Преглед на домашна работа
Активност в домашните:
Няма отговори
Постижения:

Какво е абревиация? СПЕШНО!!!!!

Абревиация. Лексикална и графична абревиация.

1

отговор

9

посещения
Отговори (1-10 от 1)
Активност в домашните:
Надежност:
97%
Одобрение:
10%
Постижения: » виж всички
+2 точки
от 2 гласа

Най-добър отговор - избран на 02 ное 2017

Явлението абревиация заема значително място както в съвременния български

книжовен език, така и в другите книжовни езици. Реална основа за все по-пълното

утвърждаване и разпространение на това явление според много изследователи е

вътрешноезиковата тенденция към икономия на езиковите средства и стремежът към

стегнатост, краткост и динамичност на изказа.

В последните години се осъществиха крупни, коренни и съществени промени в

обществено-политическия, икономическия и социалния живот у нас и по света. Тези

промени, както и глобализиращият се политически свят, водят до появата на нови

предмети, явления, процеси, дейности, организации, отношения и пр., а тя е

съпроводена от необходимостта за тяхното назоваване, т.е., казано накратко,

„новостите в живота внасят в езика своите наименования“ (Йорданова 1980: 7). Така

възниква един широк пласт от терминологична неология, назоваваща нови понятия,

явления, процеси и пр. Както посочват Л. Крумова и М. Чоролеева „тази необходимост

от номинация не може да бъде удовлетворена само с обикновените начини на

словообразуване, тъй като средствата, с които разполага всеки език за морфологично

словообразуване, са ограничени. Поради това се търсят и други начини за създаване на

нови думи, за които дава възможност природата на езика и речта. Винаги обаче има

стремеж всяко отделно понятие да получи и еднословно название, а не да се описва. От

друга страна, стремежът към концентриране на информацията поради увеличаването на

нейното количество и необходимостта да се предава за по-кратко време дават

предимство на абревиацията, съдействат за нейното утвърждаване като начин за

словообразуване. Тя превъзхожда и другите начини като много удобно средство за

създаване на термини.“ (Крумова, Чоролеева 1982: 19–20).

Днес сме свидетели на създаването на голям брой партии, организации,

институции, учреждения, предприятия, фирми и пр., имащи дълги и многословни

названия, които са изключително неудобни във всекидневното общуване, за честа

употреба или за бързо предаване и приемане на информация. Както става ясно от

споменатия цитат, чрез абревиация се преодолява противоречието между единното

понятие и неединното дълго и описателно негово название, състоящо се обикновено от

няколко думи.

Най-общо казано, в съвременната езиковедска литература под абревиация се

разбира образуването на нови думи чрез обединяването на началните звукове или

букви или на съкратени части от сложни названия. Получените по този начин

съкращения се наричат абревиатури и се употребяват паралелно с разгърнатите

словосъчетания, от които са възникнали, като техни синоними, служещи за по-голяма

икономичност на езиковите средства. Абревиатурите се осъзнават като съкращения

само дотогава, докато в езика съществуват словосъчетанията, от които са възникнали.

Общоприето е делението на абревиатурите на графични и лексикални.

Графичните се използват само в писмен текст. Те не са нови единици на езика и не

водят до създаване на нови думи. За разлика от лексикалните, графичните съкращения

са изцяло несамостойни. Те нямат собствено произношение и ударение, нямат свои

самостоятелни граматични признаци и не могат да служат за образуване на нови думи.

Напр. мин. и н.в. в съчетанията мин. Цветанов и н.в. Симеон Втори се четат само

изцяло. Същото важи и за графични съкращения като зам.-мин. (заместник-министър),

зам.-дир. (заместник-директор), ст. лейт. (старши лейтенант), ген.-майор (генерал-

майор), зам.-кмет (заместник-кмет) и др. При някои от тези съкращения се наблюдават

и синонимни варианти. Напр. мин. и м-р за министързам.-мин. и зам.-министър за

заместник-министързам.-дир. и зам.-директор за заместник-директорст. лейт. и

ст. лейтенант за старши лейтенант и др. В последните примери в единия случай на

съкращаване е подложено цялото словосъчетание, а в другия – само първата му част.

Правописът им зависи от правописа на целите словосъчетания. Напр. ген.-майор, зам.-

кмет и зам.-мин. се пишат с дефис, който е показател за целостта на думата.

