Преглед на домашна работа

публично изказване !

Trqbva mi publi4no izkazvane svurzano s 4ovekut i prirodata - vsqkakva tema ! naprimer: Opazvane na okolnata sreda ili zamursqvane, otsi4ane na durvetata ili dr. Molq vi !!! speshno ;)

2

отговора

137

посещения
Отговори (1-10 от 2)
Активност в домашните:
Няма публикувани домашни
0 точки

tarsq za ekologichnite problemi

 

от g-n.tincho.kovachev , потребител на 14
Активност в домашните:
Надежност:
87%
Одобрение:
12%
Няма публикувани домашни
Постижения: » виж всички
0 точки

Публичното изказване е вид аргументативен текст, създаван при официално общуване на обществени места – събрания, чествания, беседи, дискусии и др. Чрез публични изказвания се откликва на потребността да се разясни и/или да се разреши обществено значим проблем; да се изрази отношение към въпроси от различен характер – научен, морален, културен… Изказванията се правят пред публика (тя може да е от няколко души, по-голяма група хора или цялата общественост). Чрез тях говорещият запознава аудиторията с достоверна информация по темата; въздейства чрез изразените оценки върху възгледите, чувствата, морала и културата на слушателите; убеждава ги с факти и аргументи.

Ето и примери:

Глобални екологични проблеми на нашето съвремие


 1. Кратко представяне на основните екологични проблеми

Всяко историческо време има своите съдбоносни проблеми. Днешните имат една особеност-глобални са и засягат пряко цялото човечество, цялата цивилизация. И кой е най-големият проблем? – Екологичният проблем-реално следствие от взаимодействието между обществото и природата-той е израз на противоречивия характер на това взаимодействие, обект на научен анализ и изследване, индикатор на спешни практически решения, породени от неблагоприятната днес взаимозависимост между материалната производствена дейност на човека и неговата жизнена среда, между потребности и обективни възможности за тяхното задоволяване.
Научно-техническото развитие, което се характеризира с все по-динамични темпове, даде възможност в материалното производство да бъдат впрегнати всички компоненти на биосферата.
И ако изходим от политическите реалности, формирали се в следствие законите на обществено развитие, ще видим, че редица научно-технически постижения се превръщат бързо в оръжия за унищожение на живота, на природата, което означава на практика екологична катастрофа, необратимо нарушаване на екологическото равновесие в глобален мащаб, или с други думи-смърт за всичко живо на планетата.
Едни от най-популярните екологични проблеми са образуването на озонова дупка, киселинните дъждове, парниковият ефект, радиоактивността и опустиняването.

