Преглед на домашна работа

Теза на Хайдути-6 клас

Здравейте може ли да ми помогнете за тази домашна: теза върху ХАЙДУТИ-Чавдар-добър или лош

3

отговора

41

посещения
Отговори (1-10 от 3)
Активност в домашните:
Няма публикувани домашни
0 точки

ti tup li si nemojee

 

 

от ivan.mihailov_fb 23.04.2014, потребител на 23
Активност в домашните:
Няма публикувани домашни
0 точки

кое туй

 

от monii1996 10.03.2013, ученичка на 16 от Трън
Активност в домашните:
Надежност:
100%
Одобрение:
34%
+1 точка
от 1 глас

Виж това:

За да почустваме истински силата на поетическото творчество на Хр.Ботев, необходи- мо е да разберем не толкова неговите политически и социални убеждения,колкото основната същност на богатия му духовен свят.Големият български поет революционер е с емоционална,поровиста и волева натура,подвласна на силни,полюсни чувства, които движат творческата му и житейска съдба.Силно да люби и мрази-товаа е неговата житейска философия от най-ранни младини,която го вдъхновява за подвиг.Той превръща интензивността на лирическите си чувства не в успокоителни съзерцания,а в силни и решителни действия в името на една свещена цел-“правда и свобода” за българския народ.Борческата му воля е така мащабна и непобедима,както е неунищо-жима обичта му към родината.Основна тема на Ботевата поезия е копнежът посвобота,намерил пряк израз в поемата му “Хайдути”.Художествената задача на поета е да възкраси красивите идеали на хайдутството,да пробуди у своите съвременици желание,сила и воля за свобода чрез образа на Чавдар войвода.Лиричния герой има силно развито чувство за свобствено достойнство,чест и състрада- телно,чисто сърце.Синовна гордост,дълбоко преклонение и възторг изпълват душата на Чавдар само при спомена за славата на неговия баща-Петка Страшника.Чавдар носи качествата на патриот,свободолюбив човек и до толкова обича родината си , че еготов да пренебрегне личното си щастие и да даде живота си,за щастието на народа си.Поемата се състои от лирически увод и разказ за детството на Чавдар.Лирическият увод на поемата “Хайдути”разкрива противоречиви чувства.Лирическия говорител възпява страшното и славно време на “вехти войводи”пее за красотата на родната земя.Обръще-нието:Я надуй,дядо,кавала ,след теб да викна-запеяпесни юнашки хайдушки,песни за вехти войводи-за Чавдар страшен хайдутинза Чавдар вехта войвода...звучи като “запев”и прави текста близък до народната песен,поставя и начало на една монологична изповед-обръщение.В монологичния изказ е обобщена народната любов и гордост че има такъв войвода”страшен хайдутин”-Чавдар войвода, достоен за всенародно преклонение и обич.Да чуят моми и момципо сборове и по седенкиюнаци по планинитеи мъже в хладни механи,какви е деца раждала,раждала,ражда и сегабългарка майка юнашка...Лирическия говорител изпитва възхищение и гордост от героизма на Чавдар,затова неговото желание е да разпространи делото на войводата,да обезсмърти неговия геройзъм,чрез песента.Песента звучи,като послание към потомците,които трябва да знаят и помнят,свято да пазят завета на свободолюбивите и безстрашни герои, като Чавдар войвода.Лирическия говорител изпитва преклонение към “нашата земя хубава” и “българка майка юнашка” дето е родила такъв юнак страшилище за “чорбаджия изедник”и “турски сердари”. Към смелите той изразява своите чувства на обич и възторг.В същотото време осъжда покорените и страхливите,които предизвикват у него гняв и омраза....а сам за тегло да пеяза тегло,дядо,сиромашко,и за свойте си кахърикахъри,черни ядове!Тъжно ми й,дядо,жално ми йала засвири-не бой се-аз нося сърце юнашко,.................................................. .Пък който иска да теглитежко му нима ще кажа?Юнак тегло не търпи-...Във втората композиционна част на поемата образът на Чавдар войвода е въведен чрез анафоричното повторение”кой”.Въпросит� �лното местоимение е последвано от риторични въпроси,които от една страна поставят акцент върху широката популярност на героя,от друга страна изразяват искреното възхищение на поета от делата на войводата:Кой не знай Чавдар войводакой не е слушал за него?.................................................. .Водил бе Чавдар дружинатъкмо двайсет години,и страшен беше хайдутинза чорбаджии и турци;ала за клети сиромасикрило бе Чавдар войвода!Метафората “крило” изразява признателноста към юнака-закрилник,на когото са се уповавали в годините на робството най-неоправданите-българите,раята,подложени на на жестокости и безчинства от поробителя.