Пламен Георгиев
преподава по Литература
в град Русе
Преглед на домашна работа
Активност в домашните:
Няма отговори

Литература-Крадецът на праскови-Втората среща между Елисавета и Иво в 5 глава

ЗАДАЧА:Разкажете какво става при втората среща между Елисавета и Иво.

Не мога да го формолирам .Моля за помощ!................

от ivailo2508 на 10 мар 2014
Последна редакция на 10 мар 2014 от ivailo2508

1

отговор

5

посещения
Отговори (1-10 от 1)
Активност в домашните:
Надежност:
81%
Одобрение:
10%
Няма публикувани домашни
Постижения: » виж всички
0 точки

Преди срещата Елисавета се чувства като болна, беше изнервена и притеснена –Елисавета се чувстваше като болна. Измъчваше я главоболие, необикновена нервност изпълваше цялото й същество.

Срещата между двамата бе неучаквана,изненадваща за Елисавета, като сън. Иненадващото бе и това,че пленника знаеше коя бе Елисавета, знаеше кой е нейния съпруг. Проявява се загрижеността на Елисавета към пленника, тя му дава ботушите на мъжа си, дава му храна :Пленникът беше узнал чия жена е. Нима щеше да има смелост пак да я посети?Но тя знаеше, че той пак щеше да дойде, и това я изпълваше с радостна тревога.
 Това е текста на произведението:Към края на седмицата задуха топъл и сух вятър. Той сякаш идваше направо от пустинята, далеч от юг, носеше се ниско над земята и не водеше по небето нито едно облаче. Дълги ивици прах сочеха скритото между дърветата шосе и се разпръскваха на облаци из околността. Лазурът на небето потъмня и в сухата обилна светлина се промъкна нещо болезнено и неспокойно. Повехналата растителност придоби сивозелен, прашен цвят, оределите листа на дърветата трептяха непрекъснато под напора на горещата вълна, която се носеше със свисък край колибата, а по трема се гонеха и шумяха обрулени от ореха листа.
Елисавета се чувстваше като болна. Измъчваше я главоболие, необикновена нервност изпълваше цялото й същество. Вечер луната я вълнуваше, нескончаемото движение на горещия въздух я потискаше и замайваше.
Сега лежеше в полутъмната колиба и се опитваше да чете. Ординарецът пак беше за вода и тя бе сама. Четеше разсеяно „Пътуването на Гъливер“, раздразнена от плачевното скърцане на единия от капаците, чиято лека сянка минаваше по белите страници на книгата.
Изведнъж й се счуха стъпки, като че някой ходеше край колибата. Тя се повдигна от леглото и се вслуша. През шума на вятъра слухът й различи бавни, неуверени стъпки на човек, който обикаляше навън… Тя отхвърли одеялото, спусна босите си крака в пантофите и седна в леглото.
Върху светлия, рязко изрязан фон зад отворената врата се мярна сянка и миг след това там се показа пленникът. Кимна й с глава и нещо проговори… Тя усети в гърдите си лека болка. Ръката й се повдигна и прихвана широко отворената яка на тънката блуза. Гледаше го вцепенена, изненадана от внезапното му появяване. Необаквано той се отдръпна от вратата и там не се виждаше вече сивозеленикавата униформа, нито мургавото му лице.
Тя остана на мястото си с широко отворени зеници, като дишаше трудно и все още държеше яката на блузата си. Мина й през ума, че е видяла призрак, и цялото й същество се напрегна да чуе стъпките му вън. После, без да откъсва погледа си от вратата, облече пеньора и бързо се озова в трема, изплашена, че не ще го намери. Но той седеше на пейката и я чакаше. Щом я видя, трепна и се изправи да я посрещне.
Тя тръгна към него, топлият вятър се блъсна в тялото й, обля я като гореща, сладостно-замайваща вълна и отведнъж с необикновена острота съзнанието й бе пронизано от мисълта, че е сама с тоя непознат мъж в изпълненото с движение и шум пространство. Стори й се, че върви към него насън и че няма воля да се владее. Тя каза нещо несвързано, смутено се усмихна и неочаквано му подаде своята малка бяла ръка. Той я взе, наведе се и я целуна. Елисавета видя черната му къдрава коса да се доближава до гърдите й.
— Помислих, че сте… забравили — каза тя, като изпусна местоимението „ме“ в последния момент, когато то беше в устата й.
— Исках да дойда, но не можеше — отговори той, бъркайки ударенията и удължавайки гласните.
— Ние ви чакахме… с жената на учителя край пътя, да ви видим. Вие не се ли прибирате с другите пленници?
— Не, аз работя в лагера — каза той неохотно и тъмните му вежди леко се намръщиха.
Настъпи мълчание. Те стояха изправени един срещу друг. Топлият вятър се блъскаше в тях, като прилепяше нейния пеньоар към тялото й и разтваряше краищата на дрехата, тъй че откриваше облите й колена. Гъста червенина заливаше лицето й и тя избягваше погледа му. Отбруленото от зарзалата клонче падна на косата й.
Той я гледаше със светнали очи и тя чувствуваше погледа му как я обхваща и замайва, както я замайваше и раздвиженото от вятъра пространство. Нейният смут растеше и ней се струваше, че изгаря от срам. Мисълта, че е сама с непознат мъж, отново я прониза и в същия миг волята й се върна.
— Почакайте — каза тя и почти изтича в колибата.