2.Образуването на озонова дупка

Разрушаването на озоновия слой се превръща във все по-популярен проблем. Озоновият слой е защита за живота на Земята, тъй като единствено той поглъща пълноценно слънчевата ултравиолетова радиация (UV).Тази радиация уврежда живите организми по много начини.
Драматичното намаляване на озоновия слой над Антарктида е наблюдаван за пръв път през 1970 година, когато екип английски учени вижда „пробива“ над ледения континент. Изследванията установяват, че на височина от 15-ия до 21-ия километър (долната стратосфера) изтъняването е почти пълно, със загуба от 95 процента. Има сериозна загриженост, че в северните ширини, гъсто населени райони на Евразия и Северна Америка значителното намаляване на озона може да представлява сериозен риск. Продължаващата тенденция на изтъняване на стратосферния озон и възможната поява на озонова дупка в Антарктика трябва да е сериозна тревога за Европа заради потенциалното отражение върху здравето на хората, растителността, животните и прехраната. Тревогата се появява сред учените още през 1974 година, но по-сериозен отзвук бе регистриран през 1985 година, когато обществеността бе алармирана чрез описание на озоновата дупка в небето.
Увеличеното съдържание на хлор и бром се сочи като причина за разрастващото се изтъняване на стратосферния полярен озон. Изкуствените източници на хлор и бром са фреоните и халоните. Те са почти изключително изкуствени индустриални вещества, произведени за пръв път през 30-те години. Фреоните се използват в аерозолните препарати, охладители при хладилниците и климатиците, пенливи субстанции при производството на изолационни и опаковъчни материали, както и почистващи препарати. Халоните се използват частично при пожарогасителите. Парите на фреоните не се окисляват от кислорода в долните части на атмосферата, а достигат до стратосферата. Там под действието на светлината те се фотодисоциират и окисляват. Получават се свободни хлорни атоми, които влизат в реакции с озона многократно. Изчисленията показват, че по този начин един хлор може да реагира многократно и да причини разпадането на около
100 000 молекули озон.
Директните емисии на азотни окиси в стратосферата от самолетите също допринасят за разпадането на озона. Установено е, че реакциите, предизвикващи разпадането на озона, се ускоряват от наличието на твърди частици като ледени кристали в полярните стратосферни облаци. Изключително високите нива на загуби на озон в ниската стратосфера над Антарктика се дължат на благоприятни външни условия, пораждащи големи количества активни хлорни молекули в продължение на достатъчно дълъг период на ниски температури, необходими за разрушаването на озона.
През 1991-92 г. загубите на озон в определени моменти се изчислява на 0,5 процента на ден!
Разрушаването на озона под въздействието на фреоните може да се активизира от спонтанни натрупвания на частици в стратосферата, като например след изригването на вулкани.
Основните потенциални последствия от изтъняването на озоновия слой са:
-Нарушаване на топлинната структура на атмосферата, съпроводено с възможни промени в атмосферната циркулация-силен парников ефект!
-Увеличаване на ултравиолетовата радиация на земната повърхност.
Ако всички други фактори останат непроменени, няма никакво съмнение от научна гледна точка, че разрушаването на стратосферния озон ще засили ултравиолетовата радиация на повърхността на Земята. Увеличената ултравиолетова радиация може да се отрази върху здравето на хората, екосистемите, веществата, върху физико-химичните процеси в ниските слоеве на атмосферата.
Първите конкретни международни мерки за ограничаване изтъняването на озоновия слой са съгласувани през 1985 и 1987 година. На 16 септември през 1987 г. в Монреал, Канада, политици от цял свят подписват Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой към подписаната две години преди това Виенска конвенция за защита на озоновия слой. Конвенцията обвързва страните с ангажимент да защитават човешкото здраве и околната среда от ефектите на озоновото изчерпване и постановява участващите държави да си сътрудничат в изследванията, наблюденията и информационният обмен. Монреалският протокол идентифицира главните вещества, нарушаващи озоновия слой и поставя специфични ограничения на тяхното бъдещо производство.
На 19 декември 1994г. Генералната Асамблея на Програмата за околна среда на ООН обявява 16 септември за Международен ден за защита на озоновия слой. 190 страни по света са се присъединили към тези толкова важни международни документа и са предприели съответните действия за тяхното изпълнение. Монреалският протокол се сочи като най-успешния протокол в областта на опазване на околната среда. Последните изследвания на учените сочат, че озоновата „дупка“ не се разширява вече и че ако не повлияят други, странични фактори, в средата на този век тя ще се затвори напълно.
Република България е страна по Монреалския протокол от 1991г., след като през 1989г. ратифицира Виенската конвенция за защита на озоновия слой и Протокола. През 1998г. бяха ратифицирани Лондонските и Копенхагенските изменения към протокола, през 1999г.-Монреалските изменения, а през 2002г.- Пекинските изменения. През всичките тези години се води политика на стриктно спазване изискванията на Протокола и предприема мерки, водещи до постепенно намаляване и прекратяване употребата на веществата, които нарушават озоновия слой. България е една от тези страни, която не само ратифицира Конвенцията, Протокола и четирите му изменения, но и активно работи по изпълнение на поетите с ратификациите им задължения.

