Преглед на домашна работа
Активност в домашните:
Няма отговори

Интерпретативно съчинение

Представянето на войната в поемата \'\'Илиада\'\' като неотменна част от живота на древните гърци - интерпретативно съчинение помогнете моля ! :)

2

отговора

60

посещения
Отговори (1-10 от 2)
Активност в домашните:
Надежност:
68%
Одобрение:
9%
Постижения: » виж всички
0 точки

ВОЙНАТА КАТО ТРАГЕДИЯ

 

Старогръцката култура и литература са изцяло свързани с древната митология, която е в основата на първите писмени текстове – „Илиада” и „Одисея”. Поемата „Илиада”  е изградена въз основа н адействително случили се събития, представени чрез типичното за епохата митологично обяснение на нещата. Текстът не обхваща интерпретирането на цялото сказание за Троянската война, а се концентрира само в един епизод.

Темата за войната е обект на художествена интерпретация в „Илиада”. Освен като битки, кръвопролития и смърт, войната е представена и като гняв.  Има една гледна точка, от която войната в „Илиада” е като че ли нещо самоцелно.  В „Илиада” се говори недвусмислено за войната като трагедия. Войната е разбойническо дело и разбойниците, укрити в ахейските герои, понякога споряд по разбойнически.

Предопределението да погине Троя не зависи от Зевс. Върховният бог не може да се противопостави на волята на повечето богове, които не навиждат Илион. Именно това кара боговете-елинофили да понасят троянското надмощие и да се подчиняват на Зевс. И може би защото те ще бъдат удовлетворени в желанието си, от своя страна Зевс дава временна преднина на троянците. Двете противоположни желания се свързват и получават сюжетен израз – ще победят ахейците, но известно време надмощие ще има Троя.

Понеже Омир си служи с типични средства за израз, воините и на двете страни показват подобна храброст, както и подобна жестокост. Балансът се поддържа с различни средства. Когато едната страна има преднина и падат повече мъртви от другата, съчувствието и жаждата за мъст връщат храбростта на по-слабите и преследвачите започват да отстъпват. Антагонизмът в лагера на боговете също регулира развоя на събитията. Разделени на елинофили и троянофили, интересите им са така сплетени, щото винаги да се постига равновесие. „Илиада”  изобразява само един епизод от десетата година на Троянската война. Няма никаква възможност да разглеждаме „Илиада” напълно изолирано от цялата тази Троянска война. Още повече, че за разни други епизоди от нея и преди всичко за причините `и, както и за началото, и края `и, в „Илиада” се говори недвусмислено и много пъти и от все от гледна точка на трагедия..

Още в самото начало, в Първа песен „Илиада” започва със свада – между Ахил и Агамемнон. Връзката  между двамата герои е тяхната гордост. Агамемнон е нагъл, високомерен, себелюбив, горд. Ахил пък, от своя страна, има воинска чест и достойнство, които са силно наранени от Агамемнон. Ахил защитава воинската си чест на герой. Израз на войната като   трагедия в случая са свадата и гневът, а техни оръжия са думите. Обиден на Агамемнон и неговите думи, Ахил обещава повече да не се включва във войната срещу Троя и наистина държи на думите си. Но помирението идва при вестта за смъртта на най-добрия приятел на Ахил – Патрокъл. Ето това е  войната като трагедия.

            Ахил жадува смъртта на човека, погубил приятеля му. Героят се примирява със смъртта на Патрокъл, до някаква степен, разбира се, чак когато вижда Хектор мъртъв, повален в прахта. Хектор не заслужава подобна съдба, защото това е време на война, време на битки и убийства, а войната е „игра”, в която няма правила и всичко е позволено. Действията на Хектор до някаква степен са оправдани. Той се бие за честта на родината си. Той не е искал да убие точно Патрокъл, за да нарани Ахил. Във война всеки убива, без да се замисля кого ще нарани с тези си действия. Патрокъл е мъртъв и дори Ахил да убие Хектор, това не ще върне приятеля му.

            Омир твори смислова версия за Троянската война, а ведно с това и нов сюжет. Една от особеностите на този нов сюжет е, че в широката тема, в мита за Троянската война, в „Илиада” се усеща една още по-широка тема – темата за войната като трагедия. Не може да бъде сигурно, че това скрито разрешение се дължи пряко на Омир. Тенденция на мита за Троянската война още преди Омир е навярно това да се включват сказания за действителни военни действия, които да  предават по-реален и трагичен характер на митологическото предание. Има една гледна точка, от която войната в „Илиада” е като че ли нещо самоцелно. И понеже Омир си служи с типически средства за израз, в`ойните и на двете страни показват подобна храброст, както и подобна жестокост. Балансът се поддържа с различни средства. Когато едната страна има преднина и падат повече мъртви от другата, съчувствието и жаждата за мъст връщат храбростта на по-слабите и преследвачите започват да отстъпват. Антагонизмът в лагера на боговете също регулира развоя на събитията.

