Преглед на домашна работа

По Жицата - трансформиращ преразказ от името на Моканина?

Случайно някой да знае октъде мога да намеря готов трансформиращ преразказ от името на МОКАНИНА.Търсих навсякъде.Нито в Гугъл , нито тук намерих нещо. От Гунчо има , от Моканина НЕ! Моля ви за помощ. :) Благодаря предварително! :)

9

отговора

360

посещения
+1 точка
Отговори (1-10 от 9)
0 точки

някой има ли преразказа спешно ми е за утре ?

от simona.kalekova преди 85 дни , ученик на 17 от Кърджали
0 точки

Докато го бранех от кучетата, разбрах, че този селянин не се е отбил без причина. Ядисах се на кучетата, нахоках ги и погледнах непознатия мъж- пиличаше мим като че ли е от към Делиормана. Имаше червен елек, целия покрит с неумело шити кръпки. По босите крака се познаваше, че е сиромах.

  Селянинът поздрави, но явно беше, че мислите му са другаде. Попитаме накъде и колко далеч е село Манджилари. Посочих му пътя и едва сега забелязах спрялата на пътя каруца. Вътре стояха две жени. едната беше превита, забрадката и беше отпусната и явно нещо я мъчеше. Другото момиче беше легнало на черни възглавници, повито с черга и лицето и не се виждаше.

Мъжът седна на земята и започна да си прави цигара. Разказа ми за болното си дете. Това лято била на жътва. Една вечер си легнала и по някое време се събудила. На гърдите си видяла змия. От тогава я боляло на същото място. Водили я на доктори, но не помагали. Техни познати им казали за бяла лястовица и как всеки, който я видел оздравявал. Едва сега забелязах, че наоколо бе пълно с лястовици. Много, но все черни.

Селянинът си затръгва. Изпратих го и видях момичето. Беше слабо, стопено от болестта, лицето му беше като от восък, но очите му още светеха. Не исках да им отнемам надеждата, затова им казах, че ще видят лястовичката. Когато потеглиха, дълго стоях и гледах.

Върнах се при стадото си и отново се захванах с цървулите които правех. Замислих се за мъката по света и отново загледах подир каруцата.

от roni_381 преди 103 дни , ученик на 18 от Варна
Активност в домашните:
Надежност:
60%
Постижения:
0 точки

 

 Докато го бранех от кучетата, разбрах, че този селянин не се е отбил без причина. Ядисах се на кучетата, нахоках ги и погледнах непознатия мъж- пиличаше мим като че ли е от към Делиормана. Имаше червен елек, целия покрит с неумело шити кръпки. По босите крака се познаваше, че е сиромах.

  Селянинът поздрави, но явно беше, че мислите му са другаде. Попитаме накъде и колко далеч е село Манджилари. Посочих му пътя и едва сега забелязах спрялата на пътя каруца. Вътре стояха две жени. едната беше превита, забрадката и беше отпусната и явно нещо я мъчеше. Другото момиче беше легнало на черни възглавници, повито с черга и лицето и не се виждаше.

Мъжът седна на земята и започна да си прави цигара. Разказа ми за болното си дете. Това лято била на жътва. Една вечер си легнала и по някое време се събудила. На гърдите си видяла змия. От тогава я боляло на същото място. Водили я на доктори, но не помагали. Техни познати им казали за бяла лястовица и как всеки, който я видел оздравявал. Едва сега забелязах, че наоколо бе пълно с лястовици. Много, но все черни.

Селянинът си затръгва. Изпратих го и видях момичето. Беше слабо, стопено от болестта, лицето му беше като от восък, но очите му още светеха. Не исках да им отнемам надеждата, затова им казах, че ще видят лястовичката. Когато потеглиха, дълго стоях и гледах.

Върнах се при стадото си и отново се захванах с цървулите които правех. Замислих се за мъката по света и отново загледах подир каруцата.

от adilesova , ученик на 11 от Плевен
+1 точка
от 1 глас

„По жицата”

Подробен преразказ

             Още докато го бранех от кучета, разбрах, че непознатия селянин го гони някаква беда. Затова се ядосах на кучетата, нахоках ги и погледнах селянина. По червения му елек познах, че той е откъм Делиормана. Той беше висок и едър, но му личеше, че е сиромах. Ризата му бе от неумело шити кръпки, поясът му беше оръфан, потурите също. Той бе бос. Иначе изглеждаше  човек планина, но аз го претеглих в ума си и реших, че бе от меките и отпуснати хора, за които се казваше, че и на мравята път струват.

