Преглед на домашна работа

Трагичното в образа на Едип (ЛИС)

Трагичното в образа на Едип (ЛИС).

2

отговора

9

посещения
Отговори (1-10 от 2)
Активност в домашните:
Надежност:
68%
Одобрение:
9%
Постижения: » виж всички
+1 точка
от 1 глас

Драматургията на Софокъл, появила се през V в. пр. Хр., художествено интерпретира от нова творческа позиция проблема за човека и съдбата. За разлика от Есхил, който се интересува от бъдещата съдба на човешкия род в своето цялостно универсално развитие, Софокъл насочва вниманието си към отделния човек и неговата лична съдба. Проблемен център на трагедиите му става индивидуалната човешка вина, а не родовата. Така драматургичното действие навлиза във вътрешния свят на човешките преживявания. На сцената героите имат свои индивидуални характери, които са психологически мотивирани. Насочването към драматургичен конфликт с психологично съдържание извежда на преден план диалогът. Митологичната основа на трагедийната тематика е първоначалният двигател на действието, което има за цел да разкрие вътрешната драма на човека. Зрителят, макар и познаващ сюжета, следи с неотслабващ интерес сложните перипетии в преживяванията на героите. Възприема ги като случващи се в момента. Вярва на искреното и дълбоко страдание. Достига до катарзис, т.е. до пречистване на съзнанието и вътрешния духовен свят след преживения трагедиен афект от нещастната съдба на главния герой. Вълнението достига своята кулминация.

Творчески похват на Софокъл е да забавя драматургичното действие, като завързва нови възли в раздвоената от съмнения страдаща човешка душа. Този похват е известен с понятието ретардация. Развръзката на сложно „заплетеното действие”, достигнало своята кулминация, донася освобождаване от преживения шок. Страданието на главния герой, носител на драматургичната идея, е споделено от публиката. Неговата сила и форма на сценична изява зависят от характера на героя.

Страданието е водещ психологичен мотив при изграждане на човешките характери в трагедиите на Софокъл.

Класически пример за образцова трагедия с психологически изваяни характери е „Едип цар”. Написана е около 428 г. пр. Хр. и е част от драматургична трилогия, интерпретираща теми и сюжети от Тиванския митологичен цикъл. Останалите две произведения са „Антигона” и „Едип в Колон”. Характерното за тази трилогия е, че Всяка трагедия запазва своята художествена самостоятелност, макар да е тематично близка с останалите две. В хронологична последователност драматургичните творби проследяват съдбата на Едип - сина на Лай, владетел на древния град Тива, и неговите наследници.

Едип е предопределен да преживее собствената си страшна съдба в дълбоко незнание за трагичните обстоятелства, пред които ще го изправи животът. За Софокъл характерът на човека предопределя неговата съдба, а не предреченото от боговете. Едип вярва в своите най-светли и добри намерения. Убеден е в силата на човешките си възможности. Доказва го чрез велики дела, според митологичните представи на древните елини за героично поведение на човека. Спасява Тива и нейните граждани от чудовището Сфинкс, в чийто образ се сливат природен и човешки разум. Митологията представя Сфинкс като жена с лъвска глава и криле. Неведомите тайни на природата все още измъчват човека и неговото незнание създава странните образи на полухора, полуживотни. Това са тотемите. Те са само наполовина в синтез със света на човешкото. Сфинксът има женско тяло, което обвързва митологичния образ с човешките представи за хармония между природния и житейския кръговрат. Жената носи живот. Тя е символен израз на синтеза между природа и човек. Елементи от това символно значение са въплътени и в образа на Сфинкса. В контекста на Тиванския митологичен цикъл този символен образ с митологично съдържание е заплаха за човека и неговото бъдеще. Сфинксът носи беди и нещастия за жителите на Тива. Неговото присъствие не е случайно. Изпратен е за наказание на тиванския народ, защото Едип - наследникът на царския престол - е заплашен със смърт от собствения си баща Лай. Боговете предсказват, че Лай ще бъде убит от сина си Едип, който ще стане следващия владетел на Тива. Лай застава срещу волята на боговете. Така баща и син влизат в условен двубой за царския престол. Престъплението на Едип е все още само пророчество. То не е извършено. Съществува само в идеален, хипотетичен вариант. Но Лай го приема за реално извършено престъпление и осъжда на смърт сина си, с което предопределя и своята трагична съдба. Посягайки върху човешки живот, Лай нарушава нравствените закони на родовото общество, с което предизвиква трагичното възмездие на съдбата. Според хармоничния идеал на древните, човешки помисли и дела са в нравствено съответствие. Всяко отклонение от това правило води до трагедии и човешки нещастия. Страхът за собствения живот и власт ражда грозни, престъпни мисли в съзнанието на Лай. Той се оказва недостоен да бъде баща и владетел. Затова и поредицата от престъпления, с които съдбата наказва него и наследниците му, не закъснява. Това е всъщност наказанието на човека от самия човек. Той преобръща или реди съдбата си. Лай - владетелят на Тива и баща на Едип - получава заслужено наказание. Съдбата е неумолима. Убит е от сина си Едип, който не подозира, че в миг на гняв става отцеубиец. Трагичните последици са за всички. Народът на Тива страда от жестокостта на Сфинкса. Йокаста, неуспяла да защити правото на живот на единствения си син пред жестокото и несправедливо решение на съпруга си Лай, също е наказана. Тя има нравствена вина. Неизмерима е личната й човешка трагедия. Встъпва в кръвосмесителен брак със сина си Едип. Съдбата поднася своята трагична ирония. Всеки от героите ще получи заслужено наказание. Но преди да узнае истинската причина за своята нещастна човешка съдба, ще изстрада вината си.

