Преглед на домашна работа

спешно за днес.. моля ви

Изкушението и отстояването в \'\'Изворът на белоногата\'\' ЛИС

3

отговора

46

посещения
Отговори (1-10 от 3)
Активност в домашните:
Надежност:
93%
Одобрение:
18%
Постижения: » виж всички
+2 точки
от 2 гласа

Най-добър отговор - избран на 25 мар 2013

 

Съчинение с тълкувателска насоченост – примерна разработка

Изкушение и отстояване в поемата „Изворът на белоногата”


Проблемът, заложен в заглавието
Основните понятия, формиращи проблема на съчинението, са „изкушение” и „отстояване”. В периода на възникване на българската нация и усилията за изграждане на нейните символични ценностни ориентири тези два момента са повече от важни – може да се каже, че са централни. Не е случаен фактът, че първото произведение на Възраждането, с което фактически се поставят основите на българската национална идентичност – „История славянобългарска” от Паисий Хилендарски – всъщност започва с поставянето на този проблем – срама от името българин. И нека отбележим още в началото, не става дума за насилие, а за съзнателно загърбване на своя род и език и обръщането към чужди.

Така установяваме първото възможно отношение на понятието „изкушение” – насилието. За разлика от насилието обаче изкушението предполага доброволен избор – тук започва да въздейства и съблазънта от очаквани облаги. Вторият аспект на проблема е свързан със самата податливост на изкушение. Кой би се съгласил с готовност да предаде своя род и език? Този, който подобно на везира смята, че Гергана е родена не за да се мъчи в изпълнение на родовия и етнически си дълг, а да живее за собствено удобство. За какво съм роден, какво заслужавам? Роден съм, за да бъда верен – или съм роден, за да живея за собствена радост и благополучие? Ако тези две неща не влизат във вътрешно противоречие – добре, но ако влязат, както е в случая с Гергана? Ето още един важен аспект на проблема. Същото се отнася и до понятието „отстояване”. Какво отстояваш? На първо място себе си. Но себе си в разбирането на своето лично егоистично съществуване – или себе си като част от една общност, която не бива да предаваш, защото по този начин погубваш както себе си, така и общността? В този аспект особено ясно се откроява вътрешната връзка между индивида и общността, която творбата обосновава, свързването им с връзките на живота и смъртта.

Друг важен аспект от проблема на нашето съчинение е въпросът за това какво човек е готов да пожертва за отстояването на собственото право. С други думи – въпросът за цената. В случая с Гергана тя е изключително висока – собственият живот на героинята, както и жертването на любовта й към Никола – все жертви, които парадоксално са направени в името на живота и любовта. Защото Гергана „вгражда” своя живот, за да може общността да съхрани себе си и да извоюва правото на своя любов. Саможертвата на Гергана е много подобна на саможертвата на Исус, който отдава собствения си живот в името на живота въобще.

Същевременно не трябва да изпускаме от внимание и аргументите на везира. Нужно е да посочим, че за разлика от други произведения, в които основният проблем е свързан с отношенията поробител – поробен, в „Изворът на Белоногата” имаме не характерния епически двубой с оръжие, а с думи. Аргументите на везира не са свързани с насилието, само накрая той, победен, се опитва да заплаши Гергана, но после, удивен от нейната твърдост и решимост, отстъпва. Важното за нашето съчинение се крие в аргументите на везира, в тяхното отношение към проблема на новозараждащата се нация. Защото, ако се приеме неговата позиция – че всеки трябва да гледа своя личен живот и личните си удобства, никаква общност не е възможна, никакъв национален идеал няма да възникне.

След като съпоставим внимателно и задълбочено представените в произведението гледни точки, идва време за сравнения и изводи. За разлика от есето обаче тук не сме свободни да възприемем някоя от представените гледни точки, която за нас е прозвучала по-убедително. Интерпретативното съчинение (ЛИС) изисква да се посочат изводът и внушението, които тълкуваното произведение носи. А това безспорно е позицията, че оцеляването на българската национална общност е възможно само тогава, когато всеки неин член е способен да устои на изкушенията и да остане верен на себе си, което значи и на общността. Въпросът обаче може да се проблематизира допълнително, като се включи в него и съвременното състояние на нещата. В наше време изключително често сме свидетели как повечето хора са по-склонни да се поддадат на изкушенията, отколкото да се жертват за отстояването на някакъв идеал или корен. Защо става така? Дали защото идеята за общността вече не е така актуална, или защото ценността на индивида е пораснала за сметка ценността на общността? Или просто защото личният егоизъм е взел връх? Така или иначе проблемът, поставен преди повече от сто и тридесет години от Славейков с „Изворът на Белоногата”, продължава да е актуален в българския духовен живот и това до голяма степен определя и нашия интерес към творбата.