на Странджа-баир горатана Ирин-Пирин тревата..............................................от Цариграда до Сръбско,..............................................от Бяло море до Дунав-по румелийски полета...Това е образът “на нашата земя хубава,от географското изброяване на Странджа, ”Ирин-Пирин”,”от Бяло море до Дунав” разбираме че из цялата земя българска се носи славата на Чавдар войвода.В същинският разказ за детството на Чавдар откриваме мотивите да стане хайдутин, предадени чрез диалога между него и майка му.Дванайсет годишният хлапак отправя тежки думи на обвинение към майка си:“Що ме си,майко,продалана чуждо село аргатин:овце и кози да паса,да ми се смеят хоратаи да ми думат в очите:да имам баща войводана толкоз мина дружина,три кази да е наплашили да вадей Стара планинаа аз при вуйча да седя-при тоз сипомашки изедник”...Измъчва го не тежката ратайска работа,а унижението от господарското презрение и подигравки засегнали гордостта и човешката му чест.Макар и малък Чавдар има силно развито чувство за собствено достойнство и чест.Поетът използва експресивна характеристика за да представи ненавистта на свободолюбивото момче към омразния дом на вуйчото:”копилете”.”крас� �и”,”изедник”.Чавдар ненавижда вуйчо си нарича го “сиромашки изедник”,защото вместо да помага и закриля бедните,той слугува на поробителя и увеличава страданието на сънародниците си.Унизен от обидните оценки на вуйчото:че съм се и аз увълчил,човек няма да стана,а ще гния в тъмница,и ще ми капнат месатана Карабаир на кола!...смелото момче изявява желанието си да бъде освободен неговият дух и да последва поривите на младостта си.Честолюбивият Чавдар е готов да докаже,че е истински достоен наследник на славен хайдутин и за това мечтае да отиде при баща си и да продължи неговия път.“...При татка искам да ида,при татка в Стара планина;татко ми да ме научик’ъвто занаят иска.”Несправедлив е гневът му към майката,но той е продиктуван от огорчението че тя не разбира желанието му да стане хайдутин и закрилник на клети сиромаси,да мъсти за пороганото човешко достойнство,да се бори срещу робството и неправдите.Разбираемо е страданието на майка му изслушала горещото желание на сина си,виждайки в него същия свободолюбив и горд дух на Петка Страшника.Още по-безнадежно е отчянието й,защото тя вече знае заръката на бащата.В диалога между майката и сина е стаена красотата на майчината любов,гордостта,че е родила смел наследник на съпруга си,но разбрала че усилията да го запази за себе си са напразни.Много е трудно за нея да страда не само за съпруг,но и за син,да пере кървавите хайдушки ризи на двамата свидни за сърцето й мъже.Чрез дълбоката скръб на майката Ботев разкрива страшната цена,която заплащат хайдутите за да бъдат народни закрилници.На фона на майчината трагедия по ярко изпъква величието на подвига на тези народни защитници.Това е съдбата на възрожденската българска майка-да жертва най-скъпото си-децата си-за българската свобода.Чавдар обича майка си и я жали,слуша я “със сълзи и той на очи”,но сърцето му го тегли към хайдушкото сборище.Над деляла е у него буйната бащина кръв и затова той рипва от радост,когато узнава,че ще отиде “страшни хайдути да види”.Горещото му желание най-сетне ще се сбъдне.Рипна ми Чавдар от радост,че при татка си ще иде,страшни хайдути да видина хайдушко сборище;а майка ядна,жалоснадете си мило прегърнаи...пак зарида,заплака!...С песен започва поемата,с песен-плач завършва тя.Това е плачът на българската майка, която оплаква съдбата си и тази на своето дете.На плача й Ботев е белязал цялата история,противопоставено й е отношението на бъдещия славен войвода,наследил юначеството от дедите си,решен да заяви силния дух и воля за свобода.С поведението си Чавдар се изявява като истински родолюбец.За него смисълът на човешкия живот е във възможността да запази честта и достойството си,да се отрече от личното щастие,когато става дума за щастието на народа.Такива герои българите не забравят.Своята благодарност и преклонения пред героичния пример на хайдутите той е изразил в песните за тях.По цялата родна земя се носи песента за Чавдар,коятовъзпява и обезсмъртява неговия подвиг.Подчертаната диалогичност на Ботевия поетически стил аранжира,призовава,вдъхнов ява и не оставя читателя безразличен към най-важния проблем-робство или свобода.Затова и образът на Чавдар е облъхнат с толкова много обич и вдъхновение.В името на великия хайдутин от XVІ век Ботев закодира собствената си съдба на революционер,който загина за свободата на народа.