Едип пожелава щастие за себе си и своя народ. Застава срещу съдбовната предопределеност на живота. Със силата на разума побеждава Сфинкса. Намира логи-чен ключ към трите загадки. Чудовището е убито и народът на Тива - освободен от страха. Едип е заслужил уважението и любовта на своите съграждани. Той е славен герой. Получава царския престол по достойнство - дар за героични дела. Човекът побеждава неведомите сили на природата, но остава в дълбоко незнание за себе си и своя произход. Този сблъсък между благородни намерения, героични дела и незнание е в основата на трагичната ирония. Тя е част от драматизма на изживяванията.

Трагедията разкрива страданията на тиванския народ, изправен пред нови беди. Те задълбочават трагичната му съдба. Едип търси причината за човешкото нещастие, вълнува се за бъдещата съдба на съгражданите си. Той е готов да помогне или да сподели участта им:

О, вий чеда, нов род на старий Кадмос, какво Ви тласка в този час към мене? Не чрез слугите искам вест, чеда, да чуя аз, но идвам сам тук - аз, от всички славословений Едип.

Още в първите думи на главния герой Софокъл очертава контраста между добри намерения и страданието на народа, следствие от неосъзнатата вина на Едип. Той носи съзнание за собствено достойнство. Уважаван владетел е от всички граждани на Тива. Сам себе си нарича „славословений Едип", Това е човешкото самочувствие и заслужената слава на героя-владетел. Едип цар е въплъщение на човешко благородство и мъдрост. Гордее се със своя разум. Пред силата на неговия интелект се прекланят всички. За това говорят и думите на жреца, предводител на молещия помощ от Едип народ:

Владетелю на моята земя, Едипе... Дойде ти и спаси града на Кадмос от тежка дан... И днес ний, о, Едипова глава от всички най-велика - с трепет ний те молим: намери спасение за нас... Затуй - пръв между всички мъже, вземи и възправи града отново - смело, вземи мъдро разсъди!

Едип е готов да помогне. Той вярва в добрите си намерения към съдбата на страдащия народ. Но това е само част от истината, която познава. Неговата трагична вина е в незнанието. То носи беди за всички, споделящи присъствието на нещастно наказания Едип. Владетелят на Тива с трагично усилие търси изход.

