Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
Преглед на домашна работа
Активност в домашните:
Няма отговори
Постижения:

по литература спешно 8 клас

Лис на Съдбата на човека във Вапцаровото стихотворение Песен за човека
от bebe0825 на 24 яну 2016
посочени теми: лис песен човека човека ЛИС

1

отговор

8

посещения
Отговори (1-10 от 1)
Активност в домашните:
Надежност:
81%
Одобрение:
10%
Няма публикувани домашни
Постижения: » виж всички
0 точки

В стихотворението “Песен за човека” Никола Вапцаров представя едновременно низостите и величието на човека, неговите падения и възходи в двубоя с живота, способността му за нравствено прераждане. Творбата изобразява невероятната метаморфоза на “ужасното” в “прекрасното”, на греха в прераждане. Текстът създава характерната за лириката на автора полемична ситуация, рамкираща няколко лирически сюжета, които аргументират позицията на лирическия Аз. Като претърпява преображение и осъзнава определени екзистенциални истини, индивидът става човек, осмисля измеренията на човешкото. Човекът открива себе си чрез песента, а нейният образ разкрива изцяло значенията си в контекста на цикъла “Песни за човека”.

            Тематиката и идейната насоченост на творбата е пряко свързана с драмата на човека, търсещ своето място в живота. Лирическият герой прозира законите на битието, при което осъзнава собствената си съдба като “тежка, жестока, безока”, но все пак човешка. Стихотворението поставя проблема за същността на човека, за способността му да открие себе си. Като разказва историята на едно нравствено прераждане, следващо логиката на християнския етически цикъл ( грях-наказание-покаяние-опрощение), Вапцаровият лирически текст търси нравствените мотиви на човешкото поведение.

            Творбата представя полемична ситуация, в която е включен и самият читател – текстът съдържа въпроси, отправени непосредствено към него (Как мислиш, читателю, ти?). Историята на “злодея злосторен” се вписва в полемиката между дамата и лирическия Аз. Тази история илюстрира тезите на двамата спорещи и става подтик за размисъл относно “човека във новото време”, но и за същността на човека въобще, за “тъмното” и “светлото” у него. За дамата човекът е неизменна същност, въплъщение на злото. Напротив, лирическият Аз го осъзнава като динамично цяло – като грешащ, но и способен да осъзнае греха си.

            Двете антагонистични гледни точки в стихотворението са пряко противопоставени още в самия сблъсък на позиции. От едната страна на спора безапелационно застава нервозната дама, чиято присъда е категорична и безмилостна:

            Аз мразя човека.

            Не струва той вашта защита.

            Аргументите на подобна теза не е нова, но е убедителна с оглед на житейските факти. За героинята човекът е низ от слабости и грешки. Най-страшната от тези негови грешки, най-ужасното престъпление е братоубийството. А изчистването на гузната съвест по библейски символично става с измиване на ръцете и посещение в божия храм.

            Лирическият герой не отрича истинността на разказа. Нещо повече, той добавя към него нови, смразяващи детайли. Убийството се трансформира в отцеубийство. Жалък и срамен е и поводът за това деяние – скътаните бащини пари. Но лирическият герой поглежда на разказаната история и оглеждащата се в нея човешка същност от по-различен ъгъл. Той прониква зад повърхността на криминалните факти, за да потърси истината за чавешката душа в сложно преплетените, психологически мотивирани действия на личността.

            При изясняване драмата на човека лирическият герой не замъглява истината, че по своята същност хората често са податливи на злото, но за разлика от дамата той търси причините за това. Така Вапцаров извежда на преден план самопризнанието и самоанализа на героя – обект на изображение, но не пред съда, а пред себе си. Използвайки умело монологичната форма, поетът ще остави осъдения престъпник да разкрие сам мотивите за извършеното злодеяние:

            Не стига ти хлеба,

                                   залитнеш

                                               от мъка

            и стъпиш в погрешност на гнило.

            От споделената изповед на героя става ясно, че именно бедността, недоимъка и мизерията са тези разрушителни сили, които са го подтикнали към убийство. Мъката на това безперспективно съществуване събужда демоните и чудовищата в човешката душа. Тази изстрадана истина не може докрай да оправдае престъплението. Но споделена с читателя, тя поделя вината между него и обществото, обричащо на бедност и жалко съществуване хиляди хора.

            За повърхностния наблюдател историята закономерно трябва да приключи тук с изчерпаната логическа верига: мотивация, престъпление, разкриване, присъда и екзекуция. За твореца Вапцаров обаче това е само началото на една истинска “Песен за човека”.

