Преглед на домашна работа

е на тема: "Европейци сме ний, ама все не сме дотам (Ал Константинов-Бай Ганьо)

е на тема: "Европейци сме ний, ама все не сме дотам Ал Константинов-Бай Ганьо

от servield123 на 29 дек 2020
не са посочени теми

2

отговора

7

посещения
Отговори (1-10 от 2)
Активност в домашните:
Надежност:
66%
Одобрение:
10%
Постижения: » виж всички
0 точки

Алеко Константинов се откроява на фона на обществената действителност през 80-те и 90-те години на 19 век с гражданския си идеализъм и принципи. Неговият герой Бай Ганьо е голямото откритие на писателя. Ганьо е въплъщение на всичко онова, което Щастливеца ненавижда. Щастливеца и неговият герой са двата основни социални типа на своята епоха. Всичко онова, което Алеко Константинов не е. Това са „Невероятни разкази за един съвременен българин“. Подзаглавието е по-скоро насочващо да търсим позитивните доминанти.

Свикнали сме да определяме Алековия персонаж Бай Ганъо по мярката на Европа, през центриращата призма на: „Европейци сме ний, ама все не сме дотам!...“. Наложена е една външна гледна точка към персонаж, за който предварително се знае, че няма да издържи на нейните критерии. Затова персонажът бива руган.

Назован Бай Ганьо, персонажът се възприема от читателя като единен и цялостен образ, който съшива отделните отрязъци, съединява ги в един физически образ. Проблемът Бай Ганьо е тотално силово въздействие върху този, който го възприема в текста. В такъв смисъл може да се говори, че Алековият персонаж (Алековата книга „Бай Ганьо“ „смазва“ изследователя. Това е така, защото авторът на книгата е оставил съвсем малко пространство, в което тълкувателят може да се чувства свободен. Преминавайки през смесената природа на текста на Алеко Константинов като публицистично-морализаторски и тълкувателен спрямо героя, с настоящето изложение си изземваме обратно функциите на читател-тълкувател. Възползваме се от правото да разпознаем знаците в текста и да ги разположим в своя мисловно-тълкувателна верига, като представим Бай Ганьо като личност по позитивен начин.

Персонажът Бай Ганьо на Алеко изпълнява различни роли и се превъплъщава в много образи. Това показва притежание на необходимите социални компетенции за по-лесно интегриране. Бай Ганьо е положителен тип на приспособяващия се човек. Колкото и да са неприятни изявите му (!), благодарение на тях той оцелява в дългите години преди Освобождението (1878), пък и след това (че и до днес). Той е изразител на основната жизнена линия в националната ни съдба – оцеляването. Всичко, което върши Бай Ганьо – „Бай Ганьо тръгна по Европа“ (пътува, изложение, на гости) и „Бай Ганьо се върна от Европа“ да прави избори, да бъде журналист, в двореца,  депутацията – той го подчинява на основната цел да оцелее – икономически („Бай Ганьо тръгна по Европа“) или политически („Бай Ганьо се върна от Европа“). Познаваме различни начини за оцеляване. Българинът векове наред живее с преклонена глава и с волско търпение, с къртовски труд, с песен на уста, със запиване в кръчмата. В това отношение Бай Ганьо е носител на промяната. Той изразява новото време. Той е личност, която не желае да търпи, да страда и да мълчи. Заедно с това тази личност има цел. Тя е устремена. Устремена е към цивилизована Европа. Устремена е не с крачки, а с големи скокове. Самият Бай Ганьо, нарамил дисагите си и тичащ, за да хване вече потеглилия влак за Европа е метафора на личността на предприемача. Личността на предприемача е продукт на собственото му предприемачество.

Многоликият Бай Ганьо е една уникална личност, която притежава характерните черти на народа ни, въплътени в едно-единствено тяло - това на добродушния балканец. Представен е в силна активност, весел и оптимистичен, чувства се удобно в това, което прави, което е характерно за  сангвинистичния тип личност. Винаги се храни така, сякаш  се бори с някого. Това ни дава основание да го определим от предприемчивите типове личност, тези които се стремят към лидерска роля.

