Петя Кузманова
преподава по История
в град Варна
Преглед на домашна работа
Активност в домашните:
Надежност:
100%
Одобрение:
25%
Постижения:

Това ми е задачата по история,но не се сещам нищо.Може ли да ми помогнете? :)

Какво е според теб мястото на българските земи в стопанския живот на Османската империя?Обоснови се.

2

отговора

21

посещения
Отговори (1-10 от 2)
Активност в домашните:
Надежност:
100%
Няма публикувани домашни
+1 точка
от 1 глас

Извори от този период не са запазени в големи количества, заради нашествието на османците, които опожарили много градове, селища, манастири. Много културни паметници са унищожени, а книжовното дело до този момент понася огромни загуби. Въпреки всичко има някои запазени източници на информация, от които се разбира каква е съдбата на обикновените хора, попаднали под османска власт. Най-задълбочени разработки по темата са правили Петър Мутафчиев („История на българския народ”), Христо Гандев („Българската народност през XV в.”). Вера Мутафчиева и Цветана Георгиева също са разработили изключително много проблема.

Близо четири десетилетия от втората половина на XIV в. българският народ успява да устои на разрушителните набези и ожесточените сражения с единствената цел да съхрани своята политическа независимост. Две поколения българи дават безброй много жертви, а отвлечените в робство мъже, жени и деца се продават по тържищата за роби по цялото Средиземноморие от о. Крит до Испания. В Кипър те са толкова много, че в кралската армия е образуван щурмови отряд само от българи. Други хиляди напускат българските земи в продължение на целия период, в който над българските земи тегне османската власт. В „Хроника” на Валеран дьо Ваврен от 1445 г. се споменава за 12000 българи, които се преселили във Влашко. Селското стопанство е разорено, а градовете – разрушени. В мъчителните десетилетия българите успяват да устоят на натиска и да се съхранят като народност и етническа общност, но българската държавност изчезва. Сменя се посоката и се забавят темповете на българската историческа еволюция. В следващите векове богатствата на българските земи, силите и енергията на много поколения българи се използват за нуждите и интересите на чуждата им Османска империя. Унищожено е и болярското съсловие и така българите остават без своите водачи. Прекъснати са връзките с европейския свят, който сега започва да навлиза в епохата на Ренесанса и Новото време. Българите, както и останалите покорени народи, променят посоката на своето развитие, принудени да живеят в границите на една близкоизточна ислямска държава. Те остават в Средновековието и изоставането им в областта на техниката, технологията, образованието, науката и бита дълго се натрупва. Това са дълготрайните последствия от османското завоевание.

Колкото повече разширявали владенията си на Балканите, толкова повече османците разбирали жизненото значение на постоянните приходи от труда на хората и богатствата на земята. Към средата на XV в. завоевателите започнали изграждането на тяхната собствена управленска система, която заимствала елементи от тюркската племенна традиция, административното наследство от славяновизантийския балкански свят и силните арабско-персийски влияния. Подобно на Византия, Османската империя била разделена на две големи области, наричани бейлербейства – Анадола и Румили. Бейлербеят бил командващ на спахийските сили и върховен управител на поверената му провинция. Българските земи били първоначалните територии на бейлербейство Румили, а по-късно към него се присъединили и сръбските, гръцките и албанските. Обширните територии на Румили били разделени на санджаци, които също били свързани със спахийската конница. След завладяването на България тя била разделена на осем санджака: Чирмен паша, който обхващал завладените през 60-те години на XIV в. тракийски земи, Силистра, който включвал Добруджанското деспотство, София (териториите от Ихтиман до Ниш), Никопол, включващ севернобългарските земи от Търновското царство, Видин (Видинското царство), Кюстендил – владенията на Константин Драгаш по течението на р. Струма, Охрид, обхващащ югозападните български земи и Паша санджак – Беломорска Тракия и Македония. Подразделенията на санджаците се наричали каази или кадилъци, които обхващали един град и неговите околности. В центъра на каазата живеел кадията, натоварен с всички юредически функции, санкционирани от османския свещен закон (шериата). Разположени върху местната селищна система, каазите до голяма степен повтаряли българската система на административно управление. Още по-силно се чувствало българското наследство в техните по-малки подразделения – нахиите, които играели важна роля за данъчната система.

След падането на Цариград на 29 май 1453 г. Османската държава окончателно се превърнала в империя, а нейната политическа и административна управленска система стигнали окончателната точка от своето развитие. В основните си характеристики тя била поредният вариант на близкоизточна средновековна деспотия с пълна централизация на властта, съсредоточена в ръцете на абсолютния владетел – султан, който бил пръв военачалник, единствен законодател и най-висша съдебна инстанция. Той решавал въпросите на войната и на мира и разполагал с живота на всеки един от своите поданици. За действията си отговарял единствено пред Аллах. Държавната хазна притежавала всички земи в империята. Още през XIV в. бил създаден диванът – съвещателен съвет при султана, състоящ се от най-висшите офицери и ръководители на върховните държавни ведомства. От втората половина на XVI в. великият везир поел основните ръководни функции, включително командването на войската. Султанът се откъснал от пряко участие във властта, но това не нарушило централистичния принцип. Той си оставал върховен главнокомандващ във всичко и неговата дума била последната.

