Преглед на домашна работа
Активност в домашните:
Няма отговори

Тряба да напиша есе по тази тема: ПЕВЕЦЪТ АКТЬОР И НЕГОВИЯТ ГЕРОЙ. РАЗМИСЛИ ЗА СПЕЦИФИКАТА НА НЕГОВИЯ ТРУД

това е текта, по който трябва да се напише:

Всеки творец – бил той поет, драматург, оперен композитор, писател, художник или скулптор има своите герои. Отело и Фалстаф, Татяна и Онегин, Филип и Риголето, Тоска и Манон, Фигаро и Кармен и още много, много имена на литературни и оперни герои, справедливо свързваме с имената на Шекспир, Шилер, Юго, Сарду, абат Прево, Бомарше, Мериме, а също така с не по-малко, а понякога и с много по-голямо основание с тези на Моцарт, Росини, Верди, Чайковски, Бизе, Пучини. А по какъв начин героите на тези творци придобиват плът и кръв? Единствено чрез актьорите, чрез хората, които се превъплъщават и пепелят сърцата си на сцената стотици и стотици пъти. Всеки път различно от предишния, всеки път не по-малко развълнувано не по-малко страшно и същевременно красиво – като че ли за първи и последен път.

Актьорът във всички театрални жанрове задължително трябва да притежава определени сценически навици и сръчности – разпределено сценично внимание, въображение, способност за общуване с партньорите си, бърз рефлекс, физическа освободеност и много, много още. Това се отнася, естествено и до певеца-актьор. Но веднага трябва да кажа, че самата природа на операта, на оперния театър определя особеностите на неговото изкуство, за което музиката е жизнено необходима среда. Певецът-актьор е длъжен да умее органично да съществува в нея. Всичко, което той прави, трябва да е свързано с музиката. Всяко негово действие, всеки момент от пребиваването му на сцената, трябва да бъдат подчинени на музикалната логика на оперното произведение. Това е така, защото драматургията в операта е определена от музиката, която носи в себе си всички събития, всички действия, а също така и точно фиксиране на характерите и чувствата. В оперния театър певецът-актьор понякога е сам на сцената. В други случаи-с един или повече партньори, а много често участва в сцени с десетки, а понякога стотици действащи лица. Може ли някой да каже кога му е по-трудно или по-леко? Едва ли! Едно е ясно и важно-във всички случаи отговорността към действието, което протича на сцената е една и съща. Нямам естествено предвид техническите вокални трудности, които в някои случаи са главоломни, а в други сравнително по- леки. Пеенето е главно изразно средство в операта. Но достатъчно ли е само добре да се пее, т. е. да се произвеждат красиви звуци сами за себе си? По думите на Борис Покровски "Пеенето в операта е съществуване на персонажа в определени обстоятелства. Съществуването на сцената означава действие". Следователно пеенето трябва да бъде действено.

Ако се върнем три-четири столетия назад и се опитаме да проследим развитието на изкуството на певеца-актьор, ще бъдем смаяни от промените, които то е претърпяло в своето развитие до днес. Това е обяснимо, тъй като изкуството е исторично и естетическият идеал е в зависимост от конкретната историческа обстановка. И в онези далечни години от детството на оперния театър, и по-късно са съществували установени правила какви да бъдат декорите, костюмите. Местата на действащите лица и тези на хора са били точно определени, позицията им спрямо публиката-също. Солистите са отстъпвали мястото си само на балета, като след негово изпълнение са ги заемали отново. Имало е точно определени жестове, изобразяващи различни чувства и състояния. Тежките и неудобни костюми, както и напудрените перуки са затруднявали много поведението на актьорите на сцената. Всичко това е превръщало операта в костюмиран концерт, а задачата на певците се е свеждала всъщност само до красиво пеене, докато сценичното им поведение било лишено от логика и естественост. Условността и правилата са били всесилни, а безотговорността на певците е водила до абсурдни ситуации на сцената. За щастие, винаги са се намирали хора, които не са приемали този вид актьорско поведение и които са воювали страстно за реализъм и естественост. В своя знаменит сатиричен трактат "II teatro di musica alla moda" /"Моден музикален театър"/, публикуван около 1720 г. Бенедето Марчело осмива италианската опера на 18 век. В средата на същия този век се формира реалистично направление, противопоставящо се на френския класицизъм от 17 век. Борбата с него се води във всички сфери на естетическия живот-в театъра, поезията, живописта, в театралната теория. Оперният театър също не остава встрани от вниманието на светлите умове на Просвещението. Съществуват редица изказвания и трудове на Русо, Грим, Новер и други, които потвърждават това.

