Преглед на домашна работа

спешно!!!!за утре!!!

СПЕШНО! ЛИС за любовта като изпитание и образът на Елисавета!!!

1

отговор

7

посещения
Отговори (1-10 от 1)
Активност в домашните:
Надежност:
81%
Одобрение:
10%
Няма публикувани домашни
Постижения: » виж всички
0 точки
АВТОР АДМИН   

Повестта “Крадецът на праскови” е емблематична творба в творчеството на Емилиян Станев. Както и в други свои произведения, писателят художествено преосмисля ключов момент в нашата история. Той пречупва историческите събития през призмата на личните си творчески виждания и вечните човешки чувства и ценности. Повестта е творба за нравствения избор на човека във време на война. Но произведението е и разказ за онази голяма, истинска и съдбовна любов, която се среща веднъж в живота. 
Любовта между Елисавета, жена на български полковник, и сръбския военнопленник Иво Обретенович е дълбока и искрена, но драматична и невъзможна. Тя се ражда в трудните години на една световна война, когато не е време за нежност и сърдечни чувства.Тази любов се противопоставя на морала и обществото и има трагичен край. Но макар неразбрана и осъждана, тя се оказва съдбоносно изживяване, изпитание за двамата герои, които, отстоявайки правото си на избор, преоткриват себе си и света. 
Емилиян Станев недвусмислено внушава, че войната е време на върховно изпитание за всеки човек. Притиснати от неумолими правила, хората са готови на всичко в името на физическото си оцеляване. Чувствата, етиката, честта и моралът остават на заден план във военно време. Но сякаш в противовес на веонното безумие именно върху руините на една кървава действителност се ражда една невъзможна любов. Тя възниква от една неочаквана, но съдбовна среща между Елисавета и Иво, които принадлежат към два различни свята. 
Елисавета е жена, преминала първата си младост, бивша учителка. Приела е необходимистта от скучния си брак и монотонното ежедневие, но не се е примирила окончателно с тях. Иво Обретенович е рожба на друг народ. Той е сърбин, тоест “враг”. Откъснат от родина и близки, самотен и гладен, бившият преподавател по музика ще намери сродна душа много далеч от родния дом. 
Първоначалното чувство, което изпитва Елисавета към окъсания “крадец”, е съжалението. Водена от състраданието, тя помага на пленника. Разделя трапезата си с него, дори му дава овехтели дрехи и стари ботуши на своя съпруг. Иво е благодарен и трогнат от проявеното милосърдие на тази непозната, но толкова красива жена. Постепенно чувствата между сръбския пленник и българската жена прерастват в любов. Срещу нея обаче застават моралните норми на обществото, лицемерната еснафска нравственост. 
Осъзнаването на собствената си зависимост и подчинение на един измислен, но строго съблюдаван ред в обществото е първата крачка на героинята към отхвърлянето му, което дава тласък за развитие на ясно заявяващо себе си “друго същество”. 
Емилиян Станев оригинално свързва в едно самоанализа на героинята си и прозренията, до които тя е достигнала в резултат на него, с анализа на душевното й състояние, направен от разказвача. “От минутата, в която бе разбрала неудържимостта на влечението и бе почувствала как с всеки изминат ден волята й отпада, това ново същество закрепваше и ставаше по-уверено и по-сигурно. Смело и безсрамно то изявяваше своето право, отхвърляйки всички морални забрани и всякакви разумни доводи.” Възраждащата сила на любовта помага на Елисавета да освободи душата и тялото си от веригите на реда, законите и предрасъдъците. С безпогрешната си женска интуиция тя разбира, че не я удовлетворява ролята на безлична спътница на деспотичния полковник. 
Чрез срещите си с непознатия чужденец героинята намира това, което й е липсвало толкова години – човешка топлота и взаимност. Във възхитените, влюбени очи на Иво, в магнетичния им блясък тя съзира непознатия трепет да обичаш и да бъдеш обичан. И тогава се ражда любовта – разтърсваща и страстна. Тази любов помита всички създадени от обществото лицемерни правила и морални задръжки. Чувствата между двамата закономерно прераства в страстна любов. В прегръдката на младия, изстрадал, но чаровен мъж Лиза ще усети истинската магия на любовната наслада. Това не е просто изневяра, а духовна близост и топлота, така жадувана от две самотни сърца. Кратките откраднати мигове, тайните следобедни срещи между двамата влюбени им дават върховната наслада на споделената нежност и любов. 
