Софокъл е един от най-валиките драматурзи в античния свят.той е провъзгласен за майстор на трагическите харектери.неговите герои се борят със съдбата си, въпреки че тя е предопределена.
В трагедията едип цар на софокъл е описана една истинска човешка трагедия в основата на която стои аполон който за да покаже недоволството си и да наложи волята си предизвиква болести и безплодие в град тива. 
В началото на трагедията едип е представен като положителна личност-ползва се с уважение сред хората ,почита боговете, справедлив е.той има всичко което човек би искал , а сега новият проблем с който тр да се стправи е морът. 
Едип се проявява като добър управник който е готов на всичко за да помогне на народа си . изпраща креон да се допита до царица пития в делфи какво да направят за да се избавят.с завръщането си съобщава че замята е замърсена с пролятата кърв на цар лай.едип се заклева че ще намери убиеца на предишния цар .още тук се усеща трагизмът.
С разследването на убийството се стига до първия драматичен сбълък на трагедията – между едип и тирезий който отказва да му помогне.упорството на тирезий предизвиква гнева на царя и неговото дръзко поведение.след казаната истина от гадателя че едип е убиеца, царят не иска да разбере че греши.истината е унищожителна за него.тя е източник на неговите страданаия.вторият драматичен сбълък е с креон и преповтаря този с гадателя , а той само по себе си прераства мужду йокаста и едиплграгизмът и драматизмът нарастват т.к. героите все още не виждат истината която им е пред очите . владетелят вярва в заговор срещу себе си и обивинява креон.неудържим е в желанието си да накаже предполагамия заговорник.
Накрая едип проглежда и осъзнава какво е извършил . самонакзва се тк тр да изкупи вината си за отцеубийството и инцеста.слепотата му помага са види злото в човешкия живот , разкайва се за делата си

Образът на едип има своето развитие от положителна към отрицателна изява . в крайна сметка едип не успява да промени съдбата си и софокъл внушава че тя е и до голама степен заслъжена.трагедията завършва с песента на хора за изменчивостта на човешката съдба, несигурността , непостоянното щастие ,несигурността у която ни носи живота и страданията на хората .