3.Киселинни дъждове

Друг много важен екологичен проблем са киселинните дъждове. Те представляват дъжд и сняг с повишена киселинност, падащи върху земната повърхност. Валежите би трябвало да съдържат най-чистата от всички природни води. Дейността на човека обаче оказва влияние върху чистотата на валежите. Серният диоксид и сероводородът, които се съдържат в промишлените газове се окисляват и хидролизират в атмосферата и се превръщат в сярна киселина. По същия начин азотните окиси се превръщат в азотна киселина.
Серният диоксид се отделя предимно при изгарянето на съдържащи сяра изкопаеми горива, главно въглища, които се използват в енергетиката и в бита. В литосферата сярата се намира под формата на руди, като серен пирит, меден халкопирит. При разграждане на органични съединения съдържащи сяра, тя се отделя в литосферата, атмосферата, хидросферата. Серният диоксид е парлив безцветен газ, който причинява пристъпи на астма и във въздуха образува микроскопични частици и киселини. В атмосферата сярата е под формата на съединения-сероводород, серен диоксид, серен триокис. Те имат антропогенен (от дейността на човека) или природен произход. В резултат на вулканичната дейност, в атмосферата се отделя 1 млн. тона сяра, под формата на серен диоксид и сереводород. Сероводородът, получен от разграждането на органичната материя достига 100 млн. тона. Голяма част от него се окислява до серен диоксид. При изгаряне на изкопаеми-горива и преработка на суровини, съдържащи сяра, в резултат от дейността на човека, годишно в атмосферата попада между 70 и 100 млн. тона серен диоксид. Този токсичен замърсител на атмосферата въздействува неблагоприятно върху растителните и животинските организми. В атмосферата серният диоксид се окислява до серен триокис. Процесът се катализира от железните и манганови аерозоли във въздуха, изхвърлени при промишленото производство. С водата серният триокис образува сярна киселина и пада на земята под формата на киселинни дъждове.
Азотните окиси се образуват от свързването на азота и кислорода, под въздействието на високата температура в двигателите с вътрешно горене. Вредното им влияние е многостранно. Преди всичко увреждат белите дробове. В атмосферата от тях се формират микроскопични нитратни частици, които проникват дълбоко в белодробната тъкан. Когато реагират с водните пари на облаците, образуват киселини, които падат на земята под формата на киселинен дъжд. Освен това реагират с влагата в белия дроб и образуват киселини. Накрая, под въздействието на слънчевата светлина, азотните окиси реагират с неизгорелите бензинови пари и други въглеводороди, образувайки приземен озон, или смог-червеникаво-кафявата омара, обгръщаща повечето големи градове в света.
Киселинните дъждове са много опасни за живите организми. Те имат особено неблагоприятно въздействие върху сладководните екосистеми, като изменят химичния състав и pH на водата. Неблагоприятно е въздействието на киселинните дъждове върху агро-екологичните системи и горските екосистеми. Големи количества сяра, намираща се в ерозиралите скали, се отнася от речните течения в Световния океан и по такъв начин се отнема от наземните екосистеми. Високата киселинност на тези валежи активира ерозионните процеси на земните екосистеми. Като цяло киселинният дъжд унищожава рибата, забавя разлагането на органичната материя, нарушава хранителните вериги в екосистемите, променя поведението на организмите и мн. други негативни последствия. Най-разпространените вещества, които замърсяват почвата, са постъпващите от атмосферата серни и азотни окиси. Те попадат в почвата заедно с валежите, повишават нейната киселинност и значително понижават плодородието и качеството на селскостопанската продукцията, добивана от тези площи. Киселинните почви много често са безплодни, тъй като са нарушени микробиологичните процеси, водещи до повишаване на почвеното плодородие. Вкиселяването на земите се причинява също и от проникването в почвата на различни серни и азотни съединения заедно с отпадъците на органични маси от градовете, животновъдните ферми и птицезаводи. В резултат на сложни химични пръвръщания под въздействието на различни микроорганизми от тези отпадъци се отделят серни и азотни окиси, образуващи сярна и азотна киселина, които повишават киселинността на почвата и водната среда.
Киселинният дъжд е все по-често срещано явление на земята. Той е резултат от местно и трансгранично замърсяване и последствията от него трудно се оценяват. За ограничаване на киселинните дъждове и вредните последици от тях са необходими международни мерки.
