“Рибният буквар” на д-р Петър Берон, издаден през 1824 г. в град Брашов, е една от най-забележителните книги на Българското възраждане. Тя е и първата учебна книга у нас, пред­назначена за “широка употреба и обща полза” и една от мал­кото, оставили дълбоки следи в духовния живот на българ­ския народ.Всъщност това не е буквар в днешния смисъл на думата, т. е. помагало, по което децата се учат да четат и да пишат, а мал­ка енциклопедия, в която авторът е събрал основни знания за езика, молитви, нравствени поучения, добри съвети, басни, фи­зически сказания, аритметически познания и я е предназначил за светските училища, необходимостта от които е била вече наз­ряла в началото на 20-те години на XIX век.Запознал се с об­разователната система в някои европейски държави, Петър Берон не само отхвърля вече отживялата за времето си килийна об­разователна традиция, свързана с черковнославянския език, но и обосновава необходимостта от нова, светска образователна сис­тема и създава първата учебна книга, с която на дело се реа­лизира идеята му. Той съзнава значимостта и новаторския ха­рак­тер на делото си. В Предговора на буквара той, от ед­на стра­на, раз­крива причините, които са го накарали да го из­даде в то­зи му вид, а от друга – излага педагогическите си схва­щания. Главна­та подбуда, която гое подтикнала да състави и из­да­де своя “Буквар с различни поучения”, е же­ла­нието му да помогне на българските деца да се подготвят за живота, да се научат да пи­шат и да смятат.Килийното училище, според него, не може да им даде реални знания, тъй ка­то обучението в него се води на черковнославянски език – неразбираем за тях, и се изучават са­мо псалтири и часослови. П. Берон предлага и но­ви ме­то­ди за обучение – взаимоучителния, поз­воляващ един учител да обучава повече деца, ка­то из­ползва за помощници по-силните учени­ци, и звуковия, вместо прилагания до тогава бук­вен ме­тод.В предговора П. Берон подчертава, че учителят винаги трябва да се съобразява с психиката на децата и да им да­ва леко и достъпно четиво; да ги извежда на игри; да не прилага телесни наказания. Той из­тъква и голямото значение на личността на учи­теля, който трябва да е добър, смирен, кротък, благочестив, да бъде пример за учениците си и да внесе нов дух в образованието, така че де­цата с радост да отиват на училище и да го за­вър­шват, добили познания за живота.За своето време той е бил истинско откровение, за­щото се явява в момент, когато светчето и апостолът са били един­ствените български учебници. Скъсвайки решително с тра­дициите на килийното училище, написан на жив, говорим бъл­гарски език, познавателен, поучителен и занимателен по съ­държание, като учебник Рибният буквар е следствие на Европейското просвещение.