Формулиране на теза:
След като разгледахме основните проблемни ядра в съдържанието на темата, можем да пристъпим към формулиране на теза. За интерпретативните съчинения тя по принцип съвпада с тезата, която защитава творбата. С други думи, тълкуването на текста трябва да ни доведе до неговата въздействена стратегия. За поставения в нашата тема проблем най-адекватна изглежда следната теза: Можем да запазим ценностите на своята общност, а с това нейния и собствения си живот, само когато съзнателно се противопоставим на изкушението и активно отстояваме своя народностен корен.

Събиране и организация на материала:
За да докажем тезата на съчинението си, трябва да подберем достатъчно на брой аргументи, които да я подкрепят. В тази задача сме улеснени от самия интерпретиран текст, доколкото той, представяйки по същество една полемика, в която всеки от спорещите излага своето верую и го доказва, „наготово” ни предоставя доказателствен материал. Добре е да следваме размяната на аргументи и контрааргументи в спора между двамата герои и така лесно ще открием основните ценности, които трябва да се отстояват, и как точно везирът изкушава Гергана.

Най-напред отделяме всички пасажи в поемата на тема „за какво е роден човек”. Аргументите на везира са, че човек е роден за свое собствено удобство и щастие (събираме всички изказвания по въпроса), а контрааргументът на Гергана е, че силата и щастието на човека се коренят в това да бъде част от света, който го е родил, защото иначе ще се унищожи като личност (събираме изказванията в този смисъл).

Следващият мотив в спора е свързан с изкушенията на везира, парафразирани с израза: там, където ще те заведа, е рай (събираме всички изказвания и описания на предлагания рай), на което Гергана противопоставя своето разбиране за рая: тук, където съм родена, е моят рай (събираме многобройните изказвания, описания и изреждания на родината като рай). Третият основен мотив на везира е, че неговата власт му позволява да заповяда на Гергана какво да прави (събираме изказванията в тази насока). На което Гергана отговаря, че ако „на живот си ми господар, на волята не ми си”. Така постепенно събираме материал за аргументацията, чрез която да докажем формулираната по-горе теза.

Постройка на аргументацията
В дадения случай аргументация от типа натрупване на доказателства, водещи в една посока, е неуместна, доколкото самото произведение е изградено като двубой на две тези. Остава ни да избираме по-добрата от другите две възможности – аргументация с помощта на теза и антитеза или чрез аргумент и контрааргумент. И доколкото вече установихме, че в случая ще трябва не да изберем предпочитаното от самите нас поведение (приложимо за есето), а ще тълкуваме литературно произведение, което вече защитава една ясно определена теза (която ние хипотетично формулирахме и като теза на своето интерпретативно съчинение (ЛИС), единственият правилен избор е да използваме аргументация по модела аргумент – контрааргумент.

План на съчинението:

Въведение:
„Изворът на Белоногата” като една от най-силните прояви на възрожденския порив към изграждане на национална ценностна система. Описваме основните съставки на тази ценностна система – самоопределянето ни като единна общност от хора, вътрешно свързана чрез единното национално пространство (родината като рай), националния език, родовия корен, историята, културата, обичаите и т.н. Показваме, че за да се реализира националният идеал, всеки човек, участващ в тази общност, трябва да се проникне от нейните ценности и активно да ги защитава и развива. Именно с подобна задача са били заети всички възрожденци и най-силна проява на възрожденски дух в тази посока е именно поемата „Изворът на Белоногата”.

Основна част:

Теза:
Можем да запазим ценностите на своята общност, а с това нейния и собствения си живот, само когато съзнателно се противопоставим на изкушението и активно отстояваме своя народностен корен.

Аргументация:
Първа аргументативна верига: За какво съм роден?
Аргумент на везира: Човек е роден за своя собствена радост и щастие. Контрааргумент на Гергана: Човек е роден, за да бъде верен на корена си.

Втора аргументативна верига: Къде е раят?
Аргумент на везира: Там, където ще те заведа, е раят.
Контрааргумент на Гергана: Тук, където съм родена, е моят рай.

Трета аргументативна верига: Силата на властта
Аргумент на везира: Аз съм силен и ти ще се подчиняваш на волята ми. Контрааргумент на Гергана: „На живота си ми господар, но на волята не ми си”. Извод: За да наложи своята воля, Гергана доброволно „вгражда” себе си в основите на строежа „българска национална общност”. Така тя на практика показва какво значи активно противопоставяне на изкушението и отстояване на своето. Това е и основното внушение на поемата „Изворът на Белоногата”.

Заключение:
Почти сто и четиридесет години след написването на поемата проблемът, повдигнат в нея, все още не е загубил своята актуалност. Нещо повече – става все по-значим и болезнен в условията на житейска и ценностна криза, обхванала българското общество в последните десетилетия. Четенето и разбирането на творби като „Изворът на Белоногата” може да ни даде ориентири, когато и пред нас самите бъдат поставени подобни проблеми и изкушения.