Ето и някои интересни факти и статистически данни, свързани с киселинния дъжд. Сами можем да преценим какво ще се случи с планетата ни, ако продължаваме да замърсяваме въздуха с такива темпове:
1. Киселинният дъжд унищожава растения, животни, гори и отравя водните запаси на хората. Киселинният дъжд много прилича на обикновения, не прогаря кожата, но има дълготрайни негативни последствия. 11% от северните езера са киселинни-т.е. мъртви.
2. Мексико сити е най-мръсният град в света. В града почти не виреят дървета, а през работните дни над града пада тежък смог, който пречи да се вижда по-далече от 100 метра.
3. Бразилия-там проблемът е много сериозен. Почвата около индустриалния Сао Паулу е с толкова повишена киселинност, че на места дърветата умират, а в местните реки тече червеникава вода, в която не живее риба. Здравето на хората в района е много влошено.
4. Китай произвежда най-много серен диоксид от всички страни в света. Китайците пречистват твърде малко от въглищата си и въздухът е отровен във всеки по-голям град. Първият киселинен дъжд в Шан-Хай е бил през 1981г.
5. Индия-индийците потребяват огромни количества въглища и отделеният серен диоксид през последните 20г. се е утроил. Всеки по-голям град в Индия е замърсен, а реколтата намалява по малко всеки сезон, заради високото киселинно съдържание в почвата.
6. Япония–някога японците са били най-големите замърсители в света, но строгите закони и предохранителни мерки са направили въздуха над Острова на Изгряващото слънце съвсем чист. Замърсителите там долитат с облаците от Китай.
7. Канада-произвежда само половината от киселинните си дъждове, другите долитат с вятъра от САЩ. Един единствен завод в Онтарио произвежда всички киселинни замърсители в Канада. За 25 г. канадците са успели да намалят производството на киселинни замърсители повече от 40%.
8. САЩ – след ОНД произвеждат най-много серен диоксид. Освен, че тровят половин Канада, те унищожават методично и поледователно своята природа.
9. ОНД–дори и след разпадането на СССР, ОНД си остава един от най-големите производители на серен диоксид. Отделените отрови и падналите киселинни дъждове оказват влияние дори в Сибир и Северния полюс.
10. На Северния полюс също има много високо ниво на замърсяване. Киселините долитат с облаци прах от ОНД, Европа, Северна Америка като се запазват отлично в ледовете и тровят постепенно живите същества във и извън водата.
11. В Южна Африка богатите на сяра въглища са основен източник на енергия. При това 80% от въглищата се изгарят на едно място–електроцентрала на 200 км от Йоханесбург. Старите сгради в града вече са прогорени от киселините.
Европа:
12. Чехия–десетки квадратни километри в централна Чехия са превърнати в мъртви зони от киселините. Процентът на болните с проблеми на дихателните пътища, особено децата, е много по-висок, отколкото в другите части на страната. На някои места водата е забранена за пиене.
13. В Норвегия основният проблем е снегът, който е чудесен приемник на киселини. Норвежкото правителство обаче твърде дълго не е вярвало на експертите, което има тежки последствия върху околната среда.
14. Швеция–шведите са първите в света, които са направили проучвания за киселинния дъжд. При тях всичкото замърсяване идва от други страни и имат повече от 18 000 отровени и унищожени езера, а на места водата е негодна за пиене.
15. Швейцария–получава най-много замърсен въздух от цяла Европа. Южните масиви по Алпите вече са започнали да загиват.
16. Обединеното кралство (Англия)–произвежда най-много замърсители в Европа, но не се трогва от обвиненията на Европейския съюз, че замърсява цяла Европа и твърди, че киселинният дъжд не е изследван достатъчно и обвиненията са безпочвени.
17. Франция–сухи киселинни залежи унищожават дърветата в западна и източна Франция, която се е съгласила да съкрати своето производство на серен диоксид наполовина. За целта обаче френското правителство е решило да разшири атомната си индустрия, което среща решителен отпор в западно-европейските природозащитници.
18. Полша е една от сраните с най-замърсен въздух, защото местните въглища са много богати на сяра. По този повод в Краков се е образувал един много “странен проблем”– не могат да си позлатят кубетата на църквите.
Самоунищожителните действия на човека рано или късно ще доведат до необратими и много страшни последствия за цялото човечество. Смятам, че ако не друго, поне трябва да сме информирани за това, което ни очаква, тъй като става въпрос за твърде близко бъдеще.

