Преглед на домашна работа
Активност в домашните:
Няма отговори

Помогнете ми за утре е :(

Мотивът за носталгията по миналото в "Да се завърнеш в бащината къща" -Интерпретативно съчинение (Димчо Дебелянов)

2

отговора

59

посещения
+2 точки
Отговори (1-10 от 2)
Активност в домашните:
Надежност:
100%
Няма публикувани домашни
+1 точка
от 1 глас

В своите произведения символистът Димчо Дебелянов разглежда идеята за двойствеността на битието и конфликта между двата свята – реалния (града, пустинята, тъмницата, греховната бездна, настоящето) и идеалния свят (тишината, светлината, цялостта, покоят, небето, миналото, бъдещето). Той поставя човека на границата на двата свята. Неговата душа се е смирила пред невъзможността да достигне идеалния свят. Тя е пленена в тъмницата на действителността. Идеалният свят може да проблесне за миг в спомените, сънищата, мечтите, но накрая човек се връща отново към действителността. Идеалното може да се достигне само чрез смъртта. Този конфликт е в основата и на елегията „Да се завърнеш в бащината къща”. Бащината къща е свещено място. Тя е пространството, където израстваш и се чувстваш сигурен и защитен. Но рано или късно всеки потегля по своя път и идва време да напусне домашното огнище и сам да се справя с живота. Тогава настъпват и моментите на самота и несигурност, а заедно с тях е непреодолимото желание за завръщане в бащиния дом. Лирическият герой в „Да се завърнеш в бащината къща” мислено си представя своето завръщане в родния дом. Това е неговото бягство от суровата действителност. Завръщането е представено като невъзможно. Желанието на Аз-а е толкова силно, че се превръща в мечта, блян. Той се чувства като „печален странник”, за когото всичко вече е изгубено, и който е извървял своя път. Единственото, което може да го зарадва, е само завръщането в родния дом. Елегията на Димчо Дебелянов започва с желанието „да се завърнеш в бащината къща”. То е представено обаче условно, възприема се само като една мечта, а не като реалност. Неслучайно завръщането е описано, „когато вечерта смирено гасне”. Сякаш с отминаването на деня всички проблеми отминават и се забравят. Вечерта е време за отмора, почивка. Тя приласкава в тихите си пазви на спокойствието и тишината. Дори, когато смяташ, че дните ти са безутешни, можеш да захвърлиш „черната умора”, защото знаеш, че има едно място, където винаги ще можеш да се завърнеш. Родният дом, който се свързва с началото на живота, тук едновременно с това става символ и на края му. Това прави завръщането още по-желано, защото начинът да достигнеш така бленувания идеал - нирваната е смъртта. Въведен е мотивът за блудния син. След дълги години скиталчество, той се завръща в бащината къща и изпитва вина, че е напуснал дома си. Но, от друга страна плахостта му изразява почит към родното, защото бащиния дом е място на хармония, спокойствие, утеха. Мечтаейки да се завърне там в миналото, героят си спомня всичко, което му е давало чувство на защита и обич. Бащината къща, майката, прагът, стаята позната, иконата – това са символите на дома, на топлината, на семейството, на истински стойностното. Създава се връзка между иконата и майката. Така образът на „старата” се сакрализира. Лирическият Аз си представя майката на прага, на границата между двете пространства – родното и чуждото, но и между живота и смъртта. Макар и „безсилно”, найното „рамо” дава най-голяма подкрепа. Дори и годините да са оставили вече своя отпечатък върху нея, майката си остава единственият човек, пред когото можем да излеем болката, таена с години, защото е изповедник на душата и ще те разбере. Обръщението „мамо, мамо...” е израз на желание за връщане назад – към детството, когато можеш да се сгушиш в топлата прегръдка на майката. Героят смирено влиза в „стаята позната”. Тя се явява „последна... пристан”, защото, ако човек може да избира къде да приключи своя земен път, то несъмнено това е домът. След всичко, което е осъзнал в живота си, героят се завръща у дома, за да дочака своя „мирен заник”. В края на дните си той се нуждае от мир, който е имал само в своето детство. Неговите „скритите вопли” са наистина печални, защото е невъзможно желанията му да се превърнат в реалност. Героят е загубил даденото му и е невъзможно да си го върне, но поне спомените му помагат да намали скръбта си. Последните два стиха на творбата изместват бляна и връщат героя към действителността. Той осъзнава, че завръщането в бащината къща е само негова мечта и че реалността е друга – сурова, нежелана, неидеална. Елегията „Да се завърнеш в бащината къща” на Димчо Дебелянов е израз на конфликта реален-идеален свят. Тя утвърждава символистичната традиция за невъзможността да се достигне идеалното и примирението с този факт. Миналото (детството) и бъдещето („мирен заник”) се свързват с бащиния дом, към който Аз-а се стреми, но все пак той остава затворник в тъмницата на настоящето