С изграждането и разрешаването на любовната интрига писателят не е тръгнал по пътя на лекото съпротивление, не е побързал да освободи героинята от битово-етичните задръжки. Най-трудна за разкъсване верига за нея остава дългът към съпруга. “Всевиждащият” разказвач не е изобразил полковника като напълно отблъскващ, а го е разкрил и като верен съпруг, и като офицер с честна душа. В създадената ситуация авторовата нравствена стратегия е намерила опора във връзката на героинята и природата: “Неусетно беше започнала да мечтае, вслушана в засилващото се скърцане на щурците, в лекия шепот на вечерника из клоните на ореха...” Успоредяването налага множество представи и изводи за красотата и светлината, озарили потъпкваната години наред душевност и чувственост на героинята. Силно е внушението, че докато полковникът е ограбил и продължава да ограбва обичта на Елисавета към живота, теглейки я към старостта, то любовта на Обретенович я връща към живота и младостта. 
Но дори в моментите, когато героинята се чувства щастлива и изпълнена със светла увереност, авторът вмъква в текста думи и словосъчетания, които говорят за невъзможността и обречеността на тази красива любов: сянката на липата е “като черна мантия”, силуетът й – “траурно-тъмен”. Внушенията за смърт се появяват още в първите страници на повествованието и не го напускат чак до трагичния финал на любовната история. 
В открояването на красотата, от една страна, и на обречеността на любовта, от друга страна, смислово най-съществена и емоционално най-силна роля играе образът на “горещия” вятър. “Към края на седмицата задуха топъл и сух вятър. Той сякаш идваше направо от пустинята...” – така започва пета глава на повестта, в която връзката между Елисавета и Иво добива съдбовен характер. От елемент на природната картина вятърът се превъплъщава и в горещо, изгарящо чувство, което безвъзвратно обсебва сърцето на героинята. Този вятър помита наслоилите се в душата й предрасъдъци и задръжки, които са й отнели радостта от живота.
Докосването до тайнството на любовта събужда за нов живот Лиза. Угризенията на съвестта заради нарушената брачна клетва са пометени от насладата на събудената й женственост. Безразличната, примирена със съдбата си съпруга на полковника се преобразява. Споделеният любовен копнеж освобождава нейната душа и тя отново се радва на света. Сетивата, пробудени за нов живот, усещат по различен, неподозиран начин красотата.
Физическото й преобразяване е осезаемо за околните, дори за ослепелия за чуждите проблеми съпруг. За новите процеси в душата й авторът е предоставил да говорят очите. Вместо предишния “твърд блясък” от тях сега се излъчва лъчезарна светлина и чистота. Завръща се и позабравеният смях, радостта от живота. Елисавета изглежда по-млада, по-красива, гледайки с “благодарност и обич към света”. 
Възродената й душа се старае да скъса с нерадостното минало и да се отдаде на новото, вълнуващо настояще. Съпругът и мрачната къща са видимите, по неволя търпяни последици от преживяното безрадостно време, което тя се опитва да не мрази прекалено. Бъдещето в необузданите й романтични мечти е свързано с бягството с любимия човек, без страх от последствията. Разделите с любимия, макар и принудителни, предизвикват неясни страхове за невъзможността на жадуваните блянове.
Неизбежната раздяла в тази невъзможна любов е трагично предопределена. Целият земен свят – ужасите на войната, предрасъдъците на обществото се противопоставят на краткото щастие. Авторът не е изнесъл любовта между Иво и Елисавета извън територията на полковнишкия имот. Тя се заражда там, там разцъфва, там бива прекъснат животът й и то в момент на най-красивито й извисяване като копнеж. Тази любов не признава граници и не се спира пред заплашителни препятствия, но войната и породеното от нея озлобление я правят съдбовно зависима от непреодолими прегради. 
Драматично, но и оптимистично звучене придобива епизодът със смъртта на Иво – един апотеоз на истинската любов. Авторът го е лиризирал чрез сигнално подсвирване, наподобяващо гласа на птица – едно поетично и романтично внушение за волна и щастлива любов. “Чу се тихо подсвирване. Съвсем тихичко се повтори мотив от някаква мелодия. Тя прозвуча меко, зовящо и завърши с дълго легато.” Като мощно чувство, издигащо се над живота и над смъртта и неподвластно на каквито и да е норми, любовта между българката полковниша и сърбина военнопленник се изявява и в момента на убийството. Задавеният вик на пронизания от куршум Иво намира ответ в ужасения глас на Елисавета – открита изява на чувството, което до момента е таяла в душата си. Авторът не ни прави свидетели на самоубийството на героинята, но го приемаме като неизбежно. Смъртта на Елисавета е предрешена от силата на любовта й. За нея животът без любимия човек се обезсмисля. 
Повестта “Крадецът на праскови” разказва една вълнуща история за война, любов и смърт. Тази творба може с право да бъде наречена класическа, защото талантливо преосмисля темата за вечния сблъсък между любовта и омразата. Във време на изпитание и унищожаване на духовните ценности писателят ни кара да съпреживеем и преосмислим стойността на едно велико чувство.

