Преглед на домашна работа
Активност в домашните:
Няма отговори
Постижения:

Реакция срещу налагането на лъжливи ценности в Борба на Христо Ботев- ЛИС

Реакция срещу налагането на лъжливи ценности в Борба на Христо Ботев- ЛИС

от desi_vesii на 13 дек 2018
домашна по Литература за Родители от Враца
не са посочени теми

1

отговор

7

посещения
Отговори (1-10 от 1)
Активност в домашните:
Надежност:
86%
Одобрение:
10%
Постижения: » виж всички
0 точки

Най-добър отговор - избран на 17 дек 2018

Надявам се да ви свърши работа.

В творчеството си Христо Ботев разгръща идеите за счупването на оковите на игото чрез борбата за свобода. Авторът не може да се примири с робското мислене на хората и в творбите си осмисля и критикува морала и ценностите на българското общество. Светът за него се намира на ръба на моралния упадък, защото властват насилието, произвола, жестокостта и потъпкването на националното достойнство. Една от най-емблематичните Ботеви творби в това отношение е публикуваното през 1871г. във в. „Дума на българските емигранти”стихотворение „Борба”.
            Лирическият говорител в произведението съпреживява трагедията на своя народ, но и се дистанцира от неговите ценности. Робството не е само физическа несвобода, но и вътрешно състояние на човека. Ясно се разграничават мисленето на поета и това на робското общество. Потиснатият народ вярва, че смирението и бездействието, че почитането на владетеля и богатия е правилно, защото така бива лъган векове наред. Будното съзнание на автора смело се противопоставя на всички лъжи, господстващи в обществото, и се изправя на бунт срещу тях, срещу робското мислене, търсещ своята свобода. Борбата осмисля живота на лирическия герой, защото тя ще върне справедливостта в тъмния свят на робството.
            Заглавието на стихотворението директно заявява основната тема в него – борбата като естествена реакция на мислещия и осъзналия ситуацията човек, който желае да постигне своята свобода. Лирическият Аз изпитва душевно страдание, което е причинено както от самотата и несподелянето на неговите идеи от страна на другите, така и поради тежката участ на родината му. На лъжливите ценности в обществото той противопоставя своята непримиримост и упоритата борба срещу нравствения хаос в обществото.
            Началото на текста е изградено върху мотива за пропуснатата младост и за отнетия смисъл на човешкото съществуване:

В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...

            Лирическият герой е попаднал в ситуация на безизходица, обграден от духовен мрак. Светът, в който живее, е под властта на потисниците, крадците, лъжците и измамниците, а още по-лошото е, че народът не предприема никакво действие против тях. Религията не дава вяра на народа, а ги използва като слуги – тези, които трябва да бъдат духовни водачи на нацията и да я изкарат от мрака на игото, са „обществени мъчители”, „вълци в овчи кожи”. Хората, които дръзнат да се противопоставят на тези лъжливи ценности, остават неразбрани от сънародниците си: „Свестните у нас считат за луди”. Така е не само у нас, но и по целия свят, защото „ум човешки” винаги е бил заплаха за лъжещите управляващи.
            Авторът оборва християнските идеи за примирението и почитането на властниците като спасение на душата:

"Бой се от бога, почитай царя!" 
Свещена глупост! Векове цели 
разум и совест с нея се борят;

            Робското съзнание приема като нормално вековната обществена неправда и не смята за редно да се бори за подобряване на живота. А това е една неприемлива житейска философия за всяка уважаваща себе си личност. Ботев изразява упрека си към всички наивни хора, които вярват, че целуването на тежката „желязна” ръка на поробителя, че преклонението пред жестоката воля на господарите, че понасянето на страдания и унижение ще спасят душите им („мълчи, моли се кога те бият”). Но тази лекомислена философия не е благородно мъченичество, а „свещена глупост”. А бездействието и търпимостта на социалната несправедливост стават част от живота на все повече хора, което води и до мрачната констатация на автора:

Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!

            За поета светът на робството е „царство кърваво, грешно”, адът на земята, пространството на страданието заради преклонението пред жестоките мъчители. Но този песимизъм не означава и безперспективност. Алтернатива на това лъжливо място и неговите ценности е борбата – единственият възможен път, който ще изкара народа от тъмнината на робството. Въпреки вековните опити на тираните е невъзможно да се изкорени човешкия порив към свободата и връщането на правдата в света, „привикнал хомот да влачи”. На робското малодушие и бездействието е противопоставен светлият пример на борците за човешка независимост, към които се причислява и самият поет. Техният избор на житейско поведение е пътят на човека с чист разум и будна съвест, който е осъзнал истинските ценности в живота и е готов да се отдаде за постигането им:

кипи борбата и с стъпки бързи 
върви към своят свещени конец... 
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"

            Цената на борбата за духовна и национална свобода е себеотрицанието и смъртта. Но това не отказва лирическия герой, пожелал да се изправи срещу лъжливите закони на религията и обществото. Той се води от оптимизма си, че движението на новата идеология ще победи застоя на досегашната грешна философия, че потиснатият роб ще отвори очите си за случващото се и ще потърси отмъщение за несправедливостта и страданието. Все по-силно в Ботевата поезия се усеща идеята за въоръжена борба за свобода („свинец”). Долавя се и вярата в приближаващия край на това „зло безконечно” и в по-добрите утрешни дни – вяра, която движи човечеството и му дава духовни сили хилядолетия наред до ден днешен. 
            Със силата на творчеството си Христо Ботев се изправя срещу всичко, което препречва пътя на човека в борбата му срещу тиранията и насилието в пространството на робството. Свободата е необходимо условие за напредъка на човечеството, а преди да достигне своята политическа независимост, един народ трябва да стане и духовно свободен. Такова е и посланието на стихотворението „Борба” , което цели да отвори очите на авторовите сънародници, влачещи с векове оковите на игото.

от zeliha_eub 16.12.2018, ученичка на 18 от Търговище
Какъв е твоят отговор ?

Потърси помощ за своята домашна:

Намери частен учител

Димитринка Монова
преподава по Литература
в град Монтана
2 375 22

Светла Данаилова
преподава по Литература
в град Монтана
с опит от  14 години
1 724 33

виж още преподаватели...
Последно разгледали домашната
Сродни търсения