Лексикалните съкращения са елементи на езика и като такива те имат собствено

произношение и ударение, свои самостоятелни граматични признаци и могат да служат

като словообразувателна основа за образуване на нови думи. По начина на своето

образуване лексикалните съкращения са два вида: инициални и групови. Инициалните

от своя страна биват звукови, буквени и звуково-буквени. Звуковите се образуват от

началните букви на пълнозначните думи в словосъчетанието, които букви се изговарят

според звуковите им стойности. Напр. СИВ, НАТО, ЮНЕСКО, ДАНС, САЩ и др.

Буквените са образувани пак от първите букви на думите в сложното название, но всяка

буква се изговаря не според звуковата си стойност, а поотделно като буква от азбуката

в съчетание с гласна. Напр. ТКЗС (изговаря се те-ке-зе-се), ДКМС (изговаря се де-ка-

ме-се), БЗНС (изговаря се бе-зе-не-се), СДС (изговаря се се-де-се), БСП (изговаря се бе-

се-пе), МВФ (изговаря се ме-ве-фе), ЦК (изговаря се це-ка) и др. Звуково-буквените

инициални абревиатури са комбинация от първите два подвида. Напр. РМС (изговаря

се ремс), ГУСВ (изговаря се гу-се-ве), ООН (изговаря се о-о-не) и др. При изписването

на някои инициални абревиатури се наблюдават графични варианти. Напр. НСС и

НСлС (Национална следствена служба).

Груповите абревиатури са образувани от началните части на две или повече

думи или от една съкратена и една пълна дума. Първият подтип,т.е. тези, които се

състоят от съчетаването на началните части на две или повече думи, много активно

навлиза в езика ни след 9.IХ.1944 г. под влияние на руския език. Напр. колхоз, селкооп,

райком, профком, партком, профорг, парторг, генсек, рабфак, диамат, истмат и др.

Те са образувани от началните части на две думи. От началните части на три думи са

образувани например думи като комсомол, хоремаг, профгрупорг и др. Голяма част от

тази лексика се създава много бързо и се употребява доста активно през определен

период от време, но днес вече е отмряла най-вече поради отмиране, изчезване или

деактуализация на понятията и явленията, които тя означава. Днес голяма част от

младите хора изобщо не знаят какво означава хоремаг, рабфак, партком, профгрупорг

и пр. Дори при някои от тези думи настъпва промяна и в стилистичната натовареност.

Първоначално те имат положителна стилистична окраска, след това се стига до

стилистична неутрализация, а днес дори и до негативно звучене.

Вторият подтип групови абревиатури, т.е. тези, които се състоят от една

съкратена и една пълна дума, показва доста по-голяма устойчивост в езика ни и доста

по-нашироко се употребява и днес. Това са думи като профсъюз, стенвестник,

политинформация, политемиграция, политпропаганда, орготдел, пресцентър,

редколегия, спецчасти,спецсили,профдеятел и др. Най-често използвани в

съвременната българска политическа терминология съкратени първи части са полит-,

агит-, проф- и, особено във връзка с присъединяването на България към Европейския

съюз, евро-. Напр. евродепутат, еврокомисар, евробюрократ, европарламент,

евросътрудничество, евроскептицизъм и др.

Днес все по-широка употреба придобива една трета група лексикални

абревиатури, която е особена смесица между инициалните и груповите. При тези,

широко наложили се през последните години словосъчетания, първата съставка е

буквено съкращение, а втората – цяла дума. Напр. ЕС лидер, СДВР шеф, МВР шеф,

ДАНС скандал, НАТО генерал и др. Срещат се и случаи със съкращения, изписани на

латиница. Напр. US президент, BG паспорт, BG гражданство, VIP персона, VIP гости,

PR агенция, PR специалист и др. При тези случаи употребата трябва да е много

внимателна и към тях е нужно да се подхожда избирателно, защото според мене не

всички от тях е подходящо да се утвърдят и употребяват в устната и в писмената реч.

Напр. ако PR агенция, PR специалист, VIP гости, GPS система, GSM оператор, SIM

карта, PIN код и др. имат място в езика ни, то образувания като BG гражданство, US

президент и др. са фонетични и графични недоразумения, които с нищо не обогатяват

българския език и трябва да бъдат избягвани.

Както вече споменах, лексикалните абревиатури са единици на езика и като

такива те са семантични и морфологични цялости със самостоятелни граматични

значения за род, число и членуване. Функционално те съответстват на съществителните

имена и също като тях имат род и число и могат да се членуват. По принцип родът на

съкращението би трябвало да се определя от рода на основната дума в изходното

словосъчетание, но това невинаги става така. Напр. БСП (Българска социалистическа

партия) трябва да е от женски род, а СДС (Съюз на демократичните сили) – от мъжки.

