Преглед на домашна работа
Активност в домашните:
Няма отговори

Детството на Чавдар.

разказ за детството на Чавдар от текста на Христо Ботев Хайдути

1

отговор

16

посещения
Отговори (1-10 от 1)
Активност в домашните:
Надежност:
93%
Одобрение:
18%
Постижения: » виж всички
+2 точки
от 2 гласа

 

Виж това:

За да почустваме истински силата на поетическото творчество на Хр.Ботев, необходи- мо е да разберем не толкова неговите политически и социални убеждения,колкото основната същност на богатия му духовен свят.Големият български поет революционер е с емоционална,поровиста и волева натура,подвласна на силни,полюсни чувства, които движат творческата му и житейска съдба.Силно да люби и мрази-товаа е неговата житейска философия от най-ранни младини,която го вдъхновява за подвиг.Той превръща интензивността на лирическите си чувства не в успокоителни съзерцания,а в силни и решителни действия в името на една свещена цел-“правда и свобода” за българския народ.Борческата му воля е така мащабна и непобедима,както е неунищо-
жима обичта му към родината.Основна тема на Ботевата поезия е копнежът по
свобота,намерил пряк израз в поемата му “Хайдути”.Художествената задача на поета е да възкраси красивите идеали на хайдутството,да пробуди у своите съвременици желание,сила и воля за свобода чрез образа на Чавдар войвода.
Лиричния герой има силно развито чувство за свобствено достойнство,чест и състрада- телно,чисто сърце.Синовна гордост,дълбоко преклонение и възторг изпълват душата на Чавдар само при спомена за славата на неговия баща-Петка Страшника.Чавдар носи качествата на патриот,свободолюбив човек и до толкова обича родината си , че е
готов да пренебрегне личното си щастие и да даде живота си,за щастието на народа си.
Поемата се състои от лирически увод и разказ за детството на Чавдар.Лирическият увод на поемата “Хайдути”разкрива противоречиви чувства.Лирическия говорител възпява страшното и славно време на “вехти войводи”пее за красотата на родната земя.Обръще-нието:
Я надуй,дядо,кавала ,
след теб да викна-запея
песни юнашки хайдушки,
песни за вехти войводи-
за Чавдар страшен хайдутин
за Чавдар вехта войвода...
звучи като “запев”и прави текста близък до народната песен,поставя и начало на една монологична изповед-обръщение.В монологичния изказ е обобщена народната любов и гордост че има такъв войвода”страшен хайдутин”-Чавдар войвода, достоен за всенародно преклонение и обич.
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки
юнаци по планините
и мъже в хладни механи,
какви е деца раждала,
раждала,ражда и сега
българка майка юнашка...
Лирическия говорител изпитва възхищение и гордост от героизма на Чавдар,затова неговото желание е да разпространи делото на войводата,да обезсмърти неговия геройзъм,чрез песента.Песента звучи,като послание към потомците,които трябва да знаят и помнят,свято да пазят завета на свободолюбивите и безстрашни герои, като Чавдар войвода.Лирическия говорител изпитва преклонение към “нашата земя хубава” и “българка майка юнашка” дето е родила такъв юнак страшилище за “чорбаджия изедник”и “турски сердари”. Към смелите той изразява своите чувства на обич и възторг.В същотото време осъжда покорените и страхливите,които предизвикват у него гняв и омраза.
...а сам за тегло да пея
за тегло,дядо,сиромашко,
и за свойте си кахъри
кахъри,черни ядове!
Тъжно ми й,дядо,жално ми й
ала засвири-не бой се-
аз нося сърце юнашко,
.................................................. .
Пък който иска да тегли
тежко му нима ще кажа?
Юнак тегло не търпи-...
Във втората композиционна част на поемата образът на Чавдар войвода е въведен чрез анафоричното повторение”кой”.Въпросит� �лното местоимение е последвано от риторични въпроси,които от една страна поставят акцент върху широката популярност на героя,от друга страна изразяват искреното възхищение на поета от делата на войводата:
Кой не знай Чавдар войвода
кой не е слушал за него?
.................................................. .
Водил бе Чавдар дружина
тъкмо двайсет години,
и страшен беше хайдутин
за чорбаджии и турци;
ала за клети сиромаси
крило бе Чавдар войвода!
Метафората “крило” изразява признателноста към юнака-закрилник,на когото са се уповавали в годините на робството най-неоправданите-българите,раята,подложени на на жестокости и безчинства от поробителя.
на Странджа-баир гората
на Ирин-Пирин тревата
..............................................
от Цариграда до Сръбско,