            Поетът успява да улови духовната промяна в съзнанието на осъдения на смърт убиец. В оставащите дни от земния му път, героят няма какво да губи. Той има възможност да преосмисли стойностите в битието, да потърси нови нравствени пътища, да осъзнае направените грешки.

            Пътят към духовното възкресение преминава задължително през разкаянието, през осъзнаването на извършения грях. За да поеме по трудния път на себеосъзнаване, човекът има нужда от учители, които да го въведат в новата, непозната за него нравственост. В затвора лирическият персонаж попада на хора, които мислят по-различно, които му отварят очите, за да погледне по различен начин на нещата от живота. Те успяват да го научат на вечната истината, че може да се живее “по-иначе” – с морални задръжки и без насилие. Подобно нравствено послание е общовалидно, но то носи житейската мъдрост и устойчивата нравственост на общовалидните човешки ценности.

            Важна роля в духовното прераждане на лирическия герой играе и вълшебната роля на изкуството. Може би трябва осмислим песента като символ на прозрението. Защото чрез нея човекът се е докоснал до истината не само за собствения си живот, а и за живота въобще, т.е. за осъщественото битие на всички хора.

            Не можем вече да наричаме престъпника от село Могила “злодей”. Той е “човек”. Неслучайно в поемата героят е без име. Неговата съдба обощава човешката съдба изобщо. Осмислил своята участ, той вече знае, че когато не стига хлябът, пътят до бесилото е кратък. Гладът и мизерията могат за заглушат съвестта, могат и съвсем да я убият. Измамна е мисълта, че спасението е в парите. Те са временният изход, а временното е “гнило”.

            Разчупеният стих на творбата затруднява възприемането на пасажа като стих. Но позволява на поета да изведе смисловата поанта в края на всеки стих с ключови думи :”обърках – бесило – хлеба – мъка – гнило”. Очертан е пътят от престъплението до наказанието, от греха до смъртта. Значи у човека е възкръснала съвестта.

            Не е случайно и сравнението : “И чакаш така като скот/ в скотобойна”. Осъзнатата вина е “припомнила” на човека за животинското в него. Но и светът е оприличен на “скотобойна”. Сигурно затова още е жив и животинският страх от смъртта: “въртиш се, в очите ти – ножа”. Тези стихове са великолепен поетически израз на вътрешно противоречивата същност на човека. Той е едновременно и страхуващия се от смъртта, и осмислящо човешко съзнание. Защото и изводът му е обобщение не на собствената участ, а за живота въобще:

            Ех, лошо,

                        ех, лошо

                                   светът е устроен!

            Героят на поемата е разбрал, че голямата, истинската вина не е в погрешния избор на отделния човек, а в погрешното устройство на света. Като въздишка се е изтръгнала оценката за този свят: “ех, лошо/ ех лошо”. Но от думите “А може, по-иначе може...” става ясно – в душата му вече е просветнала Вапцаровата вяра, че животът може и трябва да бъде променен. И отново идва идеята за особеното място на песента в съзнанието на героя:

            запявал я бавно и тихо.

            Пред него живота

                        изплавал чудесен...

            Намирането на алтернатива винаги подкрепя живота и връща усмивката като видим израз на просветлената душа. Проверката на победата на доброто над злото, възможността резултатите от катарзиса да се запазят дори в екстремни ситуации, поетът прави, като сблъсква чрез поредното “но” надеждата и душевния полет с безнадеждността и първичния инстинкт за грубо реагиране на смъртната опасност. Преобръщането, замяната на алтернативност с безалтернативност, на щастливата усмивка с грубо, заплашително изражение на лицето, представено по художествено, експресивно равнище с израза “гледал с див поглед/ на бик”, е силно драматично напрегнато.

            В поетическия разказ за надделяването на човешкото у човека петото “но” бихме могли да определим като тържествуващо. То въвежда и най-лиричния фрагмент в него. Кратката пространствена отсечка от затворническата килия до бесилото се превръща в духовен път на героя към звездите и светлината. В съответствие с творческия си идеен замисъл поетът свързва в едно изречение лиричното с драматичното, свободно леещите се стихове – с кратки, насечени стихове на динамично изреждане на римуващи се епитети:

            Човекът погледнал зората,

                                                           в която

            се къпела с блясък звезда,

            и мислил за своята

                                               тежка,

                                                           човешка,

                                                                           жестока,

                                                                                              безока

                                                                                                          съдба.

