Станка Станкева
преподава по История
в град Хасково
Преглед на домашна работа

Пелопонеска война - СПЕШНО !!

Трябва да защитя една теза. Моля ви помогнете - тезата е Защо Спарта победи в Пелопонеската война ?

Последна редакция на 21 мар 2015 от moni221

2

отговора

4

посещения
Отговори (1-10 от 2)
Активност в домашните:
Надежност:
67%
Одобрение:
4%
Постижения:
0 точки

Спарта побеждава заради това ,че е силно военнизиран полис и сключва съюз с Персия с което си осигурява флот.Персийският флот разбивайки атинският пехотата няма шанс срещу най-силната сухопътна армия по онова време

от pavel_valeriev_mail_bg 25.03.2015, ученик на 11 от Каолиново
Активност в домашните:
Надежност:
100%
Одобрение:
20%
Няма публикувани домашни
0 точки

Пелопонеската война (431 – 404 г. пр. Хр.) заема важно място в историята на древна Гърция. Основните съперници били Атина и Спарта, около които се формирали две значителни политически обединения: Атинската империя и Пелопонеският съюз.

Причини. Още Тукидид разследвал причините за войната, като най-съществените от тях били три: (1) демократичният преврат в Епидамн, предизвикал намесата на Коринт и Керкира, (2) конфликтът за Потидея и (3) Мегарският декрет. Наред с тях в съвременната историография са дефинирани също някои предпоставки с икономически и политически характер. След победата над персите източните пазари били затворени за гърците, поради което последните се насочили първоначално на север – към Македония и Тракия, а впоследствие и на запад – към Южна Италия и Сицилия. Засилването на атинското влияние на запад след основаването на Турий вероятно засегнало интересите на Коринт и Мегара.

Обявяване на войната. През 432 г. в Пелопонес било проведено съюзно заседание, представено подробно от Тукидид (Thuc. 1.67). На база на съвещанията спартанците решили в Атина да бъде изпратена делегация с ултимативни искания: да се прогонят Алкмеонидите (към тях се числял и Перикъл); всички членове на Атинския морски съюз да получат автономия. Последното на практика означавало съюзът да се разпусне. Атинската еклесия категорично отхвърлила спартанските искания и двете страни започнали подготовка за война.

Разположение на силите в началото на войната

Съотношение на силите. Всяка от двете страни имала свои предимства и недостатъци по отношение на военните си сили. Анализите на специалистите показват, че преимуществото на Атина било в нейната флота от над 300 триери, към които се добавяли и съюзните кораби, около 29000 хоплити, 2800 конници и значителен финансов ресурс. Спартанците пък имали явно превъзходство по суша, изразяващо се в над 58000 сухопътна армия, но на практика почти нямали бойни кораби, а тези на съюзниците им силно отстъпвали както по брой, така и по военните умения на екипажите им, спрямо тези атиняните. Освен това, поради естеството на държавната им уредба, спартанците не били привърженици на дългите военни кампании, които пък не били особен проблем за атиняните.

Периодизация. Съвременните учени не са на едно мнение по отношение на фазите, на които може да бъде разделена Пелопонеската война. Някои говорят за две войни (431 – 421 г. и 415 – 404 г. пр. Хр.), други различават три фази (Архидамова война, Сицилийска авантюра и Декелейска война). За всички обаче е ясно, че военният сблъсък между Атина и Спарта продължил с по-голяма или по-малка интензивност 27 години (431 – 404 г. пр. Хр.).

Архидамова война. Военните действия били започнати от тиванците, които предприели изненадващо нощно нападение срещу Платея, съюзен град на атиняните, завършило с неуспех.

През лятото на 431 г. пр. Хр., спартанският цар Ахридам II (476 – 427 г. пр. Хр.), на когото съвременните учени наричат първата фаза на Пелопонеската война, нахлул в Атика начело на 60000 д. сухопътна армия и опустошил областта, опитвайки се да предизвика решително сражение.