..............................................
от Бяло море до Дунав-
по румелийски полета...
Това е образът “на нашата земя хубава,от географското изброяване на Странджа, ”Ирин-Пирин”,”от Бяло море до Дунав” разбираме че из цялата земя българска се носи славата на Чавдар войвода.
В същинският разказ за детството на Чавдар откриваме мотивите да стане хайдутин, предадени чрез диалога между него и майка му.Дванайсет годишният хлапак отправя тежки думи на обвинение към майка си:
“Що ме си,майко,продала
на чуждо село аргатин:
овце и кози да паса,
да ми се смеят хората
и да ми думат в очите:
да имам баща войвода
на толкоз мина дружина,
три кази да е наплашил
и да вадей Стара планина
а аз при вуйча да седя-
при тоз сипомашки изедник”...
Измъчва го не тежката ратайска работа,а унижението от господарското презрение и подигравки засегнали гордостта и човешката му чест.Макар и малък Чавдар има силно развито чувство за собствено достойнство и чест.Поетът използва експресивна характеристика за да представи ненавистта на свободолюбивото момче към омразния дом на вуйчото:”копилете”.”крас� �и”,”изедник”.Чавдар ненавижда вуйчо си нарича го “сиромашки изедник”,защото вместо да помага и закриля бедните,той слугува на поробителя и увеличава страданието на сънародниците си.Унизен от обидните оценки на вуйчото:
че съм се и аз увълчил,
човек няма да стана,
а ще гния в тъмница,
и ще ми капнат месата
на Карабаир на кола!...
смелото момче изявява желанието си да бъде освободен неговият дух и да последва поривите на младостта си.Честолюбивият Чавдар е готов да докаже,че е истински достоен наследник на славен хайдутин и за това мечтае да отиде при баща си и да продължи неговия път.
“...При татка искам да ида,
при татка в Стара планина;
татко ми да ме научи
к’ъвто занаят иска.”
Несправедлив е гневът му към майката,но той е продиктуван от огорчението че тя не разбира желанието му да стане хайдутин и закрилник на клети сиромаси,да мъсти за пороганото човешко достойнство,да се бори срещу робството и неправдите.Разбираемо е страданието на майка му изслушала горещото желание на сина си,виждайки в него същия свободолюбив и горд дух на Петка Страшника.Още по-безнадежно е отчянието й,защото тя вече знае заръката на бащата.В диалога между майката и сина е стаена красотата на майчината любов,гордостта,че е родила смел наследник на съпруга си,но разбрала че усилията да го запази за себе си са напразни.Много е трудно за нея да страда не само за съпруг,но и за син,да пере кървавите хайдушки ризи на двамата свидни за сърцето й мъже.Чрез дълбоката скръб на майката Ботев разкрива страшната цена,която заплащат хайдутите за да бъдат народни закрилници.На фона на майчината трагедия по ярко изпъква величието на подвига на тези народни защитници.Това е съдбата на възрожденската българска майка-да жертва най-скъпото си-децата си-за българската свобода.
Чавдар обича майка си и я жали,слуша я “със сълзи и той на очи”,но сърцето му го тегли към хайдушкото сборище.Над деляла е у него буйната бащина кръв и затова той рипва от радост,когато узнава,че ще отиде “страшни хайдути да види”.Горещото му желание най-сетне ще се сбъдне.
Рипна ми Чавдар от радост,
че при татка си ще иде,
страшни хайдути да види
на хайдушко сборище;
а майка ядна,жалосна
дете си мило прегърна
и...пак зарида,заплака!...
С песен започва поемата,с песен-плач завършва тя.Това е плачът на българската майка, която оплаква съдбата си и тази на своето дете.На плача й Ботев е белязал цялата история,противопоставено й е отношението на бъдещия славен войвода,наследил юначеството от дедите си,решен да заяви силния дух и воля за свобода.
С поведението си Чавдар се изявява като истински родолюбец.За него смисълът на човешкия живот е във възможността да запази честта и достойството си,да се отрече от личното щастие,когато става дума за щастието на народа.Такива герои българите не забравят.Своята благодарност и преклонения пред героичния пример на хайдутите той е изразил в песните за тях.По цялата родна земя се носи песента за Чавдар,която
възпява и обезсмъртява неговия подвиг.Подчертаната диалогичност на Ботевия поетически стил аранжира,призовава,вдъхнов ява и не оставя читателя безразличен към най-важния проблем-робство или свобода.Затова и образът на Чавдар е облъхнат с толкова много обич и вдъхновение.В името на великия хайдутин от XVІ век Ботев закодира собствената си съдба на революционер,който загина за свободата на народа.

