Преглед на домашна работа

Спешно!!!! Моля ви трябва ми за понеделник!!!!

"Скрити вопли" - мотивът за завръщането (съчинение разсъждение)

2

отговора

19

посещения
Отговори (1-10 от 2)
Активност в домашните:
Надежност:
81%
Одобрение:
10%
Няма публикувани домашни
Постижения: » виж всички
0 точки

Лирическият герой на Димчо Дебе­лянов е сложна и противоречива личност, в която се борят силата и безсилието. Характерно за Дебеляновия човек е отчуждението му от света на другите. Той се чувства сам сред тълпата, сам в града, сам в действителност. Душата му е измъчена, разкъсана, изтерзана и се стреми към мечтани светове, коп­нее за хармония и равновесие. Непре­одолимата жажда за душевен мир и покой неизбежно го връща към родния дом, превърнат в скъп спомен.

 

Най-типичен за Дебеляновата поезия е мотивът за завръщането, дал основен лирически сюжет на елегиите „ Да се завърнеш в бащината къща” и „Помниш ли, помниш ли...”. Връщането назад във времето заявява естествената носталгия към светлия свят на детството, на бащината къща, на родното градче и миговете на приятелство и разбирателство. Завръщането е пътуване към себе си, към родното, към корените, към вечното. Но завръщането е и всъщност раздяла, защото домът, граден от утвърдените стойности, е спомен, сън и невъзможно убежище за раздвоения човек на модерните времена.

 

Мотивът за завръщането в чистия свят на детството е перносифициран в образа на родния дом, при опрощаващата майка. Поезията на Дебелянов е вътрешно насочена към дома и той се явява като един от смисловите центрове в поетическия му свят. Завръщането в родния дом е завръщане в свят, изпълнен с безгрижие и мечти, с обич и топлина. Домът присъства в пространството на родното чрез ключовите думи - бащината къща и нейния праг, с двора, със „стаята позната” и „старата икона”, а в символно - с иконописното присъствие на майката.

 

Майката за Дебелянов е не само изповедник на сина в момент на обезверяване и умора, но и опора, изпълнена с нежност и безсилие едновременно. Нейната усмивка блага е последен „пристан изаслона”, който връща на героя изгубената топлина.

 

Пътят към сбъдването на мечтата – завръщането у дома , минава през „тихия двор с белоцветните вишни” („Помниш ли, помниш ли...”) и спира най-напред до къщния праг. За поета, прагът е най-подходящо място за срещата, така жадувана  от сина и майката. Прагът символизира преходът между познатото и непознатото, между домът и чуждия свят. С този поетичен момент в стихотворението навлиза библейският мотив за завръщането на блудния син.

 

В елегията „Да се завърнеш в бащината къща” нежно и донякъде неопределено са загатнатипричините, които водят блудния син към бащината къща. Тези причини са свързани с настоящото нерадостно битие на героя, с носталгията му по топлия свят на рода, с копнежът му към родовите корени. Лирическият глас е подчинен на желанието на героя да намери пристан и утеха. Така, угнетената душа на поета, сблъскала се с безброй разочарования, се завръща в своя тих и уютен пристан:

 

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

 и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

 

„Пътуването” към родното в красивия свят на спомена завършва със двустишието:

 

Аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина.

 

Миналото е единствен „пристан” за скръбната душа, простила се с мечтата за бъдещето: „че мойто слънце своя път измина”.

За Димчо Дебелянов е невъзможно да усети задълго покой в родния пристан. Мисълта за завръщането е един светъл копнеж, но напълно неосъществим, безвъзвратно изгубен. Това поражда елегичния тон на творбата. Мислено се борят два свята - на миналото, свързан с радостта и близостта, топлината и безгрижието, и на настоящето, изпълнен с отдалечаването и мъката, със студенина и безнадеждност. Надделява усещането за обреченост, защото той -„печален странник”, остава чужденец в света на родното, а унесът в сладкия спомен му помага още по-жестоко да осъзнае настоящето:

 

О, скрити вопли на печален странник,

 напразно спомнил майка и родина!