4.Парников ефект

Друг глобален екологичен проблем е парниковият ефект. Откакто животът се е зародил за първи път на Земята, естественото отделяне на водни пари, въглероден двуокис и други газове е спомагало за поддържането на температурата на Земята, в рамките на която може да съществува живот. Тези вещества действат като парник, предпазващ атмосферата от слънчевата топлина.
Човешките дейности засилват естествения парников ефект. Изгарянето на твърди горива, каменни въглища, петрол и природен газ, води до отделянето на въглероден двуокис, метан, азот и др. парникови газове. Изсичането на горите, които преработват въглерода от атмосферата по време на фотосинтезата, повишава нивото на въглероден двуокис. През последното столетие човечеството измени значително химическия състав на въздуха: нивото на въглерод се е покачило с 25%, на азотен окис с 19%, а на метан със 100%. В резултат на това планетата се затопля изключително бързо.
Изследванията за климата през последния век показват, че планетата вече се затопля. Нивото на моретата се покачва. Четирите регистрирани като най-горещи години са 1998, 2002, 2003 и 2004. Само през лятото на 2003г. са се стопили десет процента от алпийските ледници.
Не е преувеличено да се каже, че промяната на климата може да доведе до катастрофа по-голяма от която и да било в досегашната човешка история. Предполага се, че планетата може да се затопли с повече от 3,5°С през следващия век. Това може да не звучи много, но за сравнение, в кулминационната точка на последния ледников период преди 15 000 години планетата е била само с 3-5° по студена от днешния климат.
Преценката е, че океанското ниво може да се покачи с повече от метър до края на следващото столетие, тъй като ледените шапки и глетчерите се топят. Това би означавало тотално изчезване на цели островни нации и наводняване на крайбрежните региони.
Съществуват и много други опасности. Глобалното затопляне би повлияло на океанските течения, които регулират температурата на отделни райони. Регионалните климатични изменения, биха довели до суша и в резултат на нея до бедствия като глад и мизерия в много части на света. Предрича се зачестяването на екстремни климатични прояви. Глобалното затопляне би довело до изчезването на горски масиви и видове, поради изменение на естествената им среда и до разрастване на пустините.
Казано просто, човечеството провежда гигантски научен експеримент с планетата и последиците могат да бъдат катастрофални.
Силната проява на парниковия ефект през двадесетото столетие и свързаното с него глобално затопляне се дължи на човешката дейност. Рязко увеличеното изгаряне на горива (въглища, петрол, земен газ, дърва) е основната причина за емисията на огромни количества въглероден диоксид и други парникови газове и аерозоли. От започването на индустриалната революция атмосферната концентрация на въглероден диоксид, който играе основна роля за проява на парниковия ефект, се е повишила с близо 30%, тази на азотния окис (N2O)-с 15%, а на метана (СН4) се е удвоила. През новото столетие по-нататъшното неконтролирано повишение концентрацията на поглъщащи топлината газове ще причини екстремни промени в поведението на глобалния земен климат.
Това в никакъв случай не означава по-комфортни условия за населяващите земята организми в глобален мащаб. Директни прояви на дълготрайната тенденция за глобално затопляне на времето са:
- Горещи вълни и периоди на необикновено топло време.
- Екстремни порои и бури, тежки снеговалежи в по-северните райони в северната част на северното полукълбо и екстремно високи температури и суши в южната част на същото.
- Топене на ледниците в полярните области и високите планини.
- Затопляне на Арктика и Антарктида, частична дезинтеграция на крайбрежната ледена кора и топене на ледени блокове.
Повишение на морското ниво от 15 до 100 см в резултат на горните явления и заливане и наводняване на плодородни ниски земи и крайбрежия.
Промените в регионалния климат вследствие на глобалното затопляне поставят много екосистеми в риск. Границите между тях могат да се изместят в драматично къси срокове, което няма да позволи адаптиране на много видове организми и те ще измрат. Горите и мокрите земи осигуряват неоценими ползи за човешкото здраве. Драстично се променя количеството и разпределението на видовете от морската фауна и флора. Екосистеми като гори, високопланински райони и тундрата са много уязвими към повишени температури и промени на водния режим, което се отразява на способността им към растеж и регенерация. Плодородни крайбрежни земи се загубват вследствие наводняването. Непредсказуеми промени настъпват в тропическите области. В умерените райони се повишава голямата честота на екстремни и непредсказуеми метеорологични явления-бури, поройни дъждове, наводнения и суши. В северните студени райони се удължава вегетационният период.
За да се опази околната среда за бъдещи поколения трябва енергийният баланс трябва да се промени и да се намали ролята на традиционните горива. За да се стабилизира нивото на газовете, предизвикващи парников ефект, емисиите в световен мащаб трябва да се намалят с 50%. Индустриализираните държави трябва да свият своите емисии със 75%. За ограничаването на вредните емисии и увеличаването на снабдяването с енергия, са нужни технологии с ниско ниво на емисии. В големите градове на бъдещето би могло да има по-малко директни емисии, ако се използват електричество, електрически батерии и горивни елементи, използващи водород. Но електричеството е само начин за снабдяване с енергия. По-важното е как то се произвежда. Нужно е това да става по „чист“ път.

