Преглед на домашна работа
Активност в домашните:
Няма отговори

финанси на фирмата..

погасителния плaH при които анюитетната вноска е еднаква навсякъде

2

отговора

34

посещения
Отговори (1-10 от 2)
Активност в домашните:
Надежност:
63%
Няма публикувани домашни
-1 точка
от 1 глас

 

Финанси на фирмата ПДФ Печат Е-мейл

 

1.Управление на финансите на предприятието

Финансовото управление на финансовите потоци насочено към ефективното изполвзване на капитала на предприятието за постигането на конкретни цели.

1ва цел – постигането на конкретно предимство. 2ра – съкращаване на разходите. 3та – повишаване пазарната стойност на предприятието.

Управление на финансите. Реализира се в рамките на финансов механизъм. Финансовия механизъм на управление на финансовите отношения с помоща на фин инструменти и фин методи. Като конкретен начин на функциониране на фин механизъм се състои от две подсистеми – управляваща и управлявана. Управляваща – елементи управляваните субекти – управление по принципа собственици и мениджъри. Наличието на асиметрична информация. Управлявана -. Обектите на управление. В елементите се включват – фин отношения, източници на фин ресурси, самите фин ресурси, паричния оборот на предприятието. Финансови отношения – следствие на конкретните финансови операции на предприятията т.е.на състоянията на стопанско производствената им дейност, тя определя и състоянието на финансите. Научно обоснованото управление е главен фактор, който определя успешната или печелившата дейност на предприятието. Имат парично изражение - комплекс от плащания и постъпления на парични средства в процеса на взаимоотношение на стоп субект на фирмата с различни други субекти – държавата, кредитните институции, инвестиционните дружествени фондове, застрахователните компании, фондовите борси както и др предпр които са бизнес партньори. В рамките на фин метод и в системата на фин управление се използват в практиката т.нар.фин показатели. Фин показатели се прилагат при анализа, планирането и управлението на фин на предпр. Системата на фин показатели включва различни фин коефициенти – коефициентите за рентабилност, за ликвидност, за платежоспособност, за структура, за задлъжнялост и др. На базата на определени показатели се установяват норми и нормативи за поведението на всяко предприятие. Фин методи са: – фин анализ, фин отчет, методите планиране и прогнозиране, застраховане, метода на стимулирането, фин инструменти. Системата на управление на фин се нуждае и от правно осигуряване – закодателните и нормативните актове, заповеди, инструкции, методически указания, които са основата на държ регулиране на различните аспекти на фин дейност на предприятието. Формира се национален вътрешен продукт. Важен елемент във фин управление е информационното осигуряване на фин дейност. Показатели:1во - източници на информация от външната среда – всички фактори на даденото предпр които оказват влияние на т.нар.стратегическо планиране и управлението на фин на конкретно предприятие - основния лихвен процент от централната банка, инфлация, парично кредитната и данъчна политика, състояние на доходите на населението. 2ро – данните и информацията за конюктурата на фин пазари – предоставят важна информация на предприятието за формиране на диференциран портфейл от фин инструменти – акциите и облигациите. 3то – показатели които характеризира отрасловата принадлежност на конкретно предприятие. информацията е следната – стойност или обменност на активите, реализирани стоки, продукти и услуги в рамките на даден отрасъл в определен период от време, движение на цените, получени приходи, данъчни ставки, използвания капитал и др. Тази информация е необходима за фин планиране на текущата дейност и приемане на оперативни фин решения. 4то – информация от вътрешната система на предпр е вътрешни източници на информация – фин мениджъри си набавят от счет отчети. Те характеризират фин състояние и фин резултата за конкретен период от време.

2.Финансов капитал на предприятието.