            Селянинът поздрави, пита ме как съм, но аз видях, че в очите му има друга грижа. Човекът погледна напред, посочи с ръка и попита дали това е пътя за селото Манджилари, и колко път има до там. Казах му. След това забелязах, че на шосето е спряла каруца с един кон. Тази каруца бе на селянина. Вътре стоеше жена, мушнала ръце в пазвите си, ръченикът й беше забраден, с отпуснати настрани краища. Вярно беше, че бе горещо, но аз знаех, че когато жените отпуснат така ръченика си, ги мъчи нещо друго. Отзад в каруцата лежеше момиче, завито донякъде с черга, сложило глава на черни селски възглавници. То гледаше настрани и лицето му не се виждаше.

           Деликатно попитах селянина, дали детето е болно. Той  каза, че е.

            Гунчо поглеждаше към овцете, задържаше погледа си над тях, но не ги виждаше. Очите му бяха изпълнени с грижа.

            Попитах го откъде е. Селянинът отвърна, че живеел в Кичук Ахмед. Рече ми, че ходел по селата и продавал хубава хума, от неговото село. Когато слизал към морето, купувал или грозде, или риба или нещо друго, колкото да се прехранват.

            Той седна на земята, извади кесия пълна с тютюн и започна да си прави цигара. Настних се до него и гледах как дебелите му  мазолести ръце треперят.

            Селянинът ми разказа, че е загубил три деца. Останало му е само едно. Гледал го като очите си. От устата си отделя да му купи нещо, за да не му е мъчно. Момичето е казало на майка си, че било тъжно, защото всичките й дружки се изпоженили, а тя още не била.

            Попитах на колко години е момичето. Селянинът ми каза, че на Богородица щяло да навърши двадесет.

            Гунчо замълчаваше и пак се заглеждаше в овцете, без да ги вижда.

            Той разказваше, че момичето това лято го е молило да отиде да жъне. Той не е искал да я пуска такава слаба и болнава, но тя го е помолила  и той я е пуснал. Веднъж жънали цял ден, вечерта яли, а после момичетата пели. Легнали си. Неговото момиче – Нонка, си легнала на завет, между снопите, завила се и заспала. По едно време усетила нещо тежко и студено върху гърдите си. Като отворила очи, видяла змия. Изплашила се, извикала, взела змията и я захвърлила.

           Споделих с новия си другар, че съм чувал змия да влиза в устата на жена. Попитах  дали змията е ухапала момичето, но селянинът каза, че не е.

Питах Гунчо дали ще води момичето на доктор. Той отговари, че е сменил много доктори. След това замълчахме за известно време и той затегли ту мустаците си, ту небръснатата си, корава брада.

            Селянинът започна да разказва, че онази вечер са му дошли гости. Тогава дотърчала Стоеница, тяхната кумица. От вратата започнала да му говори. Казала му, че той и дъщеря му имат късмет. Той я попитал какво има. Тя му казала, че са си дошли Никола и Пеню и са казали, че в Манджилари се е явила чисто бала лястовичка. Той се учудил. Тя му рекла, че който види бяла лястовичка, се лекува от всякаква болест. Момичето заплакало от радост и попитало майка си може ли да идат в това село.

            Учудих се и погледнах към небето. Чак сега забелязах многото накацали лястовички по телеграфната жица. Това не беше нещо необикновено. Наближаваше Преображение господно и лястовиците и щъркелите се събираха, за да си ходят. Лястовиците бяха толкова много, че жицата бе увиснала. Много, но все черни.

            Селянинът  ми каза, че е дошъл да ме пита дали знам нещо за лястовицата. Отговорих му, че не съм я чувал и не съм я виждал. Но се досетих, че така съвсем можех да отчая тия хора и казах, че има бял бивол, бяла мишка и бяла врана, и може да има и бяла лястовица.

            Селянинът стана да си ходи. Аз също станах, за да го изпрати и да видя момичето. Като стигнахме до шосето, майката погледна мъжа си, искайки да познае по изражението му какво е научил. Момичето стоеше обърнато настрана и гледаше лястовиците по жицата. Селянинът каза на жена си и дъщеря си, че селото е близо. Момичето се обърна. Баща му го успокои, че аз вече съм виждал птицата. Тя ме попита дали и те ще я видят. Рекох й, че ще я видят, щом и аз съм я видял. Казах й, че ще я види и ще оздравее.

            Майката заплака. Бащата се закашля, хвана коня за юздите и потегли. Изпратих ги  с благословия.

