Преглед на домашна работа

За буквите на Черноризец храбър - пламенна защита и възхвала на славянската писменост

Есе за За буквите на Черноризец храбър - пламенна защита и възхвала на славянската писменост

3

отговора

73

посещения
Отговори (1-10 от 3)
Активност в домашните:
Няма публикувани домашни
0 точки

Исторически значим и ритуално красив е поводът за написване на полемичната апология „За буквите”. Текстът е произнесен публично пред събраното множество през 893 година по време на Преславския събор, който провъзгласява за княз на България третият син на Борис – Симеон. Полемиката, спорът за славянските букви прераства в тържествена защитна пледоария, утвърждаваща светлата духовна кауза на първоучителите Кирил и Методий. Времето избира своя културен меценат- Симеон, и намира творбата, защитила не само славянските писмена, но и предрекла бъдещия духовен просперитет на българската култура през управлението именно на цар Симеон Велики. Старобългарската творба „За буквите” на Черноризец Храбър доказва правото на един народ  да има своя буквена система със средствата на философската риторика и художествения паралел между историческата действителност и библейска фактология. Неслучайно произведенивто е озаглавено „За буквите”. Самото назоваване на творбата поставя проблема за славянската писменост и нейното официално признаване в християнския свят. Защитата на буквеното слово е основна художествена цел на старобългарския автор. Черноризец Храбър създава творба с полемично, публистично съдържание. В дискусията участват всички опоненти и защитници на славянската просветна кауза. Да четеш и пишеш на своя роден език е право, дадено на вски народ от историческото развитие на човешката цивилизация и духовна култура. Това е всъщност и уводната защитна теза на Черноризец Храбър в трактата „За буквите”: „Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. ... След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: редени по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч.” Черноризец Храбър обсъжда като филолог и мислител общото и своеобразното между глаголицата, гръцката и еврейската азбука. Те изобразяват различни езикови стихии, но имат едно предопределение, ако съдим по началната буква – при трите е „а”. Тя е „дадена от Бога и на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум; „а” се изговаря с широко отваряне на устата, а другите букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата”. Завършващата славословна формула за Света Троица прозвучава с нескритата радост от избраничеството на сдобилия се с писменост народ: „Така, братя, Бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поколонение сега и винаги в безрайните векове. Да бъде!” Произведението „За буквите” на Ченоризец Храбър с лаконична прецизност художествено въплащава характерния за старобългарската литература синкретизъм. Творбата е едновременно художествена полемика, риторска апология и исторически трактат, т. е. съчинение с научна стойност. Синтезът между тези три разнопосочни елемента на аргументативното изложение е доказателство за умело използваните възможности на синкретизма в старобългарската литература. На всички неоснователни нападки Черноризец Храбър отговаря достойно, с цялото богатство на своята средновековна образованост. Като доказателство използва знанията си за историческия произход на езиците. Всеки народ тръгва по пътя на историческото си духовно развитие. Създава своя култура, оставя писмена следа във времето на роден език. Черноризец Храбър проследява духовния летопис на човешката цивилизация, за да достигне до близкото историческо минало, предшестващо създаването на славянската азбука. Черноризец Храбър е горд със светлото духовно начало за бъдещето на своя народ, поставено от братята Кирил и Методий със създаването на славянските букви. Всички знаят имената на първоучителите, „азбукарчетата” сричат първите слова на Бога, изписани с буквите на Кирил. Родният език зазвучава с мъдростта на Христовото учение, за което ще разказват бъгарските книжовни паметници , създадени през тази преломна епоха на духовната ни култура. „За буквите” на Черноризец Храбър разказва с гордост за нея. Старобългарският автор защитава звуковото богатство на родния език и писмената графика на буквеното слово, което е духовен залог за светлата бъднина на целия род. Черноризец Храбър търси живата памет на историята в спомена на съвременниците си: „Живи са още онези, които са ги видели. И ако попиташ в кое време, то знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатнеския княз, в годината 6363 от създаването на света.” Чрез „За буквите” старобългарският автор възторжено възхвалява и научно аргументира художествената зашита на славянските писмена, дали право на културноисторическото развитие на всички славянски народи.Черноризец Храбър е старобългарски книжовник от края на 9 и началото на 10 век. Сведения за него черпим единствено то съчинението му “За буквите”. Апологията е плод , от една страна, на активната обществено-политическа мисъл у нас през съответното време и на нарасналия стремеж да се развива народностното съзнание, а от друга страна—на светогледа на автора и неговата полемична позиция. Без ясното и определено съзнание, че въпросът за книжнина и култура на роден език е въпрос от обществено и политическо значение, Храбровото произведение не би било това, което е сега; то дори не би се появило.