от ivchetyyy_mail_bg 06.11.2012, потребител на 14 от Бургас
+1 точка

МОТИВЪТ ЗА НОСТАЛГИЯТА ПО МИНАЛОТО "СКРИТИ ВОПЛИ"

Сред най-характерните стихотворения на Дебелянов са „Скрити вопли” и „Помниш ли,помниш ли”. И двете творби са елегии и основната тема и мотив в тях са носталгията по топлия и светъл свят на миналото.Тази носталгия е в резултат на кризата преживяна от лирическия герой.

Светлият фатализъм на поета го определя по-скоро като романтик ,отколкото като символист.Подобно на романтиците Димчо Дебелянов се приютява в спомена за чистото детство.Спомен и ,блян странно се преплитат в поезията му.Връщането \"назад\" е дълбоко желано ,изживяно като мечта ,бляновете са меланхолично озарени ,интонирани в кротки и сладостно-тъжни гами.

Лирическият герой на поета а изцяло обсебен от носталгичния копнеж ,който го потапя в бленуваната хармония.Възкръсването на озарения от човечност и мило безгрижие детски свят ражда изящните елегии от цикъла “Скрити вопли”.Изпълнени с нежен лиризтъм и музикално-словесен финес ,те разкриват в дълбочина копнежа по родното огнище; 

\"Да се завърнеш в бащината къща, 
когато вечерта смирено гасне 
и тихи пазви тиха нощ разгръща 
да приласкае скръбни и нещастни” 


/”Скрити вопли\"/ 
\"Помниш ли,помниш ли тихия двор, 
тихия дом в белоцветните вишни ?\" 

/”Помниш ли...?\"/ 

Лирическото събитие -завръщането в родния дом -преминава през вечерта ,прага ,стаята и достига до иконата /\"Скрити вопли\"/.Хармоничността на спомена ,представен като сън-мечта ,се отразява в отделните елементи на картината -края на деня ,житейския заник ,бащината къща като сетен пристан ,майката като последна възможност да се даде топлота.Стесняването на художественото пространство следва градацията на чувството ,нарастването на желанието за спокойствие и отмора.Развитието на емоционалното състояние е внушено чрез повторението на синтактичните конструкции 

/\"Да се завърнеш...\",\"Да те посрещне”,\"Да чезнеш... \"/ и смисловия нюанс на отделната дума/”смирено\'\',”приласкае\",”пристан”,”заник” и. др. 

Средищно място в условното пространство на спомена заема образът на майката ,застанала на прага.Подобно на Ботев и за Дебелянов майката е изповедник на сина в момента на обезверяване и умора Но Дебеляновата майка е не само опора за сина ,тя е изпълнена с нежност и безсилие едновременно.

Нейната \"усмивка блага\" е последен \"пристан и заслона\" ,който връща на героя изгубената топлина.Чрез майката се осъществява влизането в стаята и шепотно-молитвената изповед на лирическия \"аз\" пред иконата.Това движение на изображението от общото към конкретното задълбочава интимно-емоционалния тон ,засилва психологизма и вглъбяването в духовния мир на героя.

Така се реализира екзистенциалната тема за разбитата човешка душа ,загубила опора и щастие в живота. 

Образът на бездомния странник ни връща към мотива за страданието-самопознание в творчеството на Димчо Дебелянов.Духовна алтернатива е намерената родина -краен пристан за бродницата душа ,символ на спокойствие и духовна цялост.Пътуването на лирическия герой е завръщане -към чувството за родова приобщеност ,към забравената топлина на майчината ласка ,към мъдростта на старата икона. 
С предупреждението на ясна графична обособеност идва несъразмерно мъничка поанта ,която драстично оголва фиктивността на една нереална и нереалистична творческа визия\" 


0,скрити вопли на печален странник, 
напразно спомнил майка и родина!\" 

На повърхността сякаш няма промяна.Взривът е протекъл дълбоко ,на психологическо и дори философско равнище.Няма връщане за героя ,безвъзвратно е пресечен коренът на неговата душевност в отмрелия свят на тиха семейна хармония и нравствена приобщеност.