5.Радиоактивност

Но един от най-големите екологични проблеми си остава радиоактивността. Явлението радиоактивност е открито през 1896г от Анри Бекерел, професор в Парижкия музей по естествена история.
Процесът на самоволното вътрешноядрено преустройство на тежките природни елементи, съпроводен с лъчение, се нарича естествена радиоактивност. Елементите, притежаващи това свойство, са естествено радиоактивни. Атомите на различните радиоактивни елементи се наричат радионуклиди.
Атомите с равен брой протони и равен брой неутрони се наричат нуклиди. Нуклидите с нестабилни ядра се наричат радионуклиди. След едно или няколко преобразувания или разпади те се превръщат в стабилни нуклиди на други елементи. При това става изпускане на алфа-, бета-и гама-частици или рентгенови лъчи. Това разпадане се извършва с постоянна скорост и не зависи от външни условия. Времето, за което се разпадат половината от всички атоми на радионуклида се нарича период на полуразпад. Този период варира за различните нуклиди от части от секундата до милиони години. Ако преди достигане на стабилния нуклид се извършат серия разпади с преминаване от един радиоактивен елемент в друг, то се образуват вериги на разпад. Междинните елементи се наричат радиоактивни продукти на майчиния нуклид. Радиоактивните вещества се срещат в земната кора.
При разпадането на радиоактивните вещества се изпускат йонизиращи лъчи. Те се наричат така, защото превръщат неутралните атоми в положителни или в отрицателни йони. Те биват алфа-, бета-, гама-, рентгенови и космически лъчи и неутрони. Алфа-лъчите /алфа-частиците/ се състоят от два протона и два неутрона. Те проникват в тъканите само на 0,1 мм дълбочина и практически не са опасни за човека при външно облъчване. Бета-лъчите /бета-частиците/ са електрони или позитрони. Те проникват до 20 мм дълбочина в тъканите. При големи дози външно облъчване могат да причинят поразяване на кожата. Гама лъчите /гама-частиците/ предизвикват електромагнитно лъчение, носят много поголяма енергия и проникват дълбоко в тъканите. Те обаче силно се разсейват в организма и по-дълбоко разположените органи получават само 60% от лъчите,достигнали кожата. Рентгеновите лъчи са подобни на гама-лъчите, но носят по-малка енергия. Неутроните проникват на голяма дълбочина в тъканите. Освен йонизиране на атомите те могат да предизвикат образуване на нови нуклиди. Космическите лъчи достигат Земята от Космоса и представляват сложна група частици и електромагнитни лъчи.
Замърсяването на околната среда с радиоактивни вещества става в резултат на опити с ядерно оръжие и при аварии в атомни електорцентрали /АЕЦ/. Въздушният ядрен взрив се извършва на няколкостотин метра над земната повърхност, поради което в огненото кълбо не попада земна маса. Радиоактивният облак бързо се издига на височина 15-20 км. При наземния ядрен взрив в огненото кълбо се всмуква голямо количество почва. Тази почва се стопява, изпарява се и после пак се кондензира до почвени частици, по които полепват радиоактивни вещества. Поради тежестта си почвените частици се отлагат на мястото на взрива и там остават 80% от радиоактивните вещества.
При въздушните взривове такива отлагания почти липсват. Затова наземните взривове са с най-голям поразяващ ефект. Площта, върху която се отлагат радиоактивните частици веднага след взрива се нарича следа. В нея преобладават продуктите на делене на уран-235 или на плутоний-239 с основно значение на гама-излъчване. Помалките частици в облака падат много бавно, при което се получава широка радиоактивна следа, дълга понякога до няколко хиляди километра. Те остават в първия слой на атмосферета /тропосферата/. Отлагането на тези частици върху земята става главно чрез валежите.
При въздушните ядрени взривове част от радиоактивния облак остава във втория слой на атмосферата /стратосфера/ средно 5 до 7 години. През този период краткоживеещите изотопи се разпадат и остават само дългоживеещите–стронций-90 и цезий-137. Радиоактивните продукти се разпространяват във всички посоки и тяхната концентрация е много ниска. Поради това стратосферата е един вид резервоар на дългоживеещи изотопи, които при определени условия се отлагат върху земната повърхност. Характерно е, че максимумът на отлагане за северното полукълбо на земята е през второто тримесечие, а за южното-през четвъртото тримесечие на годината. При нормална работа на АЕЦ изхвърлянията в атмосферата не водят до увеличаване на радиационния фон. Опасни са авариите с изтичане на радиоактивен газ, и особено авариите, свързани с експлозия. При слаб вятър се образува радиоактивен облак, който се разпространява около централата. При силни ветрове се образува струя. Основната част от радиоактивните вещества се отлагат на мястото на аварията и само при силни хоризонтални течения могат да се преместят на хиляди километри.
Революционно значение за практическо използуване на ядрената енергия имаше откриването на неутрона през 1932г от Дж. Чадвиг. Непритежаващ заряд, неутронът не изпитва никакво електрическо въздействие от страна на ядрото. Поради това с еднакъв успех може да бъдат използувани за бомбардиране както най-леките, така и най-тежките ядра.
Друг важен екологичен проблем е замърсяването на водите. Биогенни емисии (фосфор и азот) могат да причинят значителни екологични и икономически отрицателни последствия. Това може да бъде замърсяване на подземни води или еутрофикация на реки, езера и особено на приемащите морета. Тези проблеми са директно свързани със социални и икономически аспекти (например, потребление на питейна вода, туризъм и риболов като засегнати сектори; селско стопанство, хранене, промишленост и пречистване на отпадни води като отговорни въздействащи сектори.
Ефективното управление на биогените в мащаб на цял речен басейн за оптимално използване на ресурсите и предотвратяване на биогенните емисии, например, в сферата на пречистване на отпадни води, селското стопанство и възстановяване на влажни зони, изисква адекватно моделирана активност на всички политически нива (международно, национално и регионално). Взаимната връзка между политическите решения и ефектите върху екосистемите, като, например, приемащите морета, е много сложна. Опасността от погрешно решение и недостатъчни инвестиции е значителна поради ограниченото познаване на системата.