            Нарушаването на една или друга ценност пренася бойното поле в собствените лагери на героите. Така се случва в първа песен на поемата, когато един срещу друг застават Ахил и Агамемнон – вождът на мирмидонците и вождът на ахейците. „Войната” на възгледи разбунва духовете в лагера – в спор влизат защитникът на родовите ценности и изразителят на новото, индивидуално виждане за разпределението на човешките блага в света.

Войната като трагедия най-силно проличава  при сцената на раздялата на Хектор с Андромаха в Шеста песен. Андромаха с женския си усет предчувства какво я очаква, разбира колко мъки носи битката, вижда разрухата на един свят, граден с много обич. „Проливайки сълзи”, тя защитава семейния свят. Преливат чувсктвата между обичта и мъката, между вярата, че Илион ще победи, и предусещането за неизбежната гибел. Малко преди раздялата с Андромаха Хектор изразява своята надежда за бъдещето на Астианакс:

                        Нека да казват за него, когато от битка се връща

                        Той и баща си по храброст надмина.

Неговите мачти са израз на естествения копнеж за щастие. Троянският вожд осъзнава обаче, че пътят към щастието минава през това на колектива, той е разбрал, че никой не може да остане незасегнат от света на войната. Това е трагедията на войната.

            Произведението „Илиада” е изградено на базата на сравнението и контраста.  В него се преплитат сцени на хармония и дисхармония. Мирът и войната са представени като едно цяло. Това  война като трагедия. Прозрял силата на войната, която носи слава, но и много мъка, човекът разбира и силата на мира като другото лице на живота. Войната е трагедия и по време на война човекът прозира такива житейски истини, които са вечна опора на човешкия живот.

от Таня Генова учител 25.11.2012
Активност в домашните:
Няма публикувани домашни
0 точки

много добра интерпретация

 

от nut3llah 12.11.2014, потребител на 22
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 9-ти клас по Литература
Тест по литература за 9-ти клас над Библията
тематичен тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тематичен тест по литература за ученици от 9-ти клас над Библията. Съдържа 19 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
19
177
1
23.07.2013
Комбиниран тест за класна работа по БЕЛ
класно тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тестът съдържа въпроси по български език и литература, съответстващи на материала, изучаван през първи учебен срок. Всеки въпрос има само по един верен отговор.
(За отличници)
42
20.09.2019
» виж всички онлайн тестове за ученици от 9-ти клас по литература
Mатериали в помощ на домашната
 

Ахил и Хектор – двете лица на героизма

07 май 2008
·
362

„Илиада” е първата епическа творба на Омир. В нея не са разказани само исторически събития от войната в Троя, но тя представя войната като част от живота на древните гърци.
 

Темата за войната и помирението в “Илиада” от Омир

10 дек 2008
·
1,351
·

Поемата „Илиада” на Омир е част от културното наследство на цялото човечество. В нея художествено е отразен животът на древните гърци...
 

Герои и богове в Илиада

19 ное 2009
·
128

Поемата “Илиада” е класически героически епос, който утвърждава общите ценности за древните гърци чрез описаните воински подвизи и героични дела...
 

Представата за живота на древните гърци според 18 песен

13 дек 2009
·
136

Представата за живота на древните гърци според 18 песен...
 

Техники за създаване на интерпретативно съчинение

28 дек 2009
·
253

Метод за развиване на литературно интерпретативно съчинение, няколко стъпки на организация ...
 

План за Интерпретативно съчинение

31 мар 2010
·
224

Основното при посане на интерпретативно съчинение...
 

Конструиране на интерпретативно съчинение


Конструиране на интерпретативно съчинение 1. Интерпретация – думата означава текстов прочит. Данните, които присъстват в една художествена творба...
 

Гневът и примирението в "Илиада"

03 яну 2011
·
280

Литературно интерпретативно съчинение на тема гневът и примирението в Илиада...
 

Щитът на Ахил и омировият образ на света и живота - Илиада

15 апр 2011
·
138

Поемата на Омир „Илиада” е най-старото запазено литературно произведение. Тя връща читателя към античния свят на древните гърци, запознава го с ежедневието, живота, ценностите, културата, обичаите, както на обществото, така и на отделния индивид...
 

"Зимни вечери" - отреченият свят на човека (интерпретативно съчинение)


Това е интерпретативно съчинение върху литературен проблем. Т.е по стихотворението на Х. Смирненски "Зимни вечери"....

Потърси помощ за своята домашна:

Подобни домашни
Последно разгледали домашната
Сродни търсения