Определяме “За буквите” като пламенна защита и възторжена възхвала на славянската писменост. Храбър поставя въпроса за славянското писмо на публично обсъждане. Основното тук е не догмата, а обществено-политическата тенденция. Цялото произведение е резултат именно на общественото съзнание за законността и светостта на славянскотот писмо. В пламенната защита и възторжената възхвала на славянската писменост се оглежда стремежът на българската власт за самостоятелна култура, за обособяване на нашата народност в самостоятелна единица.

В своето произведение Черноризец Храбър си поставя задачата да съкруши врага и да убеди слушателите в правотата на защитаваната от него теза. Съдържанието на “За буквите” е в тясна зависимост от нападките на византийската патриапхия срещу славянското писмо. Затова Храбър е принуден да се движи в случая по линията на поставените от триезичниците въпроси, обвинения, аргументи. Затова произведението е отговор на отрицателите на славянското писмо, продиктуван от необходимостта да се защити една млада книжинина, а не системно и подробно изложение по въпроса за произхода и историята на славянскатат писменост. Черноризец Храбър пламенно защитава славянското писмо. Преди всичко авторът чувства необходимостта да очертае етапите в развитието на писмото у славяните, за да ги съпостави с гръцката писменост. Още от самото начало той насочва вниманието си към историческото развитие и по този начин внушава н ачитателя мисълта за силата на историческите доказателства. Макар и малко по обем, Храбровото сказание “За буквите” е васитено с факти за началната история на гръцката и славянската писменост. В историята на славянското писмо авторът отбелязва три периода. Първият период обхваща времето, когато славяните са били езичници /”бидейки езичници”/ и са си служили с “черти и резки”. Вторият етап обхваща времето на покръстването. Чрез този акт славянството има вече възможността да се приобщи към една по-висока култура, каквато е културата на гръко-римския свят. Затова те изоставят своите “черти и резки” и използват гръцката и латинската азбука за фиксиране на своята реч. Макар този етап да е по-висша степен, все пак развитието не спира тук. Третият етап вече започва от моменнта, когато двамата братя Кирил и Методий съставят славянската азбука и превеждат за пръв път книгите от гръцки на старобългарски. Този акт е от извънредно важно значение, тъйкато той е съобразен, от една страна, с особеностите на славянската фонетична система, а от друга—дава възможност на славяните да разгърнат своите духовни сили и да ги изявят чрез писмеността. Всичко това ни дава основание да определяме “За буквите” като пламенна защита на славянската писменост.

от ralkins85 24.09.2012, студент на 16
Активност в домашните:
Надежност:
75%
Одобрение:
16%
Постижения:
0 точки

Черноризец Храбър е старобългарски книжовник от края на 9 и началото на 10 век. Сведения за него черпим единствено то съчинението му “За буквите”. Апологията е плод , от една страна, на активната обществено-политическа мисъл у нас през съответното време и на нарасналия стремеж да се развива народностното съзнание, а от друга страна—на светогледа на автора и неговата полемична позиция. Без ясното и определено съзнание, че въпросът за книжнина и култура на роден език е въпрос от обществено и политическо значение, Храбровото произведение не би било това, което е сега; то дори не би се появило.