от bob4o_marinov 24.04.2013, ученик на 17 от Монтана
Активност в домашните:
Надежност:
93%
Одобрение:
18%
Постижения: » виж всички
Прочети този анализ и ще откриеш това което ти трябва ... :) ... [целият коментар]
от bob4o_marinov на 17 години на 24 апр 2013
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 10-ти клас по Литература
"Робинзон Крузо"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тест за текущ контрол след изучаването на романа на Даниел Дефо. Всички въпроси в теста имат само един верен отговор.
(Лесен)
14
7
1
5 мин
05.04.2019
Тест по литература за 10-ти клас на тема: Ренесанс
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тест върху произведенията на Шекспир, Бокачо, Сервантес и Данте. Всички въпроси имат един верен отговор.
(Много лесен)
10
232
1
14.08.2013
» виж всички онлайн тестове за ученици от 10-ти клас по литература
Mатериали в помощ на домашната
 

Каква представа за лирическия герой в стихотворението "На прощаване в 1868г." от Христо Ботев се получава от картината на победното завръщане

06 юни 2007
·
241

Стихотворението "На прощаване" не случайно е една от най-популярните творби на гениалния ни поет Христо Ботев. В нея се показват възможните изходи от борбата, разкрива се образа на лирическият герой - бунтовника борец за "правда и свобода".
 

Христо Ботев


"Смешен плач" е творба на Христо Ботев, провокирана от погрома на Парижката комуна - въстание на френските работници, избухнало след поражението на Франция във войната й с Прусия и продължило от 18 март до 28 май 1871 г. ...
 

„Към брата си”- Христо Ботев

09 дек 2009
·
179

Времето, в което живее и твори Христо Ботев принадлежи към времето на Българското възраждане. 60-те и 70-те години на ХІХ век са наситени със сложни и преломни в историческото ни битие процеси и събития...
 

План анализ на стихотворенията на Христо Ботев

04 мар 2010
·
609

План анализ на стихотворенията на Христо Ботев...
 

Публицистиката на Христо Ботев

13 дек 2010
·
139

Публицистика в епохата на Българското възраждане - обща характеристика. Публицистиката на Христо Ботев. Кратък анализ на "Смешен плач" и "Политическа зима"....
 

Поезията на Христо Ботев

18 мар 2011
·
404

Христо Ботев е автор на скромно по обем поетическо творчество – 20 стихотворения. Поезията на Ботев обаче за българското национално съзнание и българската литература е цял свят, “цяла вселена...
 

Христо Ботев – анализи на произведенията за матура

26 апр 2011
·
236

Анализи на произведения от Христо Ботев за матурите...
 

Христо Ботев

26 апр 2011
·
756

Стандартен увод, теза и заключение за Христо Ботев. Кратък анализ за всяко произведение на Христо Ботев...

Потърси помощ за своята домашна:

Подобни домашни
Последно разгледали домашната
Сродни търсения