На практика обаче рещаваща при определяне на рода става звуковата форма на

абревиатурата. Тъй като тези две абревиатури при произнасяне завършват на звука е, те

се подвеждат към среден род. Напр. Това не е моето СДС или Първанов отстъпи БСП-

то (чете се бесепетона Станишев. Това важи и за членуването, и за образуването на

множествено число. Напр. СДС-то (чете се седесето), СДС-та (чете се седесета).

Все по-отчетливо проявяващата се лексикализация на лексикалните абревиатури

е свързана и с тяхната способност да служат като произвеждаща основа за образуването

на нови думи. Най-често инициалните съкращения са мотивираща основа за

образуването на съществителни имена за лица и (по-рядко) на прилагателни имена.

Използват се най-често наставките -ар-ист и –ец при съществителни имена от мъжки

род, -ка за женски род и -ов и –ски при прилагателните. Напр. текезесар, седесар,

бесепар, ремсист, бонсист, натовец и др. – съществителни имена; текезесарски,

седесарски, бесепарски, ремсистки, натовски и др. – прилагателни имена.

Също така трябва да се отбележи, че с употребата на съкращения не бива да се

прекалява. Те трябва да се употребяват само при необходимост, само когато има реална

нужда от тях с цел избягване на прекалено дълги фрази и олекотяване на езиковия

изказ. Абревиатурите трябва да са ясни по смисъл в комуникативния акт и да се

използват само тогава, когато този, който ги използва, е абсолютно сигурен, че ще бъде

разбран. Непрепоръчително е използването на абревиатури, които са неутвърдени,

неизвестни, абсолютно неясни и неразбираеми, доста причудливи и може би ненужни и

излишни в езика ни. Напр. МЦПМИВ – Международен център за проучване на

малцинствата и интеркултурните взаимодействия; КПУКИ – Комисия за

предотвратяване и установяване на конфликт на интереси; ОСНАА – Организация за

солидарност с народите от Азия и Африка; ОПРР – Оперативна програма за

регионално развитие; ЕСПЧ – Европейски съд по правата на човека и др. Едва ли

някой, дори и по-интелигентен гражданин, ако види в писмен текст или чуе тези

абревиатури, ще разбере за какво става въпрос. Използването на подобни абревиатури

преди тяхното окончателно изясняване и утвърждаване в езика (ако изобщо се стигне

дотам) изключително много затруднява и обърква комуникацията и затова трябва да се

избягва.

В заключение искам да кажа, че абревиацията е жив, жизнен и много

продуктивен и перспективен словообразувателен начин. Тя разкрива богатите

възможности на българския език при създаването на номинативни средства за

назоваване на нови понятия и явления, като по този начин допринася за обогатяването

на езика. Абревиатурите днес заемат важно място в езика ни и са значителни като брой,

защото огромното количество информация изисква максимален езиков синтез, най-вече

в областта на терминологията, където е особено необходимо ясно, точно, стегнато и

икономично езиково общуване.

Литература

Брезински 1976: Брезински, Ст. Законът за икономия на изразни средства в публицистиката. – Език и

литература.

Йорданова 1980: Йорданова, Л. Новите думи в съвременния български език. София.

Крумова, Чоролеева 1978: Крумова, Л., Чоролеева, М. Някои въпроси на абревиацията с оглед

изискванията на българската книжовна реч. – Във: Въпроси на българската лексикология. София.

Крумова, Чоролеева 1982: Крумова, Л., Чоролеева, М. Съкращаването и съкращенията в българския

език. София.

Крумова, Чоролеева, Холиолчев 2003: Крумова, Л., Чоролеева, М., Холиолчев, Хр. Речник на

съкращенията в българския език. София.

от tanq.sinapova 02.11.2017, потребител на 40 от Пловдив
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 12-ти клас по Български език
Езиков тест
любознателен тест по Български език за Ученици от 12 клас
Тестът съдържа въпроси, свързани с правописната норма и е подходящ за всеки, който иска да провери знанията си по български език. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
20
13
1
4 мин
11.04.2019
Български език и литература за 12. клас
изпитен тест по Български език за Ученици от 12 клас
Тестът е предназначен за проверка знанията на учениците върху изучавания материал. Въпросите са затворени, само с един верен отговор.
(Лесен)
11
145
1
31.03.2016
» виж всички онлайн тестове за ученици от 12-ти клас по български език

Потърси помощ за своята домашна:

Намери частен учител

Росица Георгиева
преподава по Български език
в град София
с опит от  5 години
49

Зоя Новакова
преподава по Български език
в град София
с опит от  13 години
32

виж още преподаватели...
Последно разгледали домашната
Сродни търсения