            Не е все едно как си извървял земния си път, но не е все едно и по какъв начин ще си отидеш от света. Героят на Вапцаров го прави по възможно най-доблестния начин – без страх, с достойнство и усмивка на уста, запял своята вечна песен. Пред смелостта му треперят силите на мрака, немеят палачите. На него се възхищават вечните недостижими звезди. Съмнението в човешката същност е победено от несломимата вяра в човека. Защото това е Човек с главна буква. Това е човек, осъзнал грешките си, пречистен и възвисен в полета на своя дух.

            Дори и затвора

                                   треперел позорно,

            и мрака ударил на бег.

            Усмихнати чули звездите отгоре

            и викнали:

                                               “Браво, човек!”

            Творбата разказва драматична и поучителна притча за греха, разкаянието, изкуплението и възнесението на пречистения човешки дух. Поетът създава вдъхновен химн за величието на човешката душа, за победата на доброто в човека над разрушителните стихии на унищожението.

            Стихотворението “Песен за човека” изразява възгледа, че човекът е невинен по своята природа, че у него живее доброто, но социалните обстоятелства често не му позволяват да се прояви. Ключовите образи човек и песен са свързани. Песента придобива значение на “просветление” и “прозрение”. Чрез нея човекът открива себе си, прозира своята участг, но и смисъла на човешката съдба въобще.  

от Валентина Тодорова учител 24.01.2016
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 8-ми клас по Литература
Тест по литература за 8-ми клас
изходен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Тестът е свързан с авторите и техните произведения, изучавани в 8-ми клас по литература. 10-те въпроса имат само по един верен отговор.
(Лесен)
10
205
1
09.07.2013
Тест по литература за 8-ми клас
междинен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Тестът обхваща следните произведения, изучавани в 8 клас: "Крадецът на праскови", "Песен за човека", "Потомка", "Жена". Може да се използва като контролно. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
159
1
14.10.2013
» виж всички онлайн тестове за ученици от 8-ми клас по литература
Mатериали в помощ на домашната
 

Противоречивата същност на човека и света в поезията на Пейо Яворов

01 дек 2007
·
642

В началото на своя творчески път, под влияние на народническите си настроения, Пейо Яворов създава стихотворения предимно със социална насоченост. Ранните му творби обективират света в неговите национални, обществени и битови измерения.
 

Песен за човека

09 дек 2007
·
713

Всеки прочит на Вапцаровото стихотворение е един интересен, задушевен разговор между поета и нас, читателите.Без да заема някаква мисионерска или просветителска поза Вапцаров ни разкрива своята изстрадала истина за живота – онова „озъбено свирепо куче”...
 

Вярата в поезията на Вапцаров

21 фев 2008
·
497

“Вяра“ е първото стихотворение, с което Вапцаров ще начене представянето на поезията си пред света. И това представяне започва с жест...
 

Песента като поетичен израз на силата на човешкият дух

19 апр 2008
·
273

Времето разколебава и променя ценностите в човешкото общество, но винаги остава една определяща мярка за тях - хуманното начало. Неговото съхранение, въпреки изпитанията и превратностите на съдбата, показва силата на човешкия дух и вяра в едно по-светло..
 

Проблемът за разрушителното и съзидателното в стихотворението "Черна песен" на Д. Дебелянов

08 мар 2009
·
686

Това интерпретативно съчинение е написано в клас, интерпретира горепосочения проблем.
 

Никола Вапцаров-Песен за човека ЛИС

20 мар 2009
·
1,122

"Песен за човека" е поема за освободения човешки дух.Лирическият герой е личност, представена в драматична житейска ситуация.Извършил е страшно престъпление-убил е баща си, но успява да открие хуманното в себе си, което е същност на човешкото съществува
 

„Песен за човека” – спор за човешката същност

08 окт 2009
·
185

„Песен за човека” е част от сборника „Песни за човека” на Никола Вапцаров. Същественото в произведението е, че една дама и лирическият говорител спорът по темата „Човекът във новото време”....
 

Полемичният характер на стихотворението "Песен за човека" на Никола Вапцаров

19 яну 2010
·
83

В своето стихотворение, в което главната лирическа тема е „Човекът на новото време”, Вапцаров представя двете гледни точки за човека – на дамата и на нейния опонент, а не налага изцяло своето мнение....
 

"Песен за човека" - песен за всички нас

09 дек 2010
·
62

Литеартурно интерпретативно съчинение върху произведението на Емилиян Станев "Песен за човека"...

Потърси помощ за своята домашна:

Намери частен учител

Росица Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  5 години
60

Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
с опит от  13 години
34

виж още преподаватели...
Подобни домашни
Последно разгледали домашната
Сродни търсения