Определяме “За буквите” като пламенна защита и възторжена възхвала на славянската писменост. Храбър поставя въпроса за славянското писмо на публично обсъждане. Основното тук е не догмата, а обществено-политическата тенденция. Цялото произведение е резултат именно на общественото съзнание за законността и светостта на славянскотот писмо. В пламенната защита и възторжената възхвала на славянската писменост се оглежда стремежът на българската власт за самостоятелна култура, за обособяване на нашата народност в самостоятелна единица.

В своето произведение Черноризец Храбър си поставя задачата да съкруши врага и да убеди слушателите в правотата на защитаваната от него теза. Съдържанието на “За буквите” е в тясна зависимост от нападките на византийската патриапхия срещу славянското писмо. Затова Храбър е принуден да се движи в случая по линията на поставените от триезичниците въпроси, обвинения, аргументи. Затова произведението е отговор на отрицателите на славянското писмо, продиктуван от необходимостта да се защити една млада книжинина, а не системно и подробно изложение по въпроса за произхода и историята на славянскатат писменост. Черноризец Храбър пламенно защитава славянското писмо. Преди всичко авторът чувства необходимостта да очертае етапите в развитието на писмото у славяните, за да ги съпостави с гръцката писменост. Още от самото начало той насочва вниманието си към историческото развитие и по този начин внушава н ачитателя мисълта за силата на историческите доказателства. Макар и малко по обем, Храбровото сказание “За буквите” е васитено с факти за началната история на гръцката и славянската писменост. В историята на славянското писмо авторът отбелязва три периода. Първият период обхваща времето, когато славяните са били езичници /”бидейки езичници”/ и са си служили с “черти и резки”. Вторият етап обхваща времето на покръстването. Чрез този акт славянството има вече възможността да се приобщи към една по-висока култура, каквато е културата на гръко-римския свят. Затова те изоставят своите “черти и резки” и използват гръцката и латинската азбука за фиксиране на своята реч. Макар този етап да е по-висша степен, все пак развитието не спира тук. Третият етап вече започва от моменнта, когато двамата братя Кирил и Методий съставят славянската азбука и превеждат за пръв път книгите от гръцки на старобългарски. Този акт е от извънредно важно значение, тъйкато той е съобразен, от една страна, с особеностите на славянската фонетична система, а от друга—дава възможност на славяните да разгърнат своите духовни сили и да ги изявят чрез писмеността. Всичко това ни дава основание да определяме “За буквите” като пламенна защита на славянската писменост.

 

 

Или пък ето и друг вариант

 

Творбата на старобългарския книжовник Черноризец Храбър по всяка вероятност е възникнала в края на девети век, когато се утвърждава развитието на старобългарската литература. Новата политическа и културна обстановка в страната са категорична предпоставка за появата на книжовност, чрез която активно се заявява присъствието ни на народ, тръгнал по свой път на развитие и утвърждаване.

 Черноризец Храбър се нарежда сред най-ревностните апологети на славянската кауза. Той е не само приемник и последовател на Кирило-Методиевото дело , но и страстен негов пазител и разпространител. Задачата , която си поставя старобългарският книжовник, е преди всичко да защити делото на славянските първоучители и да докаже пред хулителите на всичко българско, че азбуката ни е свята, така както е свят и народът ни.

 Храбър доказва на всички чрез страстната си защита на славянското слово неговата законност, святост и предимства, разкривайки несъстоятелните упреци и обвинения на триезичната догма. Затова той започва от историческите аргументи, като проследява основните етапи от създаването и развитието на славянската писменост и култура-черти и резки, гръцки букви за записване на славянска реч, славянска азбука, плод на Кирил и Методий по Божия промисъл. По този начин той мотивира своята патриотична идея за културната активност на славяните през този исторически етап от своето развитие. Основателният стремеж на целия славянски род към пълнокръвен и самостоятелен културен живот се увенчава с успех чрез епохалното дело на двамата солунски братя. Създаването на азбуката от тях е своего рода кулминация в стремежа на славянската общност към просвета, познание и духовно израстване. Не е случаен и фактът, че Ч. Храбър интерпретира създаденото от Кирил като боговдъхновен акт, откроявайки на-неоспо

 римото доказателство за светостта и правото на съществуване на азбуката ни:". . . човеколюбецът Бог, който всичко и не оставя човешкия род без разум. . . изпрати му Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, а той им състави 38 букви".