Българите, както и останалите немюсюлмански народи в Османската империя, били включени в категорията на производителното, данъчно обложено и лишено от права население, наричано рая. Експлоатацията на раята била основният източник на доходи за империята. Българите били напълно изолирани от управлението и никой не защитавал техните лични интереси. Християнските народи били само обект на османското управление, лесна жертва на насилията на чиновниците, а нерядко и на самата централна власт. Обикновено тя решавала своите данъчни затруднения чрез повишаването на данъците на покорените народи, използвала безплатно труда им и прехвърляла в техни ръце прехраната на войската. Въпреки богатствата на българската земя и тежкия труд на българските селяни народът бил обречен на постоянна бедност, а лишаването от достъп до властта било причината, поради която българите са лишени от управленчески опит.

Друга форма на поземлено владение е мюлкът. Той представлява значително поземлено владение, върху което собственикът му, най-често военачалник има пълни права. Тъй като държавата започнала да присвоява и мюлковете и да ги превръща в тимари, те се трансформирали във вакъфи, върху част от приходите им собствениците и техните наследници получавали права за „вечни времена”.

В османската аграрна система се обединявала държавната собственост върху земята с частната , но обликът на стопанската организация се определял главно от тимарската система. За българският селянин това означавало двойно облагане с данъци – към спахията и към държавата. Нито едната от двете институции нямала интерес да развива селското стопанство и производство, тъй като за тях това било просто поредният източник на доходи. Прекият производител също нямал интерес да произвежда повече от жизненоважното количество материали, тъй като всичко отивало в ръцете на по-висши инстанции. Българите не стимулирали производството, а го укривали. Стопанството било силно изостанало, минаващите през българските земи чужденци силно се впечатлявали от условията, при които покореният народ успявал да изкара някаква селскостопанска продукция. Наторяването не било познато, а за орането се използвали четири вола и огромен човешки труд, заради примитивното рало.

Султанът получавал и друга немалка част от труда на поданиците си чрез многото данъци, с които бил обложен пазарът, на който те продавали стоките си. Запазеният “Закон за пазарния бач на град Шумен” от XVI в. показва как са били облагани различните стоки. Там пише, че ако на пазара дойде кола, натоварена с ориз, смокини, грозде, масло, желязо и др. продукти и те се продадат от колата се вземат четири акчета бач (пазарна такса), ако дойде товар с кожи, той се таксувал с две акчета, за всяка аба или ямурлук, което се продадяло таксата била едно акче, от кола с малки греди и дъски се взема по една дъска, а от кола с дебели дъски, талпи и колове за дворове и градини се взимало по едно акче.

През вековете на османската власт българите успели да се запазят като етническа единица благодарение на достигнатата висока степен на организираност на обществото. Тя осигурявала устойчивостта, гъвкавостта и вътрешното единство на всички българи.

С ликвидирането на българския държавен механизъм и на неговите ръководители животът на народа се затворил в основните елементи на социалната структура – семейството и териториалните общности.

Градската махала била близка до селската община. Приликите били продиктувани от необходимостта да се регламентират отношенията между хората, живеещи на обща територия. Разликата се състояла в това, че градските жители нямали общ поминък. Те имали различни професии и определени от тях интереси. Често българската махала съвпадала с църковната енория, а център на общия живот била църквата. Поддръжката и, както и тази на училището, ако имало такова, предизвикало появата на настоятелства, които да се грижат за тази задача. През XVII в. в изворите започнало да се среща събирателното название за християни "варош", с което се обозначавало християнското население на даден град.

За етническото оцеляване на българите допринася и църквата. Мрежата от манастири, която покрива цялата страна поддържа националната и религиозната им принадлежност. Манастирите се превръщат в културни средища, които създават и разпространяват български книги, обучават на четене и писане и крепят българския дух.

Османската империя използвала в значителна степен човешките ресурси, предоставени и от християнското население в нейните граници. Това население било разделено на две големи групи, като първата от тях може условно да се нарече “военизирано население” (дервенджии, войнуци и власи).

Дервенджиите били натоварени с охраната на старопланинските проходи – най-трудната и рискована част от пътната мрежа. Те подпомагали с каруци, впрегнати животни и своята сила преминаването на трудните отсечки. Срещу многото си задължения те били освободени от някои основни данъци като “девширмето” (кръвният данък) и заради тежкото им и непосилно за други задължение те напрактика били лишени от опасността да бъдат изселени от родните им места.