Едип страда заедно с всички, но осъзнава само безпомощността си. Благородният и славен Едип не може да бъде безсилен пред трудната съдба на народа си. Това би разколебало вярата и доверието в него. Осъзнатото изпълва с гняв героя на Софокъл. Владетелят на Тива - Едип - разкрива разрушителната сила на основната и определяща същност на своя характер - гневливостта. Тя е причина за личната трагедия на Едип, резонирала в съдбата на народа. Гневът заслепява разума на героя. Незаслужено обвинява Креон - брата на Йокаста, в измяна и властолюбив; държи се непочтено и грубо към прорицателя Тирезий:

О, Власт, богатство, дарба, що не може достигна никоя човешка дарба - посред житейското съперничество - о, каква зла завист будите, когато за тази власт, която сам народът в ръцете ми е дал, по своя воля... Креон, любимият и верен мой приятел, засада ми крои, за да я грабне. И ето, че насъсква тоз лукав магесник, тоз измамник, който вижда парите само, ала сляп е за изкуството.

Човешката природа на Едип е несъвършена, има и своите недостатъци. Той изисква уважение към себе си, без да уважава другите. Честолюбието му е над мярата. Човешкото достойнство на Едип е в Криза. Противоречието между знание и незнание задълбочава разрушителните стихии на гнева, които предизвикват конфликта му с Креон и Тирезий. В тази достойна битка на характерите водещ мотив е човешкото самоуважение. Едип, заслепен от гняв, губи мяра за достойнство. Заменя самоуважението с горделивост:

...Обаче аз, неукият Едип - аз разгадах загадката на Сфинкса: разгадах я с ума си, а не чрез поличбата на птиците. И мене днес - да, мене ти искаш да събориш, като смяташ да станеш близък до престола на Креона!

Тирезий остава верен на единственото, определящо поведението му - свободата на човешкия избор. От него зависи достойнството на думи и дела. А в тях е самият човек и неговото самоуважение. Тирезий не само „вижда” истината за човека, но познава и себе си. Затова приема обидата, нанесена му от Едип, с достойнство:

Макар и да си цар ти, но аз мога така също да ти отговоря; имам и аз власт да направя това; защото не твой, а Аполонов роб съм аз: затова не диря нито от Креона, нито от теб благоволение. Кориш ме, че съм сляп, но аз ти казвам: ти виждаш - и не виждаш своето нещастие, нито къде живееш, нито с кого.

Тирезий служи на истината, която невинаги е в хармония с желанията на човека. Той живее с мъдрата светлина на съзнанието си, получило дар от боговете да вижда бъдещето на човека. Неслучайно Тирезий служи на бога на светлината - Аполон. Той изрича божествената истина за човека чрез предреченото от бога. Макар и сляп, Тирезий „вижда” най-добре. Озарен е от светлината на човешката мисловна мъдрост. Тя е неговото „зрение”. Мъдростта е духовна пътека, водеща към тъмните и непознати страни на човешкия характер. Тирезий живее сред светлата добродетел на истина, която понякога е страшна. Но той не се страхува да я изрече, независимо от последствията за себе си и своята съдба. Тирезий е свободен. Отговаря за делата си, но най-вече - за думите си. Те са пророчески, истинни и мъдри. В тях се съдържа красивата сила на човешкото достойнство, съзвучно с прозренията на мисълта:

Убиецът, когото дириш днес, си - ти! Аз казах, за което бях дошъл, без страх пред теб, и си отивам. Нищо не можеш да ми сториш. Аз ти казвам: убиецът на Лай... ... той е тук.

Невинен е Едип за убийството на баща си Лай. Подведен от трагично незнание, той става отцеубиец. Не в това обаче е неговата вина, а в неконтролируемия му гняв. Както тогава, в деня на грозното престъпление, така и в конфликта с Тирезий, гневната избухливост определя действията на Едип. Недостатъците на характера му са причина за нещастията, сполетели владетеля на Тива. Това е неговата истинска вина. Непознаващ себе си докрай, Едип не променя характера си, не успява да промени и съдбата си. Той не контролира гневните изблици, които превишават мярата за разумно поведение. Нова представа за себе си героят създава с непристойните си и хулни думи срещу Креон. Незнанието за миналото и не-приемане на истината за реално случилите се някога събития водят към нравствени престъпления. Тъмната страна от характера на Едип тържествува, властва над съдбата му. Доброто се превръща в зло, щастието - в нещастие, а славословът за доблестта и мъдростта на Едип - в дълбоко и страшно съмнение. Разколебана е вярата на народа в спасителя на Тива. Човешката личност се руши, подвластна на гнева. Едип наказва сам себе си, обвинявайки незаслужено в зли намерения другите. Доказателство за това са укорите към Креон:

Ти! Тук! Как смееш? Имаш още и лице да дойдеш в мойта къща? Ти - готов убиец мой, крадец на мойта власт?! Не казвай само, че не си коварен. ... че ако ти не беше го надумал, нямаше той да ми казва, че аз съм бил убиецът на Лай.