Спартанците продължили всяка година (до 425) да нахлуват в Атика. По същество тези набези не били особено продължителни – най-дългият от тях, този от 430 г. пр. Хр., продължил 40 дни. Въпреки това загубите и относително пасивната политика на атиняните довели до засилването на антиатинските настроения след съюзниците.

Решаващо за хода на войната се оказало завземането на Пилос, пелопонеско пристанище, от атинския стратег Демостен. Този акт представлявал сериозен удар върху Пелопонеския съюз. Последният се обединил около идеята на Бразидас, пълководец, отличил се вече във военните действия, за организиране на операция на север, към Халкидика. Войската за похода се състояла от 2000 д., в които освен отбрани спартанци влизали и илоти. Самият поход бил нетипичен за спартанската военна политика и предизвикал изненада. Освен това, спартанците се ползвали от подкрепата на македонския цар Пердикас. В резултат Бразидас сполучил да превземе някои от атинските апоикии по северния бряг на Егейско море, включително и най-важната от тях – Амфиполис. За загубата на този град Клеон обвинил стратега Тукидид, автор на „История на Пелопонеската война” и той бил осъден на изгнание.

През 422 г. край Амфиполис спартанската и атинската войски се сблъскали в последната битка от първата фаза на Пелопонеската война. Победители били спартанците. Загинали двамата пълководци, Бразидас и Клеон.

Изтощени от военните действия, през 421 г. Спарта и Атина сключили 50-годишен мирен договор, възстановяващ статуквото от преди началото на войната. Този договор е известен като Никиев мир, наричан така според името на ръководителя на атинската делегация (Thuc. 5.18).

Противоречия след Никиевия мир и Мелоската операция. Макар и ясно фиксирани, не всички от условията в мирния договор били спазени (Thuc. 5.35.2-7). Така реално се оказало, че мирният договор не прекратил съревнованието между Атина и Спарта, а дори и не разрешавал нито един от спорните въпроси между двете сили. По-важните сблъсъци до Сицилийската авантюра били битката при Мантинея (418 г. пр. Хр.) и операцията срещу о. Мелос (416 г. пр. Хр.).

Сицилийска експедиция. В Атина пристигнали пратеници от Сегеста, в Сицилия, които търсели помощ срещу Селиунт, съседен до тях град, покровителстван от Сиракуза. Това бил поводът за атинска намеса в делата на острова. Не без дискусии народното събрание приело предложението за организация на експедиция. Подготвена била ескадра от над 100 триери, чието командване било поверено на Алкивиад, Никий и Ламах. През май 415 г. атинската ескадра отплавала към Сицилия. Въпреки първоначалните успехи и изпратените значителни подкрепления, експедицията завършила катастрофално за атиняните. До голяма степен за това допринесъл спартанският пълководец Галип и преминалият на страната на спартанците Алкивиад.

Декелейска война. През 413 г. пр. Хр. по съвет на Алкивиад спартанците превзели и се установили в Декелея, откъдето можели да контролират цяла Атика. В Атина дори бил осъществен олигархичен преврат (411 г. пр. Хр.), но скоро демокрацията била възстановена. За това спомогнали две важни победи на атинската флота над новосформираната с персийски капитали спартанска флота (при Абидос – 411 г. пр. Хр. и при Кизик – 410 г. пр. Хр.). Успехите улеснили завръщането на Алкивиад в Атина като стратег-автократор. В морска битка при н. Нотий обаче той бил победен от спартанския адмирал Лизандър. Поради силното обществено недоволство срещу него, Алкивиад бил отстранен от длъжност и завинаги напуснал Атина.

До края на войната атиняните спечелили още само една победа – при Аргинуските острови през 406 г. пр. Хр. При Егос Потами (405 г. пр. Хр.) Лизандър нанесъл съкрушително поражение на атинската флота. Не след дълго Атина била окупирана и през април 404 г. пр. Хр. градът се предал.