Дълго стоях на шосето и гледах каруцата. Гледах майката, момичето и високия селянин, който крачеше прегърбен и водеше  малкото конче. Над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.

            Замислен, отидох при овцете си и се залових с цървулите, които правя от нещавена волска кожа. Чудех се дали наистина има бяла лястовичка. Нещо ме мъчеше. Пускайки шилото, погледнах  към небето и се обърнах към Бог, казвайки му колко мъка има на този свят. И пак се загледах подир каруцата.

от Ivana Ilcheva , ученичка на 14 от Плевен
Активност в домашните:
Надежност:
78%
Одобрение:
14%
Постижения: » виж всички
-2 точки
от 2 гласа

 

„По жицата”

Подробен преразказ

             Още докато го брани от кучета, Петър Моканина разбира, че непознатия селянин го гони някаква беда. Затова той се ядосва на кучетата, нахоква ги и поглежда селянина. По червения му елек се познава, че той е откъм Делиормана. Той е висок и едър, но му личи, че е сиромах. Ризата му е от неумело шити кръпки, поясът му е оръфан, потурите също. Той е бос. Иначе изглежда човек планина, но Моканина го претегля в ума си и решава, че е от меките и отпуснати хора, за които се казва, че и на мравята път струват.

            Селянинът поздравява, пита ги добре ли са, но си личи, че в очите му има друга грижа. Селянинът поглежда напред, сочи с ръка и пита дали това е селото Манджилари, и колко път има до там.. Моканина му казва. Той забелязва, че на шосето е спряла каруца с един кон. Тази каруца е на селянина. Вътре седи жена, мушнала ръце в пазвите си, ръченикът й е забраден, а с отпуснати настрани краища. Вярно е, че е горещо, но Моканина знае, че когато жените отпуснат така ръченика си, ги мъчи нещо. Отзад в каруцата лежи момиче, завито донякъде с черга, сложило глава на черни селски възглавници. То гледа настрани и лицето му не се вижда.

            Моканина пита селянина, дали детето е болно. Селянинът казва, че е.

            Селянинът поглежда към овцете, задържа погледа си над тях, но не ги вижда. Очите му са изпълнени с грижа.

            Моканина го пита откъде е. Селянинът казва, че е от Кичук Ахмед. Казва, че ходи по селата и продава хубава хума, от неговото село. Когато слиза към морето, купува или грозде, или риба или нещо друго, колкото да се прехранват.

            Той сяда на земята, изважда кесия пълна с тютюн и започва да си прави цигара. Моканина сяда до него и гледа как дебелите му и мазолести ръце треперят.

            Селянинът разказва, че е загубил три деца. Останало му е само едно. Гледа го като очите си. От устата си отделя да му купи нещо, за да не му е мъчно. Момичето е казало на майка си, че всичките й дружки са се изпоженили, а тя не е.

            Моканина пита на колко години е момичето. Селянинът му казва, че на Богородица ще навърши двадесет.

            Селянинът замълчава и пак се заглежда в овцете, без да ги вижда.

            Той разказва, че момичето това лято го е молило да отиде да жъне. Той не е искал да я пуска такава слаба и болнава, но тя го е помолила  и той я е пуснал. Веднъж жънали цял ден, вечерта яли, а после момичетата пели. Легнали си. Неговото момиче – Нонка, си легнала на завет, между снопите, завила се и заспала. По едно време усетила нещо тежко и студено върху гърдите си. Като отворила очи, видяла змия. Изплашила се, извикала, взела змията и я захвърлила.

            Моканина разказва, че е чувал змия да влиза в устата на жена. Той попитал дали змията е ухапала момичето. Селянинът казва, че не е.

            Моканина пита селянинът дали ще води момичето на доктор. Той отговаря, че е сменил много доктори. Чуди се как да обясни къде води момичето. Замълчава и започва да тегли ту мустаците си, ту небръснатата му, корава брада.

            Селянинът започва да разказва, че онази вечер са му дошли гости. Тогава дотърчала Стоеница, тяхната кумица. От вратата започнала да му говори. Казала му, че той и дъщеря му имат късмет. Той я попитал какво има. Тя му казала, че са си дошли Никола и Пеню и са казали, че в Манджилари се е явила чисто бала лястовичка. Той се учудил. Тя му казала, че който види бяла лястовичка, се лекува от всякаква болест. Момичето заплакало от радост и попитало майка си може ли да идат в това село.

