Преглед на домашна работа
Активност в домашните:
Няма отговори

спешно ! есе по история

Всекидневният живот на европейците през XVII,XVIII век

2

отговора

12

посещения
Отговори (1-10 от 2)
Активност в домашните:
Надежност:
72%
Одобрение:
5%
Постижения: » виж всички
0 точки

Eсе или реферат!? Тази тема е подходяща повече за реферат.

от Марияна Златкова учител 14.11.2015
0 точки
След опустошенията на религиозните войни, които почти обезлюдили
някои райони на Европа, от средата на 17 век населението бавно започнало
да нараства. Демографският баланс (разпределение на разжданията и
смъртите по отношение на общия брой на населението) бил деликатен.
Лошите реколти и войната превръщала живота на обикновенните хора в
борба за оцеляване. Детската смъртност през 17 век имала много голям
процент. Медицинските грижи и изхранването били в ужасно състояние.
Продължителността на живота бил кратък : при мъжете около 30 години, а
при жените около 35.
През 17 и 18 век познатото и до днес малко семейство (семейство,
съставено само от родителите и децата) вече било нормална практика в
повечето райони на Западна и Централна Европа. Всяко едно семейство се
отделяло и създавало свое домакинство. Поради тази причина хората
сключвали брак сравнително късно, т.к. имали осигорен доход и
възможност да се издържат. Изключение били богатите аристократични
семейства. Броят на децата в едно семейтво бил от 5 до 8. Училището
играело значителна роля за образованието на децата. За разлика от
средновековните училища, където били събирани накуп деца от всякакви
възрастови групи, сега в училищата получавали основна грамотност и
религиозно обучение на момчета и момичета от 7 до 12 години.
Протестантите се убедили, че всеки вярващ трябва да може сам да прочете
Библията. Това се случило през 1717 година до въвеждането на на
задължително основно образование в някои райони на Европа (Шотландия,
Прусия).
През 16 век повече от 90 % от населението в Европа живеело в селата,
като главното занятие на селските жители е животновъдството и
земеделието. Селата били малки, отдалечение едно от друго и изолирани.
Пътищата били лоши. Много рядко селянинът се отдалечавал на повече от
30 километра от своето населено място. В едно типично западно-
европейско селце семействата наброявали сто. Както и през
средновековието опората на селото било сеньориалното имение, енорията
и на общината, което била съставена най- често от всички пълнолетни и
свободни мъже. Сеньориалните имения били собсвеност на благородници.
Но през 17 – 18 век те вече не живеели в тях, а предпочели града и
оставялисвои оправители на село.
Еньорията в реформираните държави се издържала изцяло от
доброволните пожертвования на селяните, докато в католическите се
запазвал църковният десятък. Половината от доходите на селяните отивали
за издръжка на църквата, на кралската власт и на сеньора, останалата част
била за тях. Типичният западноевропейски селянин бил собсвеник на 1/3
до 1/2 от земята, която обработвал. Когато тази земя не им достигала,
селяните прибягвали до арендуване (наемане на земя за обработване
временно и срещу заплащане) на земя от благородниците.
Селската мера се разделяла на ниви, обработвани самостоятелно от
отделните семейства. Гората или общинското пасище служели за
изхранване на домашните животни. В добрите години селяните заделяли
част от реколтата, докато в лоши години се стигало до недохранване и
глад. За изхранването на едно четиричленно семейство били необходими
около сто декара. Селяните, които неможели да се издържат, губели земята
си и се насочвали към градовете.
Докато селският живот бил изцяло управляван и зависим от
природата. Човешката словестност и приемчивост ръководили градския.
Градът се изграждал като пазарна структура, в която стоки и услуги
постоянно сменяли собсвеника си. И в града се работело, колкото и в
селото, но гражданинът получавал много повече за труда си.
Производството и търговията на храна и хранителни продукти
доминирали в икономиката на малки пазарни градчета. В тях селяните
предлагали най- добрата си стока и след това закупували необходимата им
покъщнина или оръдия на труда. В по- малките градове се сключвали
бартерни сделки, докато в по- големите преобладавали паричните.
Жителите на малките градове не надхвърляли 5 000 души. В тях
живеели около 5 % от европейците. Както в селата, така и в малките
градове хората се занимавали със земеделие. Най- много жители се
препитавали с дейностите засягащи всекидневното изхранване на
населението (хлебари, произведители на бира) или с производство на
облекло. Занаятчиите работели по поръчка за строго регламентирания
пазар. Само официално маркираните с фирмени печати стоки можели да
бъдат продавани на пазара. Със закон била отвърдена специализацията на
занаятчиите. Специалистите от един занаят живеели на една и съща улица.
По този начин се улеснявала връзката между произведител и потребител.
Работещите една и съща професя се стараели да няма конкуренция между
тях. Градските власти се стремели да ограничават достъпа на случайни
приходящи в града, но в повечето градове имало значителен слой бедняци.
На границата мейду 17 и 18 век обикновенните хора продължавали да
разчитат на прехраната си най- вече на зърнените култури. В повечето
европейски райони пшеницата се смятала за скъпа и се продавала на
пазара. Пшеницата не се консумирала вкъщи. Белият хляб бил особено
ценен от селяните заради вкуса, но самите те ядели най- често хляб от
други зърнени култури (ечемик, овес, ръж).
Зеленчуците били смятани за храна на бедните. Месето, маслото,
яйцата и сиренето били по вкуса на богатите семейства. Смятали че
млякото не било полезно, т.к. предизвиквало отоци под очите, главоболие
и други смущения. За сметка на това те пиели много вино. Това довело до
появата на големи винарски райони за бели, червени и сладки вина. Такива
има в Рейн, Франция и Португалия. Бедните неможели да се позволят този
лукс, но все пак се задоволявали с бира.
На фона на общото подобряване на жизнените условия медицината
отбелязвака скромни успехи. През 1628 година англичанинът Уилям Харви
прави първото научно описание на кръвообращението, но общото значение
и практикуването на медицина си останали на ниско равнище.
Единствените официално признати медицински манипулации били
даването на очистително и пускането на кръв. Операциите извършвани без
упойка и без спазване на правилата за стерилност, обикновено имали
фатален край. Въпреки това били отбелязани някои успехи, като
въвеждането на ваксина срещу дребната шарка в Англия през 20-те години
на 18 век. Дребната шарка е най- страшният убиец след чумата.
Уилям Харви
1578-1657