В своя неразумен гняв Едип извършва най-страшното нравствено престъпление - пожелава смъртта на невинен човек. Така той повтаря престъпното деяние на баща си. Помислите му са грозни и антихуманни. По този начин героят на Софокъл задълбочава нравствената си вина и предопределя трагичната си съдба.

Креон:
Що искаш? Да се махна от града?

Едип:
Не! Да умреш, а не да бягаш искам.

Владетелят на Тива - Едип, сам изгубва доверието на хората към себе си. Трагична причина за неговото безсмислено упорство и съпротивление срещу неоспоримите доказателства на миналото е незнанието. Според древните, това са неведомите пътища на съдбата. Но според Софокъл, човекът, изправил се срещу реалните обстоятелства на своя житейски път, разкрива доброто и злото у себе си. А това всъщност е неговият характер, оказал се съдбовен за бъдещето му. Когато се наруши нравствената мяра между действия и намерения, човешкият характер предопределя щастието или нещастието в живота на човека. Трагичната вина на Едип е в самия него и неговата същност, а не в предреченото от боговете. За Софокъл страданието е израз на себепознание. Единствено в преживяната болка неговият герой познава вината си и произнася присъда над себе си. Той е най-нещастният владетел, съпруг, баща и син. Едип ослепява. Това е неговото само наказание. Бъдещето, което му предстои, е вечен мрак и страдание. За героя на Софокъл няма място нито сред живите, нито сред мъртвите. Слепотата е израз на неговото тъмно незнание, което е погубило смисъла на човешкия живот. Потънал в тъмнината на болката, Едип завинаги остава сам със своята трагична вина. Тя ще остане недоказана, но дълбоко осъзната като непростим човешки грях, който не може да изкупи и вечното страдание. А това е най-голямото доказателство за силата на човешкия характер, достоен за уважение. Едип цар е класическо художествено въплъщение на осъзната нравствена вина. Тя е неговата сила и слабост, но и трагично доказателство за човешко достойнство.

 

от Таня Генова учител 18.12.2015
+1 точка

Благодаря :)

от Dani_14 18.12.2015, ученичка на 15 от Хасково
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 9-ти клас по Литература
Литература, изходно ниво за 9-ти клас
изходен тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тест за проверка на изходно ниво на 9. клас, възможно е да се ползва и като входно ниво в 10. клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
38
1
1
14 мин
13.09.2019
Входнo ниво по литература за 9-ти клас
входен тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тестът е входно ниво и съдържа 16 въпроса по литература за 9 клас. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Труден)
16
523
1
20.12.2013
» виж всички онлайн тестове за ученици от 9-ти клас по литература
Mатериали в помощ на домашната
 

Трагичното в образа на Едип

01 юни 2008
·
1,132
·

В трагедията „Едип Цар“ на Софокъл е описана една истинска човешка трагедия, в корените на която стои бог Аполон, който за да покаже недоволството си и за да наложи своята воля предизвиква епидемий и безплодие в град Тива.
 

Идейни конфликти в "Антигона"

23 ное 2008
·
344
·

Епохата,в която живее Софокъл - време на възход и сътресения, на духовни и идейни търсения.Трагедията “Антигона” е изпълнена със значими идейни конфликти на много нива – на обществено и индивидуално, на гражданско и морално...
 

Антигона-трагичната обреченост на непреклонната личност

08 юни 2009
·
150
·

Един от най-известните старогръцки драматурзи е Софокъл. Той твори в периода след гръко-персийските войни. Творчеството му е богато, макар да са запазени само седем от творбите му....

Потърси помощ за своята домашна:

Подобни домашни
Последно разгледали домашната
Сродни търсения