от bob4o_marinov 23.03.2013, ученик на 17 от Монтана
Активност в домашните:
Няма публикувани домашни
-1 точка
от 1 глас

 

 

 

 

 

 

право на любов и волност.

Самият диалог между девойката и везира представлява не толкова интерпретация на фолклорния мотив за похищение на жена или конфликт между герои в защита на родното, колкото своеобразен спор за естеството на човешкото щастие. Противопоставят се два типа ценности и светоглед противодействието е между българската и османската култура.

На тях Гергана противопоставя своя несложен начин на живот, изпълнен с труд и хармония. Ценностите на героинята са традиционните за българското патриархално общество уважение към родителите, работливост, връзка със земята на родината. По-важни за нея се оказват душевният мир, който носи съприкосновението с природата, радостта и вниманието към малките неща, които създават очарованието на битието.

Полемичното майсторство, с което българката отстоява позицията си, както и великодушето на османския повелител, правят описаната ситуация необичайна, дори невероятна не само за реалния живот, но и за народните предания. В тази част на произведението най-силно се откроявасъбирателният характер на герганиния образ тя е не просто художественото лице на българската девойка, а герой, въплътил същността на народната душа и стремежа на общността към национално утвърждаване. Тя устоява в борбата с везира, символизиращ изкушението на разкоша (чиято цена е да се откажеш от етническата си принадлежност) и заплахата на силата, с които потисниците си служат в стремежа си да претопят покорените.

Сюжетната кулминация съвпада с победата на Гергана в спора с везира послание към авторовите съвременници (а и към нашите), че ако един народ се бори достатъчно решително (на живот ми си господар, но на волята не ми си), печели уважението дори на враговете си и постига желаното.

Силно фолклорно звучене има мотивът за вграждането в камъка на чешмата, макар че всъщност това, което се строи е сданието на българската народност в новата епоха. В него родолюбецът (в случая Гергана) вгражда, влага душата си, всичко което има. И ако нещо или някой опорочава националната идея, посветилият й се крее, залинява (Герганиният образ с актуа ...

 

от Михаела 23.03.2013, студент на 29 от Пловдив
-1 точка
от 1 глас

Danke :)

 

от sani9813 23.03.2013, ученик на 16 от Свиленград
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 10-ти клас по Литература
Литература. Александър Дюма - "Граф Монте Кристо"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тестът съдържа 24 въпроса, свързани с романа на Александър Дюма "Граф Монте Кристо" и епохата на Романтизма. Всички въпроси са затворени и изскват един верен отговор.
(Лесен)
24
177
1
2 мин
10.01.2015
Данте Алигиери – „Божествена комедия“
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тестът е върху литература на Ренесанса, Данте Алигиери – „Божествена комедия“. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
12
27
1
1 мин
23.02.2016
» виж всички онлайн тестове за ученици от 10-ти клас по литература
Mатериали в помощ на домашната
 

Творческото наследство на Иван Вазов

19 фев 2006
·
2,810

ЛИС върху цялостното творчество на Вазов.
 

Трагизъм и оптимизъм в поемата “Септември”

23 фев 2006
·
1,795

Литературно интерпретативно съчинение.
 

Септемврийското въстание от 1923г. в българската литература

06 май 2006
·
550

Сепремврийското въстание от 1923 год. като кървава буря премина през страната ни и остави незаличими следи в душите на поколенията и до днес. Събитията около първото в света антифашистко въстание продължават да занимават историци, социолози
 

Духовните ценности на българина според Славейковата поема

31 мар 2008
·
630

Изминала дълъг път от създаването си до днес, поемата „Изворът на белоногата” ни представя образи на силни характери, сред които се откроява този на Гергана.
 

Нравственото прераждане на Елисавета от "Крадецът на праскови"

29 апр 2010
·
51

„Крадецът на праскови” от Емилиян Станев и до днес остава една от най-хубавите български повести. Освен романтичната любов на фона на една война, тя разказва и за духовната промяна в една жена...
 

Повестта „Преди да се родя" - отричане на утвърдените ценности

04 дек 2010
·
33

При своето излизане повестта „Преди да се родя" се оказа литературното събитие на 1968 е. Заедно с останалите си две части - „След това" и „След моята смърт" - и до днес творбата продължава да е сред най-популярните произведения на съвременната...
 

Разобличителният порок и възнаградената добродетел в комедията „Тартюф” на Молиер

23 яну 2013
·
37

Комедията „Тартюф” на Молиер е поставена на сцена за пръв път в цялостен вид през 1669 година. От епохата на Класицизма до днес творбата на Жан-Батист Поклен е най-играната пиеса в „Комеди франсез”...
 

Експресионистична поетика в поемата "Септември"

26 дек 2010
·
27

Новото изкуство на новото време - експресията - е израз, въплъщение на самата действителност в настоящия противоречив миг на следвоенното бунтовно днес, когато творецът и неговите сетива...

Потърси помощ за своята домашна:

Подобни домашни
Последно разгледали домашната
Сродни търсения