 Старобългарският книжовник привежда редица аргументи , мотивирайки своята идея за равноправие на славянството в културно отношение спрямо другите народи. Един от тях писателят посочва чрез съпоставителна характеристика на славянското с гръцкото писмо. С гордост той отбелязва

 уникалността на славянското писмо, създадено от двамата брата. Като всички останали не пропуска да посочи и приемствеността и-създадена по образец на гръцката , тя пък от своя страна следва модела на еврейската. По този начин Храбър основателно доказва правотата на народите да имат своя култура и собствен път на развитие.

 Много от своите аргументи книжовникът доказва чрез използване на антитези. Така той привежда примери за единоавторството на нашата азбука и многоавторството та гръцката, времето на създаване на едната и другата, за светостта на Кирил, тъй като е богоизбран и езичеството на гръцките автори. Затова от всички се знаят братята Кирил и Методий, а са непопулярни гръцките книжовници:"Ако попиташ. . . :Кой ви е нагласил азбуката и ви е превел книгите?-то всички знаят и ще ви отговорят:"Свети Константин Философ, наречен Кирил:той ни създаде буквите и ни преведе книгите, и Методий, брат му. "Гордост струи от всеки ред в творбата на Храбър, а патриотизмът му е особено заразителен, когато страстно защитава писменото ни слово и пламенно възхвалява делото на двамата братя. Емоционалността на писателя се движи в диапазона между спокойното изложение на историческите факти и строгата научна аргументация през ироничната и злъчна атака на враговете на славянството до страстната защита и възхвала на

 Кириловото дело и вдъхновената му прослава във финала на творбата.  

 По своя характер съчинението на Храбър е уникално и неповторимо. С него той утвърждава и творчески развива идеята на Кирил и Методий за самостоятелно духовно развитие чрез писменост и книжовност. Старобългарският писател е темпераментна личност, ловък диалектик и умел полемист с ярко славянско самосъзнание. Високата му ерудиция и страстта към полемичност импонират емоционално на средновековния читател, докосват се до неговата християнска ценностна система и издигат патриотичното му чувство на пиедестал.

 

от pinklady91 23.09.2012, студент на 21
Активност в домашните:
Надежност:
88%
Одобрение:
12%
Няма публикувани домашни
Постижения: » виж всички
0 точки

виж тук: http://download.pomagalo.com/249652/za+bukvite+ ...

http://download.pomagalo.com/729767/za+bukvite+ ...

.................................................................................................................................................