„Какво правя аз, боже мой? — извика в себе си тя. — Какво става с мене днес, луда ли съм? Да му дам бутушите и да се маха.“
Нейната гордост й помогна да се опомни. Измъкна сърдито ботушите изпод масичката и като придаде на лицето си спокоен и малко строг израз, излезе навън.
— Тези ботуши са за нас — каза тя сухо.
Той я погледна изненадан и тя не можеше да каже от какво бе изненадан той — дали от нейния сух и спокоен глас, от промяната в израза на лицето й, или от ботушите, които му подаде.
Той ги взе, наведе очи и погледът му падна върху неговите жълти половинки. Едва сега Елисавета забеляза, че е облечен в друга, здрава куртка и с износен брич, а над пробитите обувки караката му бяха грижливо увити със зеленикави навивки. Изглеждаше по-строен, по-висок и дрехите му стояха добре, макар че имаше вид на човек, излязъл от битпазарски магазин.
— Благодаря, много ви благодаря — каза той.
— Надявам се, че ще ви станат — рече тя. — Те се на мъжа ми, но не му трябват.
— Къде е вашият мъж? — попита той.
— В града… той е чиновник.
Пленникът я погледна насмешливо и тя остана с убеждението, че схвана лъжата й.
— Вие защо сте сама? Нямате ли деца?
— Не — каза тя, — нямам деца.
Той размахваше леко ботушите в ръката си и внимателно я гледаше с големите си очи. Изведнъж каза:
— Зная вашия мъж, аз го познавам. Той е комендантът на града.
— Кой ви каза това?
— Научих. Питах в лагера войниците… Вие сте негова жена, защо криете?
Тя помълча смутено, преди да отговори:
— Защото той е много строг с пленниците…
— Но вие сте толкова добра.
— Трябва да бъдете много внимателен, когато идвате тук — забеляза тя. — Не съм всякога сама.
— Зная. Имате ординарец и слугиня.
— Откъде знаете?
— Шпионирах.
Тя се разсмя развеселена. Той я гледаше сериозно като сърдито момче.
— Аз идвах на другия ден, след като ме хванахте в лозето, но вие не бяхте сама. Тогава видях ординареца. Той седеше на пейката и подостряше един кол.
— Излагате се на голяма опасност — рече тя, вече успокоена от разговора. — Искате ли да похапнете?
— Ако ми предложите, няма да откажа.
Тя се върна в колибата с щастливо изражение, освободена от своята несигурност и смут, отряза парче хляб, взе буца сирене и ги уви в един вестник. Наближаваше времето ординарецът да си дойде и трябваше да предупреди пленника да си отиде.
„Мило момче“ — каза си тя, когато тръгна навън, понеже си спомни неговия укоряващ поглед, с който я гледаше преди малко.
Даде му пакета и го предупреди, че ординарецът може да се върне всеки момент. Той се сбогува и бързо тръгна по пътечката край лозето.
Елисавета го изпрати с поглед до зида. Оттам той махна с ръка за сбогом. И тя му отговори със същия жест. Той се прехвърли през оградата и изчезна и тя изведнъж почувствува своята самотност. Влезе в колибата, легна по очи върху огромното легло и така замря. В главата й нямаше никакви мисли, нещо потискаше душата й, като да беше изпълнило цялото й тяло, и тя усещаше необикновено странно и силно членовете си. Под спуснатите й клетки стоеше образът на пленника и я гледаше настойчиво с тъмния си поглед, който я вълнуваше.
„Може би не ще дойде повече — помисли си тя и тая мисъл извади ума й от това вцепенено състояние. Тя я изплаши и същевременно я успокои. Пленникът беше узнал чия жена е. Нима щеше да има смелост пак да я посети? — По-добре, по-добре — повтаряше в себе си тя. — Днес аз съм луда. То се държи на времето… на тоя горещ вятър…“
Но тя знаеше, че той пак щеше да дойде, и това я изпълваше с радостна тревога.
Стреснаха я тежките стъпки на коня. Тя стана от леглото. На прага беше застанал ординарецът.
— Какво има? — попита тя сърдито.
— Ако искате прясна вода, да ви налея.
През ума й мина, че е срещнал пленника с ботушите. Войникът я гледаше подозрително и както й се стори, малко презрително. Сухото му лице се махна от рамката на вратата и тя го чу да гълчи стария кон, послушно застанал пред колибата с пълните саки на гърба си.
„И да е видял, не ще посмее да каже на Михаил“ — каза си тя и реши да навести жената на учителя, защото не й се искаше да гледа тоя мълчалив и мрачен човек, който знаеше една нейна тайна…
от Валентина Тодорова учител 10.03.2014
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 8-ми клас по Литература
Антична литература, митология, Омир, Софокъл
изпитен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Това е тест по литература за античната култура, митология, старогръцка лирика и драма, епос. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
24
3
1
9 мин
24.09.2019
Тест по литература за 8-ми клас
междинен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Тестът обхваща следните произведения, изучавани в 8 клас: "Крадецът на праскови", "Песен за човека", "Потомка", "Жена". Може да се използва като контролно. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
159
1
14.10.2013
» виж всички онлайн тестове за ученици от 8-ми клас по литература
Mатериали в помощ на домашната
 