 

 Скритият вопъл на скръбно „завърналия” се в реалността „странник” от красивото „пътуване” в миналото е най-искрено изповяданата тъга на Димчо Дебелянов в елегията „Да се завърнеш...”. Това е спотаената болка на поета, „напразно спомнил майка и родина” - духовен пристан на скръбния блян за щастие. „Да се завърнеш” в „дома” на родното, без да забравиш скръбта на сърцето, е най-красивото „носталгично пътуване" в лириката на Димчо Дебелянов.

от Валентина Тодорова учител 15.01.2016
Активност в домашните:
Надежност:
87%
Одобрение:
16%
Няма публикувани домашни
Постижения: » виж всички
0 точки
 
В своите произведения символистът Димчо Дебелянов разглежда идеята за двойствеността на битието и конфликта между двата свята – реалния (града, пустинята, тъмницата, греховната бездна, настоящето) и идеалния свят (тишината, светлината, цялостта, покоят, небето, миналото, бъдещето). Той поставя човека на границата на двата свята. Неговата душа се е смирила пред невъзможността да достигне идеалния свят. Тя е пленена в тъмницата на действителността. Идеалният свят може да проблесне за миг в спомените, сънищата, мечтите, но накрая човек се връща отново към действителността. Идеалното може да се достигне само чрез смъртта. Този конфликт е в основата и на елегията „Да се завърнеш в бащината къща”. Бащината къща е свещено място. Тя е пространството, където израстваш и се чувстваш сигурен и защитен. Но рано или късно всеки потегля по своя път и идва време да напусне домашното огнище и сам да се справя с живота. Тогава настъпват и моментите на самота и несигурност, а заедно с тях е непреодолимото желание за завръщане в бащиния дом. Лирическият герой в „Да се завърнеш в бащината къща” мислено си представя своето завръщане в родния дом. Това е неговото бягство от суровата действителност. Завръщането е представено като невъзможно. Желанието на Аз-а е толкова силно, че се превръща в мечта, блян. Той се чувства като „печален странник”, за когото всичко вече е изгубено, и който е извървял своя път. Единственото, което може да го зарадва, е само завръщането в родния дом. Елегията на Димчо Дебелянов започва с желанието „да се завърнеш в бащината къща”. То е представено обаче условно, възприема се само като една мечта, а не като реалност. Неслучайно завръщането е описано, „когато вечерта смирено гасне”. Сякаш с отминаването на деня всички проблеми отминават и се забравят. Вечерта е време за отмора, почивка. Тя приласкава в тихите си пазви на спокойствието и тишината. Дори, когато смяташ, че дните ти са безутешни, можеш да захвърлиш „черната умора”, защото знаеш, че има едно място, където винаги ще можеш да се завърнеш. Родният дом, който се свързва с началото на живота, тук едновременно с това става символ и на края му. Това прави завръщането още по-желано, защото начинът да достигнеш така бленувания идеал – нирваната е смъртта. Въведен е мотивът за блудния син. След дълги години скиталчество, той се завръща в бащината къща и изпитва вина, че е напуснал дома си. Но, от друга страна плахостта му изразява почит към родното, защото бащиния дом е място на хармония, спокойствие, утеха. Мечтаейки да се завърне там в миналото, героят си спомня всичко, което му е давало чувство на защита и обич. Бащината къща, майката, прагът, стаята позната, иконата – това са символите на дома, на топлината, на семейството, на истински стойностното. Създава се връзка между иконата и майката. Така образът на „старата” се сакрализира. Лирическият Аз си представя майката на прага, на границата между двете пространства – родното и чуждото, но и между живота и смъртта. Макар и „безсилно”, найното „рамо” дава най-голяма подкрепа. Дори и годините да са оставили вече своя отпечатък върху нея, майката си остава единственият човек, пред когото можем да излеем болката, таена с години, защото е изповедник на душата и ще те разбере. Обръщението „мамо, мамо…” е израз на желание за връщане назад – към детството, когато можеш да се сгушиш в топлата прегръдка на майката. Героят смирено влиза в „стаята позната”. Тя се явява „последна… пристан”, защото, ако човек може да избира къде да приключи своя земен път, то несъмнено това е домът. След всичко, което е осъзнал в живота си, героят се завръща у дома, за да дочака своя „мирен заник”. В края на дните си той се нуждае от мир, който е имал само в своето детство. Неговите „скритите вопли” са наистина печални, защото е невъзможно желанията му да се превърнат в реалност. Героят е загубил даденото му и е невъзможно да си го върне, но поне спомените му помагат да намали скръбта си. Последните два стиха на творбата изместват бляна и връщат героя към действителността. Той осъзнава, че завръщането в бащината къща е само негова мечта и че реалността е друга – сурова, нежелана, неидеална. Елегията „Да се завърнеш в бащината къща” на Димчо Дебелянов е израз на конфликта реален-идеален свят. Тя утвърждава символистичната традиция за невъзможността да се достигне идеалното и примирението с този факт. Миналото (детството) и бъдещето („мирен заник”) се свързват с бащиния дом, към който Аз-а се стреми, но все пак той остава затворник в тъмницата на настоящето.
от sliderinvol 15.01.2016, потребител на 26 от София
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 8-ми клас по Литература
Тест по Литература за ученици от 8-ми клас
изходен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Тестът е изходен за 8-ми клас. Съдържа 10 въпроса от изучените произведения по Българска литература. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
20 минути
10
85
1
15.11.2016
Тест по литература за 8-ми клас върху "Крадецът на праскови"
тематичен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Тестът е подходящ за проверка на знанията на учениците от 8-ми клас върху повестта "Крадецът на праскови". Състои се от 20 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
20
628
1
12.07.2013
» виж всички онлайн тестове за ученици от 8-ми клас по литература
Mатериали в помощ на домашната
 