В „Бай Ганьо тръгна по Европа“ е акцентирано предимно върху телесното присъствие на героя. Най-вече тялото представя „образа“ на Бай Ганьо. Още на Пещенската гара той бяга „цели три километра“ след маневриращия влак. Това разкрива много добра физическа подготовка на персонажа. Самото наименование „сангвинистичен“ идва от латинската дума за кръв (sanguis), което свързваме с външния вид на Бай Ганьо – здрав вид, включително румени бузи. Да не забравяме, че Бай Ганьо е определен от самия Алеко като млад човек: да има, да има най-много тридесет години. Още при първото по-цялостно представяне на външния вид на героя най-напред е указана неговата физическа мощ („широкоплещ“). После са изброени и: черноок, чернокос и даже чернокос господин, със засукани мустаки, със скулесто лице, с бръсната поникнала брадица“. В очите на разказвачите на отделните истории той е „бабаитска натура“, с „бабаитско поведение и маниери. Физически силовото в Бай Ганьо е неговият „ореол“, онова енергийно поле, което той постоянно излъчва около себе си. Но то е и неговата охранителна преграда, „защитната му ризница“ (наистина понякога прилича на рицар) от заобикалящата го враждебна непознатост на  чуждия свят. Именно чрез агресивността си (типична черта за предприемчивите хора по определен начин), проявена на различни равнища, Бай Ганьо иска (и успява) да се съхрани. Това е неговият автентичен начин да се отграничи и  и да запази целостта си. Тази своя агресивност той демонстрира на първо място чрез физическото си присъствие. Думите му са все придружени с жестове, а понякога „говори“ само с ръце, глава и очи; при среща с българските студенти той им сграбчва десниците. Фамилиарността в общуването (Бай Ганьо байосва наляво и надясно, говори на ’’ти’’, държи се свойски с непознати хора и т.н.) в социалното поведение има важна консолидационна функция - утвърждава  рефлекса за родова принадлежност.

Веселостта на Бай Ганьо го разкрива като позитивна личност. Смехът е универсално човешко качество, универсална способност. Той е присъщ на човека, както отбелязва Аристотел. В същото време Бай Ганьо има силно чувство за реалност, което го разкрива като личност, здраво стъпила на земята. Него не го обсебват метафизични идеи, има силен приспособленченски инстинкт. Във втората част „Бай Ганьо се върна то Европа“ героят  вече е показан на границата между личното и публичното пространство. Той изглежда вече по европейски, т.е. – личност, която търпи развитие. промяната не е само външна, защото Бай Ганьо успешно навлиза в новата действителност – прави избори, бива журналист, вече е в политическата сфера, т.е. проявява потенциалната си духовна сила.

Бай Ганьо е представен като персонаж, който трупа впечатления и опит, на базата на които израства и се променя. От тръгнал към Европа, той се завръща то Европа. Всичко, с което се сблъсква Бай Ганьо, допринася за неговото усъвършенстване като личност. По различни пътища той придобива своите знания. Неговото познание е изстрадано, преживяно. Той избира прекия сблъсък с действителността като правилният път да се учи. Най-горчивият път за придобиване на мъдрост е пътят на опита. За жалост, но и за радост, защото той е най-сигурният. Поведението на Бай Ганьо конкретизира един историко-национален процес.

Името Бай Ганю неразривно се свързва с името българин и става носите на добродетели. Бай Ганю излиза от рамките, които му поставя неговият създател, издига се постепенно до висотата на един възхитителен образ. Въплъщава военните доблести на българина , разума на българина и практицизма на българина, което вместо личност-синтез на отрицателни български качества, го прави личност-носител на привлекателни качества на своя народ. Той е изключително пестелив, което е елемент от основните добродетели на българина и заради това Бай Ганьо гледа да не изразходва пари, обича да го черпят, отива у Иречек, за да не плаща за хотел. Бай Ганьо непрекъснато декларира своята национална идентичност (неговото национално самохвалство - не може да бъде смаян от Европа, тя не може да му създаде комплекс за национална малоценност). Това разкрива личност с високо самочувствие и същевременно добродетелите на патриотизма, формирали националното самочувствие на българина.

Проникването в дълбините на същността на Бай Ганьо и отриването на позитивизъм в неговата личност определят персонажа на Алеко като развиващ дейност, насочена към печалба, основана на самостоятелна инициатива. Широкият мироглед на тази личност, насъщната му страст често провокира читателя да го ругае.

от Таня Генова учител 29.12.2020
0 точки

Есе*

от servield123 29.12.2020, ученик на 16 от Хасково
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 12-ти клас по Литература
Тест по БЕЛ за матури, входни и изходни нива, класни и др.
матура тест по Литература за Ученици от 12 клас
Тестът проверява усвоените знания по правопис, граматика и литература. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
11
79
1
1 мин
14.08.2014
Тест по БЕЛ за матура
матура тест по Литература за Ученици от 12 клас
Контролен тест по български език и литература за матура, входни и изходни нива, изпити и др. Съдържа 11 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
11
223
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове за ученици от 12-ти клас по литература

Потърси помощ за своята домашна:

Последно разгледали домашната
Сродни търсения