            Моканина се учудва. Той поглежда към шосето. Чак сега забелязва многото накацали лястовички по телеграфната жица. Това не е нещо необикновено. Наближава Преображение господно и лястовиците и щъркелите се събират, за да си ходят. Лястовиците са толкова много, че жицата е увиснала. Те са много, но все черни.

            Селянинът казва на Моканина, че е дошъл да го пита дали знае нещо за лястовицата. Моканина казва, че не я е чувал и не я е виждал. Но се досеща, че може да отчае още повече хората и казва, че има бал бивол, бяла мишка и бяла врана, и може да има и бяла лястовица.

            Селянинът става да си ходи. Моканина става, за да го изпрати и да види момичето. Като стигат до шосето, майката гледа мъжа си, искайки да познае по изображението му какво е научил. Момичето още стои обърнато настрана и гледа лястовиците по жицата. Селянинът им казва, че селото е близо. Момичето се обръща. Баща му казва, че Моканина е виждал птицата. Тя пита Моканина дали и те ще я видят. Той й казва, че ще я видят, щом и той я е видял. Казва й, че ще я види и ще оздравее.

            Майката заплаква. Бащата се закашля, хваща коня за юздите и потегля. Моканина ги изпраща с благословия.

            Той дълго стои на шосето и гледа каруцата. Гледа майката, момичето и високия селянин, който крачи прегърбен и води малкото конче. Над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчат, после пак се връщат и кацат на жицата.

            Замислен, Моканина се връща при овцете и се залавя с цървулите, които прави от нещавена волска кожа. Той се чуди дали наистина има бяла лястовичка. Нещо го мъчи. Пускайки шилото, той поглежда към небето и се обръща към Бог, казвайки му колко мъка има на този свят. И пак се заглежда подир каруцата.

 

от selena7 , ученичка на 13 от София
ОМФГ ТОВА ВЪОБЩЕ НЕ Е ОТ ИМЕТО НА МОКАНИНА А СИ Е САМО ПОДБОРЕН ПРЕРАЗКАЗЗ! ... [целият коментар]
от swileto.stanchewa на 14 години на 17 май 2012
Активност в домашните:
Няма публикувани домашни
-2 точки

И на мен ми трябва, но не откривам никъде.

от elenagilbert2103 , ученик
Активност в домашните:
Няма публикувани домашни
-2 точки

аз имам във вторник класно моля ви се някой да даде отговор на това

от batin.suleymanov , потребител на 13
Активност в домашните:
Няма публикувани домашни
-2 точки

и аз искам за понеделник е и ми трябва бързо моля ви

 

от sivona9 , ученик
Активност в домашните:
Надежност:
100%
Одобрение:
20%
-2 точки

i na men mi tryabva i nikude ne namiram... sujalyavam, che ne moga da pomogna, sega se nadyavam da namerya i az otnyakude, che sled 2 dni imam klasno ii....

от karamelka1 , ученичка на 14 от Лом
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 7-ми клас по Литература
Из "До Чикаго и назад" - "Ниагара", Алеко Константинов
тематичен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тестът има за цел да провери доколко познавате съдържанието на V глава от пътеписа "До Чикаго и назад". Какви изразни средства са използвани в текста и какви чувства внушава творбата.
(Лесен)
12
1,491
2
09.02.2009
Тест по български език и литература - 7 клас
входен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тестът е предназначен за проверка знанията на учениците от 7 клас върху материала по литература.
(Лесен)
18
806
9
06.10.2011
» виж всички онлайн тестове за ученици от 7-ми клас по литература
Mатериали в помощ на домашната
 

По жицата - материал за 7 клас

09 окт 2008
·
496
·

Йордан Йовков е един от големите български писатели-изключителен майстор на краткия разказ.Той е емоционален, проникновен, изпълнен с разбиране и съчувствие към болката, радостта и тежненията на хората.Ярко доказателство за това е неговият разказ...
 

"Една българка"


На двадесети май хиляда осемстотин седемдесет и шеста година Ботевата чета е разбита при Вола във Врачанския балкан...
 

Тютюн – Димитър Димов


Преразказ на романа "Тютюн" от Димитър Димов. Преразказът е много подробен и може да послужи на ученици от 12 клас...

Потърси помощ за своята домашна:

Намери частен учител

Пресиян Пенчев
преподава по Литература
в град Варна
213

Кръстина Манолова
преподава по Литература
в град Варна
с опит от  36 години
752 53

виж още преподаватели...
Подобни домашни
Последно разгледали домашната
Сродни търсения