 

Мирен договор. Според условията на мирния договор, атиняните трябвало да предадат на спартанците цялата си флота, с изключение на 12 кораба за брегова охрана; да съборят „Дългите стени” и да признаят спартанската хегемония.

Последици. В Атина била установена т. нар. Тирания на тридесетимата тирани, начело с Критий (краен олигарх) и Терамен (умерен олигарх). Поради жестокия характер на управлението, то не се задържало дълго. През 403 г. пр. Хр. Тразибул (бивш флотски командир и водач на емигриралите демократи) разбил войската на олигарсите и завзел Пирея с крепостта Мунихия. Демокрацията била окончателно възстановена.
от qn94 22.03.2015, студент на 20 от София
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 7-ми клас по История
Егейските цивилизации
тематичен тест по История за Ученици от 7 клас
Тестът е тематичен и въпросите са свързани с проверка на знанията на учениците след урока. Включени са само въпроси с един верен отговор.
(За отличници)
15
18.07.2019
Тест по История за 7-ми клас
изпитен тест по История за Ученици от 7 клас
Тестът съдържа 13 въпроса от изучения материал, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за ученици от 7-ми клас.
(Труден)
13
34
1
1 мин
26.07.2018
» виж всички онлайн тестове за ученици от 7-ми клас по история
Mатериали в помощ на домашната
 

Човекът в калъф

01 май 2008
·
535

Казано с думите на Чехов, всички те са вечните, едни и същи хора в калъф - само майсторите на калъфа се менят поетапно. Потръпвам от погнуса, когато се позная мимоходом в тях - предпочитам негър в Алабама да съм.
 

Древногръцки богове

21 дек 2009
·
127

В този материал се садържат доста подробни описания за някои древногръцки богове....
 

Самота и свобода в поезията на Хр. Ботев

24 дек 2009
·
159

Творчеството на Ботев като културен мост между възрожденския и модернистичния етап в българската литературна история. Възрожденски е тематичният репертоар на Ботевата поезия, а предмодернистичен ...
 

Робство и свобода в моя свят

10 ное 2010
·
36

Понятията „робство” и „свобода” в днешно време все още се приемат като две противоположни понятия. Тълковният речник ни казва, че „свобода” означава отделният индивид да може да проявява собствената си воля без да се страхува от последствията...
 

Новата българска литература- събития и факти

23 ное 2010
·
415

Териториалните знаци на родината са: белий Дунав лей, Черно море, горда Стара планина, Марица, тракийска равнина, Вардар, Рила, Охридски вълни. В историята тази територия е била още по-обширна - до чукарите Карпатски и стените Цариградски. Сегашният...
 

Епопея на забравените

25 фев 2011
·
99
·

Преди да пристъпят към анализа учениците посочват хронологическите граници на ,,Епопеята” – времето на националния ренесанс – от Паисий до опълченците на шипка.
 

Стихотворенията на Иван Вазов

01 мар 2011
·
607

Името на Иван Вазов в историческото и духовното ни развитие се превръща в символ на една вечно будна гражданска и творческа традиция, във въплъщение на безкористния патриотизъм и вродената демократична нагласа...
 

Проблемът за героичното в “епопея на забравените”

22 окт 2011
·
37

Героичното е проблемен център на Вазовото творчество, а “Епопеята”- най- ярък синтез на авторовото естетическо понятие за подвиг и на художествения модел за неговото изображение...
 

Tопосите в българската литература от христо ботев до димитър талев


Tопосите в българската литература от Христо Ботев до Димитър Талев...
 

В един есенен ден по шосето

05 май 2012
·
74

Един човек отива при болния си приятел и на връщане от там се среща с човек, който всъщност е извънземен.Този извънземен му разказва за живота и какви сме ние хората....

Потърси помощ за своята домашна:

Намери частен учител

Станка Станкева
преподава по История
в град Хасково
с опит от  29 години
198

виж още преподаватели...
Подобни домашни
Последно разгледали домашната
Сродни търсения