 

от Валентина Тодорова учител 24.02.2016
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 8-ми клас по Литература
Тест по български език и литература за 8-ти клас
тематичен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Тестът за проверка на знанията върху елегията "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
20
109
1
1 мин
14.10.2013
Тест по литература за 8-ми клас на тема:„Дервишово семе”
тематичен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Тематичен тест по литература за оценка на знанията върху разказа "Дервишово семе". Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
10
459
1
21.06.2013
» виж всички онлайн тестове за ученици от 8-ми клас по литература
Mатериали в помощ на домашната
 

Трагичният възел на любовта и омразата в човешката душа

05 юни 2007
·
551

ЛИС на тема: Трагичният възел на любовта и омразата в човешката душа върху творбата на Николай Хайтов "Дервишово семе"
 

Една невъзможна любов под ударите на войната

23 дек 2007
·
461

Едно от най-големие постижения на съвременната литература- “ Крадецът на праскови” е най- известната творба на Емилиян Станев. Писана в следвоенните години на страдание и смърт, тя разказва за събитията след Първата и Втората световна война...
 

Една невъзможна любов сред ужасите на войната - "Крадецът на праскови"

25 мар 2008
·
876

В цялостния текст на творбата любовта между Елисавета и Иво остава сама срещу традицията,казионноста и закона,срещу войната,нещастието и куршумите.Тя възниква от една неочаквана,но съдбовна среща на две очи,от сливането на светлината,която те излъчват...
 

Драмата на Рамадан и Силвина - изпитание на родовия морал

16 дек 2008
·
39

Разказът „Дервишово семе” , написан от Николай Хайтов е част от сборника „Диви разкази”.С тази своя творба писателят се налага като самобитен автор, чиито герои запазват подопската си автентичност...
 

Отношението между любовта и дълга към рода в разказа „Дервишово семе”

12 апр 2009
·
107

В сборника „ Диви разкази” Николай Хайтов разказва за един свят на оцеляване, в който човек съществува чрез и поради рода. В разказа „Дервишево семе” основният конфликт е зблъсъкат между законите на рода и тези на любовта...
 

Евгений Онегин като представител на изгубеното руско поколение

22 апр 2009
·
55

С името Пушкин веднага се асоциира не друг, а образът на Онегин...
 

Образът на Елисавета в повестта “ Крадецът на праскови” от Емилиян Станев

15 май 2009
·
318
·

Идеята за повестта “Крадецът на праскови” (1948) писателят “носи” повече от дванайсет години в съзнанието си.Заглавието на повестта съдържа в надреден вид о...
 

Драмата на Рамадан и Силвина - изпитание на родовия морал

08 май 2012
·
3

Разказът "Дервишово семе", написан от Николай Хайтов, който се откроява в литературата ни като оригинален български писател....
 

Трагизмът в елегията "Заточеници"

27 ное 2015
·
30

Трагизмът в елегията "Заточеници" на Пейо Яворов. Пейо Яворов се утвърждава в литературата като поет на българския символизъм. Драматизмът и раздвоението на душата присъстват в социалните и любовни творби на автора...
 

Безсмъртието на женската същност в стихотворението "Вечната" на Елисавета Багряна

24 яну 2016
·
20

Елисавета Багряна утвърждава светоусещането на модерната жена на ХХ век. Нейната поезия може да бъде определена като "антисимволистичен бунт", преход от трагизма на битието към свободата на човешкия дух...

Потърси помощ за своята домашна:

Намери частен учител

Димитринка Монова
преподава по Литература
в град Монтана
2 374 22

Светла Данаилова
преподава по Литература
в град Монтана
с опит от  14 години
1 723 33

виж още преподаватели...
Подобни домашни
Последно разгледали домашната
Сродни търсения