6.Опустиняване

Опустиняването представлява развитието на пустинни условия в резултат на човешка дейност или климатични промени. Това е процесът на увреждане на земята, в резултат на който почвата се разпространява като пустиня в безводни и полу-безводни райони. Има загуба на растителна покривка и почва. Причини за появяване на опустиняването са – разрушаването на гори (най-често без да се изучат достатъчно фактори като климат и топография върху земите) и глобалното затопляне ,което ще превърне голяма част от сушата в пустиня .
Възстановителните и предпазни действия, предприети срещу опустиняването включват напояване, засаждане на дървета и треви, издигането на прегради срещу пясъчните дюни и внимателно използване на водните ресурси.

7.Извод

В началото на 21 век човечеството е поставено пред редица екологични проблеми, за които само то е виновно и само то може да ги разреши. От това зависи по-нататъчното му съществуване!


    Способността да се говори пред публика е качество, към което се стреми образованият човек. Авторът на изказването трябва задълбочено да познава темата – да има какво да каже и да знае добре това, което ще каже; да умее да се изразява увлекателно (красноречиво), въздействащо и изразително. За да постигне целта си, изказването му трябва да е обмислено предварително и да е добре планирано.

    Как се подготвяме за публично изказване?
    По повод Международния ден за опазване на околната среда – 5 юни – ни предстои да участваме в конференция, организирана от Еко-клуба в училище. Темата е предварително определена: „Човекът – за и против природата”. Уточняваме проблема на изказването си, като се съобразяваме с целта, която искаме да постигнем. Например искаме да убедим слушателите, че човешката дейност застрашава екологичното равновесие на планетата. Този аспект на проблема познаваме най-добре, направил ни е най-силно впечатление. Конкретизираме темата на нашето изказване – „Земята е в опасност”.
    При подготовката на изказването е препоръчително да потърсим информация от различни източници – списания (напр. сп. „Екология”), енциклопедии, специализирани справочници по екология и т. н. Осведомяваме се какво са мислили и говорили други по този въпрос, уточняваме собствената си теза по темата. За целта подбираме факти, които са в подкрепа на тезата – например: През Втората световна война са унищожени 20 милиона ха гори. От 1954 г. до 1959 г. в Европа са изгорени 400 хиляди ха гори. Всеки ден в Бразилия се секат 1,5 млн. дървета. За неделния тираж на „Ню Йорк Таймс” се изразходва хартия, която се получава от 2900 м3 дървесина, равняваща се на 6000 ха гора и т. н. Записваме разсъжденията си за последиците от тази дейност на човека. Така изказването ще е обосновано и убедително.
    За да е резултатна подготовката ни, важно е да обмислим и систематизираме добре събраната по темата информация. Правим записки, като отбелязваме на фишове своите разсъждения, аргументите си – например: Какви са последиците от изсичането на горите? Човешката дейност може да застраши от изчезване растителните и животинските популации. Нарушава се екологичното равновесие. Изсичането на горите, замърсяването на въздуха и на водата съдейства за разширяването на пустините. Почвата е застрашена от ерозия. Такъв е резултатът от разораването на американските прерийни земи. Това е най-голямата екологична катастрофа, преживяна от човечеството – загубват се милиони тонове почва, която е ценен и невъзстановим ресурс. Ако се допуснат прекалено много вреди, Земята ще бъде в опасност. Правим извод: Хората са причина за опустошаването ù, те трябва да бъдат и нейни лечители, защото за населението ще има достатъчно храна, когато се осигури необходимата за отглеждането ù земя.
    Записките, които водим по време на подготовката, можем да използваме, когато се упражняваме – излагаме на глас събраната фактологическа информация и се опитваме да я запомним, илюстрираме с данните по темата своите разсъждения, аргументираме твърденията си. Застанем ли пред аудиторията, препоръчително е по-рядко да поглеждаме към записаното по време на подготовката.

