Преглед на домашна работа
Активност в домашните:
Одобрение:
34%
Постижения:

разумът и безумието на дон кихот - план конспект

разумът и безумието на дон кихот - план конспект

2

отговора

19

посещения
Отговори (1-10 от 2)
Активност в домашните:
Надежност:
47%
Одобрение:
12%
Постижения: » виж всички
0 точки
Дон Кихот е анахронизъм, доведен до комизъм, и неадекватността на неговото поведение се появява почти всеки път, когато напрегне мишците си и се хване за оръжието. Дон Кихот напада мирни хора, кротки бръснари, обикновени селяни, беззащитни процесии, защитава онеправдани като момчето Андрес, за когото би било много по-добре да не бе защитено по този начин. Не само действията, но и бездействията на Дон Кихот най-често носят обективна вреда – той не се намесва, когато бият ханджията само защото се ръководи от неподходящи за момента рицарски правила. Обикновено резултатите от действията на Дон Кихот са право противоположни на неговите намерения и следователно са печални за хората, които имат нещастието да го срещнат. Почти всяка негова намеса или ненамеса завършва нещастно – или за него, или за онези, които са го срещнали. Хегел нарича рицарството свят на безкрайна субективност, доколкото остава затворен в такива чисто субективни явления като честта, любовта и верността. Светът на Дон Кихот е субективна рефлексия на този сам по себе си субективен свят – при него и честта, и любовта, и верността приемат най-неуместни външни форми и напълно произволни обективни превъплъщения […]. В съзнанието на Дон Кихот по-скоро страданията на хората съществуват за странстващото рицарство, за него, за Дон Кихот, а не странстващото рицарство и той самият – за да облекчават човешките страдания. 
    Но ако действията на Дон Кихот се разгледат не откъм техните резултати, а с оглед на мотивите им, не може веднага да не проличи тяхната чистота, безкористие, морално съвършенство. В това отношение рицарят е пълна противоположност на дявола, на Мефистофел, представен два века по-късно от Гьоте като “част от оная сила, която винаги иска злото и винаги създава доброто”. Дон Кихот, напротив, е част от оная сила, която винаги иска доброто и почти винаги – без да иска – създава злото. И именно тук – от чистото намерение, което остава безплодно, от безкористието, което носи вреда, от моралното съвършенство, което потъва в безмилостната жестокост на времето, извира трагизмът на Дон Кихот. 
    Дон Кихот е най-съвършеното въплъщение на трагичния комизъм, познато на световната литература – през цялото ù многовековно развитие. Мечтите на Дон Кихот безкрайно се извисяват над действителността: „Казвам се Дон Кихот и моята задача е да странствам по света, за да премахвам неправди и да се боря срещу злочинства.” При такова самочувствие побоите, униженията и насмешките не са в състояние да разтревожат чистия дух. Но те реално поставят Дон Кихот в трагична ситуация и също така реално го превръщат в трагичен герой. Униженият порив прави от Дон Кихот велик страдалец и затова естетическото съзнание на вековете го е приемало като вечен символ на трагично несъвпадение между дължимо и получавано…


(Исак Паси)


     Например когато извличаме информация от статията на Исак Паси, постъпваме по следния начин. 
    а) Определяме
    • значението на непознати изрази (анахронизъм – постъпка, възглед и пр., които са отживели времето си и др.); 
    • смисловите и структурните части на текста (в първия микротекст се представя идеята, че постъпките на Дон Кихот предизвикват комичен ефект; във втория микротекст се предлагат разсъждения във връзка с трагизма на героя; в третия микротекст се обосновават причините за трагикомичния характер на образа); 
    • ключовите изрази в микротекстовете (комизъм, неадекватност на поведението, анахронизъм, трагизъм, добро, безкористие, морално съвършенство, зло, обективна вреда, трагично несъвпадение между дължимо и получавано – правим следните изводи: чрез изразитенеадекватност на поведението, анахронизъм и др. се представят постъпките на героя; чрез изразите добро, безкористие, морално съвършенство и пр. се представят намеренията на героя; чрез изразите зло, обективна вреда и др. се представят последствията от постъпките на героя; чрез изразите комизъм, трагизъм, трагично несъвпадение между дължимо и получавано се представя схващането на автора на статията във връзка с изследвания проблем); 
    • тезата на текста (Разминаването между мечтата и действителността е предпоставка за трагикомичното в образа на Дон Кихот – формулираме тезата, след като сме открили проблема, върху който разсъждава авторът на статията: Постъпките на Дон Кихот са едновременно комични и трагични, и сме достигнали до основната му идея – причината, която обуславя трагикомичната същност на образа, е разминаването между мечта и действителност); 
    б) Правим план-конспект, в който записваме: 
    • тезата на проучвания откъс; 
    • микротезите и съществената информация от всеки микротекст, например: 