Днес, в края на 20-то столетие, актьорското изкуство има своя теория. Това се отнася както за драмата, така и за операта. Но въпреки това, спецификата на операта си остава все още по-малко позната. Много хора считат, че за да бъде оперното представление раздвижено и въздействащо, просто механично в него трябва да се пренесе това, което се прави в драматичния театър. Именно това е неправилно и пагубно за операта. В подкрепа на тази мисъл ще кажа следното:

Взаимоотношенията между чувствата и действието в оперния театър са изключително сложни и на практика техните съчетания са неизброими. Певецът-актьор непрекъснато е изложен на опасността да илюстрира чувствата си. Това е така, защото чувствата, които се раждат у актьора под въздействието на музиката са негови лични чувства, а не на образа, който той се старае да пресъздаде, и което е по-важно, едва ли ще се намери актьор, който би бил в състояние да изрази зримо човешките чувства по този начин, по който е в състояние да стори това единствено музиката.

Оперният актьор изгражда музикално-вокален образ. Това е много сложен процес. Преди всичко той трябва да разкрие логиката на поведението, сиреч логическата последователност на действията на персонажа, а също така и неговите чувства в конкретните сценични обстоятелства, които са фиксирани в партитурата. Тя е главният "законодател" в неговите сценични постъпки. Всъщност това е една от главните отлики в работата на драматичния и оперния актьор.

Единият чрез правилна логика на действието създава своя собствена логика на чувствата, докато при другия, при певеца-актьор, логиката на чувствата е заложена в музиката. И след като той я усвои, трябва да изгради съответстваща на нея действена логика, която сякаш поражда чувствата на действащото лице точно определени в партитурата на композитора.

Едно много важно обстоятелство определя спецификата на сценичното поведение на оперния актьор. Това е, че времето за извършване на действията в оперния театър в тяхното многообразие ту се разтяга, ту съкращава. Процесът на протичане на действието става условен. Ако в драматичния театър на сцената се представя някакъв обикновен разговор, темпото, в което той протича ще бъде същото или почти същото с темпото на подобен разговор в ежедневието, разбира се, при едни и същи или подобни обстоятелства. Но, ако този разговор или, нека го наречем диалог, трябва да бъде проведен на оперната сцена чрез средствата на вокалната музика, той ще се удължи. Още по-видима е тази деформация на времето в древните театри на Далечния изток, които всъщност са музикални театри.

Всички любители на операта познават "Севилският бръснар" на Росини и естествено забележителния дует на Розина и Фигаро. С две думи- Фигаро отива в дома на д-р Бартоло, за да уреди среща на Розина с граф Алмавива. Скрит зад параван, той чува разговора на доктора с Базилио. Когато двамата се прибират в кабинета на Бартоло, се появява Розина. Фигаро я предупреждава за опасността, след като й съобщава, че младият човек, който е пял серенада миналата нощ под балкона е влюбен в нея. Предлага й също така да му напише писмо, което той ще предаде. Оказва се, че Розина вече е сторила това. Преко сили за обмен на такава информация между двамата е необходимо минута, максимум минута и половина време. При Росини този разговор се превръща в дует, който с предшестващият го речитатив продължава седем минути и половина. При това зрителите слушатели имат чувството, че всичко върви много бързо, стегнато и на един дъх. Действието се развива стремително и усещането е, че общуването между двамата герои е непрекъснато, директно, въпреки апартните фрази при единия и при другия.

 

от - преди 27 дни , на 20 мар 2021 (сб)
посочени теми: спешно есе

0

отговора

9

посещения
Отговори
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 9-ти клас по Литература
Българско Възраждане
тематичен тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тестът е за проверка на знанията на учениците. Съдържа въпроси с един верен отговор.
(Лесен)
18
1
1
2 мин
10.08.2020
Тест по литература за 9-ти клас на тема "Иван Вазов"
тематичен тест по Литература за Ученици от 9 клас
Засегнати са известни моменти от живота и творчеството на Иван Вазов. Желаещите могат да проверят знанията си на едно по-ниско ниво, върху което да надграждат с различни цели. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
10
9
1
2 мин
22.07.2013
» виж всички онлайн тестове за ученици от 9-ти клас по литература

Потърси помощ за своята домашна:

Намери частен учител

Лиляна Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  39 години
141

Росица Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  5 години
117

виж още преподаватели...
Подобни домашни
Последно разгледали домашната
Сродни търсения