В другата голяма група на “професионалните общности” със специалната си организация и статут се отделяли маданджиите (рударите), които плащали данъците си в метална суровина. Подобен бил статутът на производителите на морска сол – тузчиите, на кираджиите (те превозвали товари с каруци). От селската рая се обособили оризарите. Производителите от някои групи имали възможност за постигане на повече облаги от своите събратя. Особеностите на производството ги отделяло в селища с различен статут, като Чипровци, Етрополе и Самоков. В тях стопанският живот бил по-интензивен, а жителите им по-богати. От многобройните общности на раята със специални задължения важна историческа перспектива имали търговците и джелепкешаните. В Османската империя търговците били част от градския елит. Това правело професията на търговеца привлекателна за много мюсюлмани. Свденията за български търговци до XVII в., но след това те започнали да излизат по пазарите в Полша и Унгария и продавали вино, кожи, тютюн. Джелепешканите имали същите възможности.

В периода XV-XVII в. българските земи са част от динамичните промени, които изживява османското общество. В началото на периода империята се намира в зенита на своето могъщество, породено от удачното съчетание на икономика, институция и завоевание, което превръща империята в своеобразна военна машина. Нарушаването на този баланс като резултат от изчерпването на възможностите за победоносни завоевания довежда до тежката криза и упадък на империята, които я обхващат от XVII в. При тясната връзка между институциите, икономиката и войната прекратяването на победоносните завоевания рефлектира върху всички страни на живота. Затова през XVII в. преживяват упадък всички институции в империята. Този упадък задълбочава враждебността и противопоставянето между християни и мюсюлмани и ускорява процесите на еманципация на българите и борбата им за политическа независимост.

от to6kap 05.10.2012, студент на 28 от Бургас
+1 точка

Аз имам същият въпрос,но и аз не мога да се сетя!

от svi_abv_bg 05.10.2012, ученик на 12 от Варна
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 6-ти клас по История
Тест по история за 6-ти клас
изпитен тест по История за Ученици от 6 клас
Тестът съдържа 14 въпроса по история за 6-ти клас. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
14
340
1
28.11.2013
Тест по история за 6-ти клас
междинен тест по История за Ученици от 6 клас
Междинен тест по история за шестокласници. Състои се от 20 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
20
435
1
10.07.2013
» виж всички онлайн тестове за ученици от 6-ти клас по история
Mатериали в помощ на домашната
 

Българските земи под османска власт /XV – XVII в./

18 мар 2006
·
644

Българските земи под османска власт /XV – XVII в./ - кандидат-студентска тема.
 

Ранно българско възраждане. Нови тенденции в стопанския живот на българите

27 мар 2006
·
700

Ранно българско възраждане. Нови тенденции в стопанския живот на българите - промените от XVIII век в Османската империя, търговски взаимоотношения на България с други страни и т.н.
 

Антиосмански въстания на българския народ (XV-XVII век)

22 апр 2006
·
559

Завладяването на българските земи от османците слага край на независимото съществуване на българската държава за почти пет века. Така се прекъсва държавната традиция и българският народ е включен в една чужда ислямска цивилизация
 

Падане на България под османска власт

22 апр 2006
·
918

Завладяването на българските земи от османците е част от колосалните завоевания, довели до раждането на Османската империя през XV век.
 

Българските земи през Древността (до 5 век)

30 май 2007
·
247

През ранната енеолитна епоха се развиват металургията на медта и златото, благодарение на тяхното наличие по повърхността (много реки в България са златоносни). Предполага се, че през енеолита тук е създадена технология за леене на метали.
 

Религия, бит, култура XV-XVII век

04 юли 2007
·
264

Завладяването на българските земи от османците слага край на независимото съществуване на българската държава за почти пет века. Така се прекъсва държавната традиция и българският народ е включен в една чужда ислямска цивилизация.
 

Средновековна българска култура

01 дек 2007
·
485

Кръстопътното положение и разнообразната природа на българските земи са причината за богатата ни древна история.
 

Реформите в Османската империя през втората четвърт на XIX век. Ера на Танзимата

12 юни 2008
·
193

Разложителните процеси, развиващи се в Османската империя, и военните неуспехи срещу националните въстания на покорените балкански народи принуждават новия султан Мах-муд II (1807–1839) да предприеме редица мерки, имащи за цел модернизиране на държавата.
 

Тракийски гробници и съкровища

14 яну 2009
·
295

По време на живота си по българските земи траките са оставили богато културно наследство състоящо се от могили и могилни некрополи, обхващаш бита и духовният им живот...
 

Движение за самостоятелна българска църква през Възраждането

01 юни 2009
·
216

Движение за самостоятелна българска църква през Възраждането От началото на ХVIIIв.по българските земи започнали съществени икономически културни и икономически промени ,като с тях било поставено началото на една нова епоха в българската история...

Потърси помощ за своята домашна:

Намери частен учител

Мария Кръстева
преподава по История
в град Варна
с опит от  2 години
304 39

Петя Кузманова
преподава по История
в град Варна
с опит от  1 години
196 39

виж още преподаватели...
Подобни домашни
Последно разгледали домашната