Исторически значим и ритуално красив е поводът за написване на полемичната апология „За буквите”. Текстът е произнесен публично пред събраното множество през 893 година по време на Преславския събор, който провъзгласява за княз на България третият син на Борис – Симеон. Полемиката, спорът за славянските букви прераства в тържествена защитна пледоария, утвърждаваща светлата духовна кауза на първоучителите Кирил и Методий. Времето избира своя културен меценат- Симеон, и намира творбата, защитила не само славянските писмена, но и предрекла бъдещия духовен просперитет на българската култура през управлението именно на цар Симеон Велики. Старобългарската творба „За буквите” на Черноризец Храбър доказва правото на един народ  да има своя буквена система със средствата на философската риторика и художествения паралел между историческата действителност и библейска фактология. Неслучайно произведенивто е озаглавено „За буквите”. Самото назоваване на творбата поставя проблема за славянската писменост и нейното официално признаване в християнския свят. Защитата на буквеното слово е основна художествена цел на старобългарския автор. Черноризец Храбър създава творба с полемично, публистично съдържание. В дискусията участват всички опоненти и защитници на славянската просветна кауза. Да четеш и пишеш на своя роден език е право, дадено на вски народ от историческото развитие на човешката цивилизация и духовна култура. Това е всъщност и уводната защитна теза на Черноризец Храбър в трактата „За буквите”: „Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. ... След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: редени по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч.” Черноризец Храбър обсъжда като филолог и мислител общото и своеобразното между глаголицата, гръцката и еврейската азбука. Те изобразяват различни езикови стихии, но имат едно предопределение, ако съдим по началната буква – при трите е „а”. Тя е „дадена от Бога и на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум; „а” се изговаря с широко отваряне на устата, а другите букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата”. Завършващата славословна формула за Света Троица прозвучава с нескритата радост от избраничеството на сдобилия се с писменост народ: „Така, братя, Бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поколонение сега и винаги в безрайните векове. Да бъде!” Произведението „За буквите” на Ченоризец Храбър с лаконична прецизност художествено въплащава характерния за старобългарската литература синкретизъм. Творбата е едновременно художествена полемика, риторска апология и исторически трактат, т. е. съчинение с научна стойност. Синтезът между тези три разнопосочни елемента на аргументативното изложение е доказателство за умело използваните възможности на синкретизма в старобългарската литература. На всички неоснователни нападки Черноризец Храбър отговаря достойно, с цялото богатство на своята средновековна образованост. Като доказателство използва знанията си за историческия произход на езиците. Всеки народ тръгва по пътя на историческото си духовно развитие. Създава своя култура, оставя писмена следа във времето на роден език. Черноризец Храбър проследява духовния летопис на човешката цивилизация, за да достигне до близкото историческо минало, предшестващо създаването на славянската азбука. Черноризец Храбър е горд със светлото духовно начало за бъдещето на своя народ, поставено от братята Кирил и Методий със създаването на славянските букви. Всички знаят имената на първоучителите, „азбукарчетата” сричат първите слова на Бога, изписани с буквите на Кирил. Родният език зазвучава с мъдростта на Христовото учение, за което ще разказват бъгарските книжовни паметници , създадени през тази преломна епоха на духовната ни култура. „За буквите” на Черноризец Храбър разказва с гордост за нея. Старобългарският автор защитава звуковото богатство на родния език и писмената графика на буквеното слово, което е духовен залог за светлата бъднина на целия род. Черноризец Храбър търси живата памет на историята в спомена на съвременниците си: „Живи са още онези, които са ги видели. И ако попиташ в кое време, то знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатнеския княз, в годината 6363 от създаването на света.” Чрез „За буквите” старобългарският автор възторжено възхвалява и научно аргументира художествената зашита на славянските писмена, дали право на културноисторическото развитие на всички славянски народи.

от Dima555 23.09.2012, потребител от София
Активност в домашните:
Надежност:
88%
Одобрение:
12%
Няма публикувани домашни
Постижения: » виж всички
виж тук: http://www.svitaci.com/index.php?option=com_con ... ... [целият коментар]
от Dima555 на 23 сеп 2012
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 10-ти клас по Литература
Н.В. Гогол - "Шинел"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тестът е върху произведението на Гогол "Шинел" и е за проверка на знанията на учениците. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(За отличници)
12
1
1
16.10.2019
Декамерон
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тестът съдържа 10 въпроса, свързани с произведението на Бокачо "Декамерон". Въпросите са затворени и изискват един верен отговор.
(Лесен)
10
164
1
07.10.2014
» виж всички онлайн тестове за ученици от 10-ти клас по литература
Mатериали в помощ на домашната
 

Език свещен

05 яну 2008
·
306

Есето е писано за конкурс,по литература и е оценено с висока оценка,5,75.Разкрива се историята на нашата страна и развитието на езика.
 

Жертвеният героизъм на българските доброволци в епичната битка пред олтара на свободата

17 яну 2010
·
61

Есе на тема : Жертвеният героизъм на българските доброволци в епичната битка пред олтара на свободата - "Опълченците на Шипка" - Иван Вазов...

Потърси помощ за своята домашна:

Намери частен учител

Татяна Петрова
преподава по Литература
в град Разград
с опит от  2 години
13

Величка Иванова
преподава по Литература
в град Разград
154 26

виж още преподаватели...
Подобни домашни
Последно разгледали домашната
Сродни търсения