Гледните точки на разказвача в повестта "Крадецът на праскови"


"Крадецът на праскови" е произведение, включено в действащата в момента програма по литература за 8. клас, което заедно с други класически творби - разказът "Дервишово семе" от Н. Хайтов и повестта "Преди да се родя" от Ив. Петров, представя...
 

Елисавета Багряна - 12 клас

11 фев 2008
·
294

Поезията на Багряна е една нова среща между света и човека - в духа на цялостния авангарден процес на възвръщане към човека и сетивното начало и в духа на една разбунтувана женска психика, на разбунтувания човек на 20-те години и на една индивидуална...
 

Една невъзможна любов сред ужасите на войната - "Крадецът на праскови"

25 мар 2008
·
876

В цялостния текст на творбата любовта между Елисавета и Иво остава сама срещу традицията,казионноста и закона,срещу войната,нещастието и куршумите.Тя възниква от една неочаквана,но съдбовна среща на две очи,от сливането на светлината,която те излъчват...
 

”Зов” от Елисавета Багряна

10 дек 2008
·
532

Стиховете във “Вечната и святата” са една слънчева среща между човека и света. Две основни състояния на човек, заключен зад три врати, зад прозорец с решетки и душа, чиято вътрешна стихия е слънцето и просторът...
 

Философията за живота в лириката на Елисавета Багряна


Поезията на Багряна е една нова среща между света и човека-в духа на цялостния авангарден процес на възвръщане на човека и сетивното начало и в духа на една разбунтавана женска психика...
 

Ботевият четник между отчаянието и подвига ("Една българка", II, V, VI част, Иван Вазов)


Разказът "Една българка" от Иван Вазов е художествено произведение, чиито достойнства му отреждат трайно място в литературната ни класика. Чрез образите на баба Илийца и Ботевия четник авторът успява да проникне в глъбините на народната душа...
 

Втората среща на баба Илийца с бунтовника

24 апр 2010
·
30

Пред какви изпитания на духа е поставена баба Илийца по време на втората си среща с бунтовника...
 

Неудържимата сила на вродения и осъзнатия стремеж към свобода в стихотворението „Стихии” на Елисавета Багряна

27 апр 2011
·
87

Поезията на Багряна е една нова среща между света и човека - в духа на цялостния авангарден процес на възвръщане към човека и сетивното начало и в духа на една разбунтувана женска психика...
 

"Крадецът на праскови" - една невъзможна любов

03 дек 2011
·
61

В повестта "Крадецът на праскови" от Емилиян Станев двамата главни герои (Елисавета и Иво) търсят своето щастие, смисъла на своя живот и го достигат...
 

Характеристика на Елисавета от "Крадецът на праскови"


Хракатеристика на Елисавета от повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови". Каква е Елисавета преди и каква е тя след като среща Иво?...

Потърси помощ за своята домашна:

Намери частен учител

Пламен Георгиев
преподава по Литература
в град Русе
с опит от  1 години
194 43

Диана Димитрова
преподава по Литература
в град Русе
с опит от  3 години
332 57

виж още преподаватели...
Последно разгледали домашната
Сродни търсения