Две недели се минаха.Македонски изчезна някъде,без да се обади. Два-три дена Бръчков, Хаджият и Попчето ядоха при мен в кръчмата. Повали меболестта и останаха гладни.Огнището загасна и чашите лежаха покрити с прах и немити по лавиците. Хаджият отиде да иска пари от някой богаташ,но така и не се върна.Попчето го чака два дена в кръчмата и тръгна да търси щастие.

    Само Бръчков остана. Гледаше ме и нравствено ме подкрепяше. Аз само кашлях и пъшках упорито и нищо не вкусвах. Лицето ми от ден на ден добиваше смъртна бледност,очите ми хлътнаха,а раните по бузите ми потъмняха. Виждах предаността на Бръчков  и няколко сълзи течаха от очите ми. Често му говорех за  битките в Стара планина – от тези спомени ми поолекваше.Чаках смъртта като своя гостенка.Понякога споменавах нещо за роднините и пак подкачах за хъшуванията си. Бръчков ме слушаше с благоговение и приемаше  всяка моя дума като свят завет,а болестта ми напредваше безжалостно.

     Един ден  благодарих на Бръчков,че не съм го оставил. Той ми каза да не се вълнувам,да бъда спокоен,а аз продължавах да му благодаря.Също ми казах,че ще си остана герой,че България няма да забрави своите храбри синове.Просълзих се,протегнах ръце си и хванах ръката на младия Бръчков - беше ми сладко да слушам тези думи,когато надеждата ме оставяше.След това го  попитах с какво да му се отплатя и казах,че нямам нищо освен едни паници,които не струват нищо. Бръчков ми отговори,че за спомен му стига само моят пример. Посочих му, че има връзка в дъното на сандъка-една връзка от времето на турена. В сандъка бяха скрити две много скъпи неща. Питах къде къде е Хаджият,Македонски. Казах на Бръчков  да иде да извадя нещата от сандъка,а аз станах,отворих ковчега и взех да вадя нещата,които съдържаше.От дъното извади връзка,увита с някои меки неща. Бръчков  развърза кърпата и измъкна една хартия,която беше мемоарът,издаден от Революционния комитет, и дрипа, която беше къс от вето знаме,на което беше останало само “или смърт”.  Показах му ги и ги целунах. После му казах да ги вземе и да ме помни,че е умрял за България.

      След два дена умрях.