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

 

от katqtonkova 12.11.2015, ученичка на 12 от Пловдив
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 9-ти клас по История
Тест по история за 9-ти клас
междинен тест по История за Ученици от 9 клас
Междинен тест по история за 9 клас на тема "Европеецът в един нов свят".
(Лесен)
11
661
1
14.12.2011
Тест по история за 9-ти клас на тема: България и Византия в ранното средновековие
класно тест по История за Ученици от 9 клас
Тестът е за деветокласници и е върху материала за отношенията между България и Византия през Средновековието. Въпросите са с един верен отговор. Може да се използва и от учители за повишаване на оценки.
(Лесен)
11
377
1
05.04.2012
» виж всички онлайн тестове за ученици от 9-ти клас по история
Mатериали в помощ на домашната
 

Балканите. Балканистика. Балканизъм

04 май 2007
·
854
·

Балкани е политическо и историческо понятие въведено през 19 век от немският географ Йохан Цойне. Използва турското название на Стара планина.
 

Историята на Индия през XIX век

15 юни 2007
·
310

С какво европейците са повлияли в развитието на Индия?
 

Монголска империя

10 ное 2007
·
58

Татарите, които през 13 в. оказват чувствително влияние в живота на българите, са всъщност едно от племената, населяващи монголската империя, разпростряла се през 13 в.
 

Европейското обединение

04 май 2008
·
185

Чрез междуправителствените конференции в Маастрихт през 1992 г. и в Амстердам през 1997 г. развитието на европейската интеграция получи много по-силен тласък напред, отколкото се предполагаше преди падането на Берлинската стена...
 

Антиосманската съпротива на българският народ (XV – XVII век.)

30 ное 2008
·
129

Антиосманската съпротива на българският народ (XV – XVII век.) През 1352г. османските турци завладели малката крепост Цинте на Галиполския полуостров, като по този начин създали платсдарм за нашествие във вътрешността на Балканския полуостров...
 

Васил Априлов - народен будител и творец

19 яну 2009
·
59

Българската история познава много възрожденци и будители, превърнали се в своеобразен израз на добро...
 

Битката при Сталинград

09 мар 2009
·
37

Есе по История, разказващо за битката при Сталинград.
 

Всекидневният живот на европейците

13 дек 2010
·
86

живота на европейците през 17 - 18 век населението на Европа семейство, деца образование селото...
 

Есе по история

15 май 2011
·
8
·

Есе на тема "След като преживях "Вълната" разбирам ли по-добре Френската революция?"...
 

История за 12-ти клас

12 мар 2015
·
2

Сбита информация от уроците по История в 12 клас. Текстът обхваща периодът от 1185 до 1241г. Включва и таблица с обсадените крепости по това време...

Потърси помощ за своята домашна:

Намери частен учител

Лидия Найденова
преподава по История
в град Пловдив
с опит от  22 години
196 22

Стоян Атанасов Стоянов
преподава по История
в град Пловдив
с опит от  4 години
37 22

виж още преподаватели...
Подобни домашни
Последно разгледали домашната
Сродни търсения