    Микротекст (1) Комизмът на Дон Кихот е следствие от неадекватността на неговите постъпки. Героят иска да помага, но реално намесата му в конкретните ситуации носи нещастия – или за самия него, или за околните. Смешното се появява, когато чрез действията си Дон Кихот „обръща” действителността и понятия като чест, любов и вярност приемат напълно произволни превъплъщения; 
    Микротекст (2) Трагизмът на Дон Кихот се корени в разминаването между мотивите му и реалните резултати, до които се достига. Героят се стреми към доброто, но винаги, без сам да желае, създава зло. Нежеланите вреди, безплодността на действията и неразбирането на околните са изворът на трагедията, която героят изживява;
    Микротекст (3) В образа на Дон Кихот се преплитат комични и трагични черти. Но сблъсъкът между благородните и чисти подбуди, от една страна, и униженията, на които е подложен, от друга страна, дават достатъчни основания героят да бъде определян като велик страдалец.
   
 

 

от Лилия Василева учител 15.11.2013
Активност в домашните:
Надежност:
62%
Одобрение:
14%
Няма публикувани домашни
Постижения:
0 точки

Разумът и безумието

План-конспект

 

  1. Романът “Дон Кихот” – унищожител на рицарските романи. “Дон Кихот” снижава традиционните образи и представи за рицарството до най-нелепо смешните им форми. Величественото  смъква до  възможното му най-комично   отричане.
  2. Литературното самосъзнание на Сервантес – блестящ пример за  разбирането на автора смисъла и значението на собственот оси произведение. Световноисторическото предназначение на “Дон Кихот” се оказва различно, безсрайно по-голямо от определената му от автора непосредствена литературна задача. Тъкмо от примера на “Дон Кихот” Хайне извлича разстоянието, на което много често застава готовото творение спрямо авторовото намерение.
  3. Твърдението на Байрон, че като осмива рицарските романи, “Дон Кихот” унищожава рицарския дух на испанците и поради това Испаония се превръща в третостепенна държава е грешно. Истината е, че с “Дон Кихот” Сервантес  съхранява за поколенията рицарския дух на Испания, показва силата  и на испанския характер, и на рицарския дух.
  4. Общочовешкото звучене на произведението – в националния характер на Дон Кихот преобладават общочовешки черти. Болнот осъзнание на великия безумец се оказва пророчески вярно. Днес Испания е осеяна с паметници на Дон Кихт и санчо Панса.
  5. Пародията в романа – обективният процес на снижаване, на превръщане на “горе” в “долу”, се осъществява чрез субективния процес на възвишаване, на превръщане на “долу” в “горе” в съзнанието на неговия герой Дон Кихот де Ла Манча.
  6. Разумът става чудесен слуга на различни господари – него го разпъват и разпределят, емоционалното му безразличие (именно като разум) му дава възможност за честна, но понякога и куртизанска служба на най-различни интереси.
  7. Лудостта е само нейна първа и низша степен, когато се затваря в превратно схванатия свят, когато напълно вярва в себе си и в него. Много по-съвършена е онази лудост, коят остига до самосъзнанието си, която сама се схваща като лудост, но и сама се оправдава кат овъзможното най-съвършено и най-нравствено отношение към света.
  8. Истината на Дон Кихот – вътрешна, субективна и нормативна. За него истината е това, което съответства на действителността такава, каквато е, а онова, което отговаря на представата  му за действителността такава, каквато трябва да бъде и каквато той я желае. Дон Кихот е странна смесица от разум и безумие, от мъдрост и лудост.
  9. Дон Кихот е разумен в безумието, мъдър в лудостта. В лудостта му има система, а там, където им асистема, господства разумът – защот осистемата винаги е плод на разум.
  10. Героят Дон Кихот – иска да бъде герой, но неговото време почита не героизма, а ескудосите, реалите и мараведите. Рицарската доблест е умряла. Дон кихот разбира противоположността между принципа на героизма и принципа на времето, през което живее.  Дон Кихот е анахронизъм, доведен до комизъм. Неадекватността на неговото поведение се проявява почти всеки път, когато напрегне мишците си и се хване за оръжието. Действията му се разглеждат не откъм техните резултати, а с оглед на мотивите  им. Проличава тяхната чистота, безкористие, морално съвършенство.
  11. Дон Кихот е най-съвърешното въплъщение на трагичния комизъм. Мечтите му безкрайно се извисяват над действителността. Никъде Дон Кихот не може да намери покой за измъчената си душа. Самото време му е отказало покой.

 

от elinik79 15.11.2013, студент на 34 от Русе
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 10-ти клас по Литература
"Хамлет"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Въпросите от теста са върху трагедията "Хамлет" на Уилям Шекспир и проверяват знанията по произведението. Всички въпроси имат само по един верен отговор.
(Лесен)
13
2
1
2 мин
20.06.2019
Литература
класно тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тестът включва 10 въпроса върху изучените в десети клас произведения. Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Лесен)
10
71
1
09.01.2015
» виж всички онлайн тестове за ученици от 10-ти клас по литература

Потърси помощ за своята домашна:

Подобни домашни
Последно разгледали домашната
Сродни търсения