Смисълът на благородната лъжа на Моканина


Съчинение разсъждение на тема "Благородната лъжа на Моканина".
 

Желаният, но далечен свят в света на родното в съзнанието на лирическия герой


Елегията на Д.Дебелянов"Скрити вопли" е написана след смъртта на неговата майка, но за поета тя не може да умре.Майчината обич е извисено съвършенство на любовта.А любовта е безсмъртна.Творецът издига в поетичен култ своя копнеж по напуснатия роден дом.
 

Светът на спомена и мечтанието в "Скрити вопли"


Поезията на Димчо Дебелянов е нежна и елегична, тихо нашепваща спомени и мечтания за един отдавна отминал свят...
 

Мотивът за носталгията по миналото


Една от най-вълнуващите и силно въздействащи елегии на поета-символист Д.Дебелянов е „ Да се завърнеш в бащината къща”. В нея лирическият герой е дълбоко страдащ, млад човек, който се чувства самотен и неразбран във враждебния спрямо него реален свят...
 

Умората от "безутешните дни" и копнежът за бягство от нея в "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов


Умората от "безутешните дни" и копнежът за бягство от нея в "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов - Съчинение разсъждение...
 

Да се завърнеш в бащината къща /Д.Дебелянов/


Творчеството на Димчо Дебелянов не е голямо по обем, но безспорно то е едно от най-богатите по дълбочина и многообразие на душевните изживявания. Не случайно го наричат най-чувствителния и задушевен лирик в българската поезия...
 

Клетвата, заветът и паметта в стихотворението "На прощаване в 1868г."


Поезията на Христо Ботев въздейства върху българското национално съзнание вече повече от столетие с необикновена сила. Написва само двадесет стихотворения, но и те стигат. За него! За народа! За нашата и световна поезия. Едно от тях е „На прощаване”...
 

Пътят е страшен, но славен - "На прощаване"


Героят от стихотворението “На прощаване”, избира революционната борба като път, най-достоен към свободата. Той има основание да твърди, че този път е страшен, защото крие възможността от смъртен изход...
 

Светът на спомена и бляна в елегията "Скрити вопли"


Материалът представя цялостен анализ на елегията "Скрити вопли" ("Да се завърнеш в бащината къща") от Димчо Дебелянов...

Потърси помощ за своята домашна:

Подобни домашни
Последно разгледали домашната
Сродни търсения