Затваряйки зад себе си двора с белоцветните вишни ,лирическият аз; завинаги затваря пътя към душевното равновесие. 

Лирическият герой на Дебелянов -подлага на съмнение света и неговите ценности ,копнее за духовна цялост и вътрешно равновесие-състояния ,оказали се невъзможни за модерната душа.Героят на Дебелянов е изминал сложния път на модерния човек ,отделил се е твърде много от Вазовото \"Здрав съм син на здраво поколение.

В такъв смисъл мотивът за пътя е мотив за връщана към родовото начало ,към корена ,но докосването до него е колкото успокоение толкова и болка от осъзнатата невъзможност на миналото.

от Лори 06.11.2012, ученик на 20 от Видин
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 8-ми клас по Литература
Тест по литература за 8-ми клас над "Кукувица" на Елисавета Багряна
тематичен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Тестът засяга изразните стилистични средства в произведението "Кукувица" на Елисавета Багряна и е подходящ за ученици от 8-ми клас. Всички въпроси имат само по един верен отговор.
(Труден)
10
15
1
2 мин
15.07.2013
Тест по литература за 8-ми клас върху "Крадецът на праскови"
тематичен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Тестът е подходящ за проверка на знанията на учениците от 8-ми клас върху повестта "Крадецът на праскови". Състои се от 20 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
20
628
1
12.07.2013
» виж всички онлайн тестове за ученици от 8-ми клас по литература
Mатериали в помощ на домашната
 

Спомен и блян в елегията на Димчо Дебелянов "Да се завърнеш в бащината къща"

04 мар 2009
·
710

Добре разработено литературноинтерпретативно съчинение по литература върху стихотворението "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов за 8-ми клас.
 

Димчо Дебеляно - "Да се завърнеш в бащината къща"


Сигурно са малко тези, които, знаят, че елегията на Димчо Дебелянов „Да се завърнеш в бащината къща” е написана непосредствено след смъртта на неговата майка...
 

Да се завърнеш в бащината къща

16 ное 2009
·
282

Димчо Дебелянов пише елегията “Скрити вопли”през 1912г., четири години преди смъртта си и непосредствено след смъртта на майка си. Написана преди около 80 години елегията звучи много съвременно. Има нещо вечно в носталгията по “бащината къща”...
 

Димчо Дебеланов - "Да се завърнеш в бащината къща"

11 дек 2009
·
331

Стихотворението "Да се завърнеш в бащината къща", известно и със заглавието "Скрити вопли", е едно от най-популярните и характерни за Димчо Дебелянов стихотворения ...
 

Умората от "безутешните дни" и копнежът за бягство от нея в "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов


Умората от "безутешните дни" и копнежът за бягство от нея в "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов - Съчинение разсъждение...
 

Димчо Дебелянов


Роден в Копривщица на 28 март 1887 г., истинското му име е Динчо през 1896 год. след смъртта на баща му, се изселват в гр. Пловдив при най - големия му брат Иван. Там записват Димчо ученик в "жълтото училище". Първите години...
 

Противоречивият художествен свят в стихотворението "Помниш ли, помниш ли ..." на Димчо Дебелянов

20 окт 2011
·
125

Интерпретативно съчинение по тема, свързана с Дебеляновото стихотворение "Помниш ли, помниш ли"...
 

Копнежът по родното в "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов


Елегията „Скрити вопли” е написана от Димчо Дебелянов. Тя е създадена непосредствено след смъртта на неговата майка...
 

Умората от "безутешните дни" и копнежът за бягство от нея в "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов

24 яну 2012
·
87

Творбата "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов разкрива тежката умора на лирическия герой от безутешните дни. Душата му копнее за бягството от самотата, стрданието, болката и отчаянието...

Потърси помощ за своята домашна:

Подобни домашни
Последно разгледали домашната
Сродни търсения