от sofia_penkova 19.03.2012, ученичка на 18 от Пловдив
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 8-ми клас по Литература
Тест по литература за 8-ми клас над "Кукувица" на Елисавета Багряна
тематичен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Тестът засяга изразните стилистични средства в произведението "Кукувица" на Елисавета Багряна и е подходящ за ученици от 8-ми клас. Всички въпроси имат само по един верен отговор.
(Труден)
10
15
1
2 мин
15.07.2013
Тест по литература за 8-ми клас на тема: Творчеството на Димчо Дебелянов и Николай Лилиев
тематичен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Тематичен тест по литература за 8-ми клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
20
456
1
1 мин
07.11.2013
» виж всички онлайн тестове за ученици от 8-ми клас по литература
Mатериали в помощ на домашната
 

Особености на Елин-Пелиновия разказ

10 юни 2007
·
648

Елин Пелин е майстор на късия разказ в литературата ни. Той довежда българския разказ до класическото разбиране за сюжет и композиция, което в най-голяма степен отговаря на формулата „запетая плюс „но”.
 

Човекът в калъф

01 май 2008
·
535

Казано с думите на Чехов, всички те са вечните, едни и същи хора в калъф - само майсторите на калъфа се менят поетапно. Потръпвам от погнуса, когато се позная мимоходом в тях - предпочитам негър в Алабама да съм.
 

"На прощаване" - Христо Ботев

24 апр 2010
·
46

Стихотворението “На прощаване” разкрива раздялата на сина, който се е обрекъл на свободата, с неговата майка. В стиховете звучи мъжественият глас на един велик революционер, който дава пример на родолюбие, синовна преданост и човешко достойнство...
 

Развитие на действието в "Хамлет"

22 ное 2010
·
68

Вече видяхте как експозицията на трагедията въвежда героите в напрегнатата атмосфера на неяснота и лицемерие след загадъчната смърт на стария крал Хамлет и колко не намясто се чувства младият принц след завръщането си у дома...
 

Новата българска литература- събития и факти

23 ное 2010
·
419

Териториалните знаци на родината са: белий Дунав лей, Черно море, горда Стара планина, Марица, тракийска равнина, Вардар, Рила, Охридски вълни. В историята тази територия е била още по-обширна - до чукарите Карпатски и стените Цариградски. Сегашният...
 

Поезията на Христо Ботев

18 мар 2011
·
405

Христо Ботев е автор на скромно по обем поетическо творчество – 20 стихотворения. Поезията на Ботев обаче за българското национално съзнание и българската литература е цял свят, “цяла вселена...
 

Фигури и тропи


Метафора – черти на един предмет се пренасят върху друг въз основа на прилика; свойствата на един предмет се приписват на друг по подобие; Изразява се с различни части на речта: прилагателни – весел вятър, златни жита; съществителни...

Потърси помощ за своята домашна:

Подобни домашни
Последно разгледали домашната
Сродни търсения