    Как структурираме публичното изказване?
    Анализираме конкретната комуникативна ситуация, за да се ориентираме как да структурираме микротекстовете в изказването си и кои са подходящите езикови средства за постигане на целта.
    Предметът на общуване е научен проблем (темата е „Земята е в опас
ност”) из областта на екологията. Това предполага употреба на езикови средства, предпочитани в научния стил – например по-висока честота на термини и терминологични словосъчетания: горски екосистеми, растителни популации, култивирани пасища и пр.; разнообразни реторични техники: Искате убедителни доказателства? Ето ги… и т.н.
    Замисълът ни е:
    а) да убедим аудиторията в истинността на нашето становище с обективни факти и умозаключения – 40% от повърхността на земята е съществено преобразена; изсичането на горите води до ерозия и разширяване на пустините; антропогенната дейност е пагубна за човешкото здраве…;
    б) да въздействаме на чувствата и въображението на слушателите (с помощта на експресивни езикови средства), като събудим техния интерес и ги мотивираме за ответни действия – например: Наскоро четох, че китайците започнали изграждането на „Велика зелена стена”. Щели да си разчистят сметките с ерозията. Представяте ли си? Масирано залесяване, милиони дървета, гори, пресичащи цялата страна. Колосален експеримент!

     Структурираме текста на нашето изказване, като подреждаме микротемите в него по предпочитания от нас начин. Записваме ги (по възможност на касетофон) или ги изговaряме на глас.
     • Излагаме фактите: Към средата на XX век около 40% от повърхността на Земята е съществено преобразена от човешката дейност – разорана, превърната в култивирани пасища, заета от транспортна мрежа, промишлени и жилищни сгради; над 25 000 вида растения са на границата на изчезване. Горските екосистеми отстъпват пред дърводобива, пожарите, строящите се пътища, разширяващите се обработваеми земи.
     • Обосноваваме становище, произтичащо от фактите: Земята е в опасност! Искате убедителни доказателства? Ето ги: чрез своята дейност хората влошават качествата на жизнената среда, което се отразява негативно върху растенията, животните, микроорганизмите. Резултатите от антропогенната дейност са пагубни и за здравето на човека. Замърсяващи вещества като пестицидите предизвикват нарушение в зародишното развитие и различни форми на ракови заболявания. Доказано е, че дори еднократното въздействие на някои органофосфорни пестициди върху хора довежда до промени в дейността на главния мозък. Последиците са нарушаване на съня и паметта, лесна дразнимост, трудности при концетрация на вниманието…
    • Правим изводи, обобщения: Възможно е да се справим с тези предизвикателства на нашето време. Ще попитате как? Преди всичко като възстановим хармонията в отношенията на човека с природата. Това може да се постигне от хора с висока природозащитна култура. Колкото по-обхватни са техните знания, тяхната убеденост, че има нужда от природозащитни дейности, толкова по-големи са възможностите за ограничаване на отрицателното въздействие на човека върху природата и за нейното възстановяване. Учените трябва да търсят начини и средства за разрешаване на тежките екологични проблеми, законодателите – да приемат закони за спиране на най-опасните форми на замърсяване на природата.
    • Призоваваме за действие: Земята е в опасност! И само от нас зависи!

    Прослушваме направения запис, за да установим:
    • сполучливо ли е структурирано изказването;
    • уместен ли е подборът на езиковите средства;
    • има ли смислова, логическа и езикова връзка между микротекстовете;
    • спазили ли сме изискванията на книжовните и стиловите норми. За публичното изказване е задължителен пълният произносителен стил. Неуместното нарушаване на неговите правила е проява на ниска речева култура.
    При произнасяне на публичното изказване пред аудитория използваме различни екстралингвистични средства (мимика, жестове, поза на тялото, облекло), които подсилват ефекта на казаното.

от Dima555 , потребител от София
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 8-ми клас по Български език
Тест по български език и литература за 8-ми клас
междинен тест по Български език за Ученици от 8 клас
Тест по Български език и литература върху стихотворението "Тихият пролетен дъжд" на Николай Лилиев, стихотворението "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов" и правила за правопис. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
12
43
1
3 мин
07.08.2013
Тест по български език за 8-ми клас
изходен тест по Български език за Ученици от 8 клас
Въпросите в теста са свързани с правописна, граматична и пунктуационна норма. Може да се използва и като входно ниво за ученици от 9-и клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
26
99
1
1 мин
10.07.2013
» виж всички онлайн тестове за ученици от 8-ми клас по български език

Потърси помощ за своята домашна:

Намери частен учител

Росица Василева
преподава по Български език
в град София
с опит от  14 години

Сибила Гочева
преподава по Български език
в град София
с опит от  24 години
7

виж още преподаватели...
Подобни домашни
Последно разгледали домашната
Сродни търсения