Фин ресурси на предпр – съвкупността от собствените парични доходи на предпр и външните постъпления с които се разпорежда стоп субект за финансиране на оперативните и инвестиционни разходи, и за погасяване на фин си задължения. В зависимост от своя произход фин ресурси са собствени и чужди. Собствените фин ресурси - се формират на основата на вътрешни и външни източници. Вътрешните източници – печалбата и амортизационните изчисления. Външните – допълнителни вноски на съсобствениците в установения капитал на предпр, новата емисия акции, когато става въпрос за предприятие от акционерен тип, безвъзмездна финансова помощ получена от държавата или от др държавни субекти. Чужди – външни – различни видове кредити, банкови кредити, облигационните кредити, търговски или стокови кредити. Счита се че фин състояние на съответното предпр е устойчиво до момента в който допълнителния доход обезпечаващ привлечените чужди средства, покрива разходите по тяхното обслужване. Кредити – получаване на парични ресурси за определен период от време срещу лихва или получаване н стоки или услуги с отсрочка плащането на тяхната парична стойност. Банкови кредити – краткосрочни, дългосрочни. Облигационнен кредит – ползва се от предприятията които са на акционерен принцип. Облигациите са дългови финансови инструменти. Търговски кредити – когато едно предпр получи стокови кредити. Полза стоков капитал. Във финансите това са т.нар.текущи задължения към доставчиците. Лизинг – една форма на външно финансиране формата на търговски отношения между два субекта. Отдаване под наем на определено оборудване при определени условия в договорите. Има два основни вида лизинг. Краткосрочни или оперативни – определени субекти се ползват от няколко часа, дни до 1 година. Финансов – повече възможности за стоп предпр, отдаване под наем за дълъг период от време. Лизинго ползвателя след изтичане на срока да закупи обурудване по неговата остатъчна стойност. Възможности – 1во - след изтичане на срока лизинговото обурудване да се върне и да се наеме ново. 2ро – да се наеме ново обурудване. 3то – лизингополучателя да стане собственик на съответното оборудване при други ценови условия. При финансовия лизинг субектите могат да бъдат три – производител, лизингова форма, предприятието което желае да наеме оборудването. Ползи на конкретно предприятие. 1во – предприятието не инвестира свои собствени ресурси за закупуване на необходимите средства. 2ро – предприятието може да върне след определен период от време да върне и да наеме ново обурудване по модерно. 3то – предприятието може да закупи вече при по-облекчени условия или на по-ниски условия.

Външни източници на собствени финансови ресурси.

1во – допълнителни вноски на съсобствениците в уставния капитал на дадено предприятие. могат да бъдат под формата на парични ресурси. Използва се за разширяване дейността на дадено предприятие и увеличаване гаранциите пред кредиторите. 2ро – емисията от ценни книжя и емисията на акциите, правото на техния собственик да получава част от печалбата под формата на дивидент. Акционерите имат следните права – трябва да участват в общото събрание на дружеството, да получават дивиденти-част от положителните финансови резултати като част от печалбата, имат право да получават ликвидационнен дял, да имат широк достъп до секретна информация. Дививент – част от чистата печалба. Безлизингови фин ресурси – под формата на парични средства, не трябва да бъдат връщани, ползват се безвъзмездно от предприятието. Сумата на постоянните и променливите разходи формира общите разходи на предпр. Логично е общите разходи да нарастват съответно с разширяване дейността на стопанските субекти. Но тъй като са функция на обем тези разходи се променят с различна скорост. За фин управление на предприятието е необходимо да се изследват единични разходи и тези разходи които предприятието извършва при включването на допълнителни производствени елементи. Единичните разходи наричат се още средни разходи и направените разходи за създаване на единица продукт и стока или услуга. Предвид класификацията на общи и, постоянни, променливи съответните средни разходи се изчисляват като общите, постоянните и променливите разходи се разделят по отделно на количеството стока. Пределните разходи – са увеличените разходи на предприятието при използването на допълнителни производствени фактори. Тези разходи също са производни на съвкупните разкоди. Предприятието за да произведе с най-ниски разходи трябва да осъществяви такава комбинация при която пределните разходи да съвпадат със средните разходи. Пределните приходи на предприятието цената получена за единица стока или услуга трябва да се изравнят с пределните разходи. Класификация на разходите и правилното определяне на тяхната структура има съществено значение в практиката на фин управление на предпр за определен период от време на т.нар критична точка на произвоството и за планиране на печалбата.

Оборотен капитал.

Същност. Оборотния капитал изпълнява важна функция в дейността на предприятието. По общо приета дефиниция оборотния капитал са средствата инвестирани в текущата оперативна работа на предпр в рамките на отчетния период. Към оборотния капитал се отнасят материални запаси, разходи за бъдещи периоди, краткосрочни фин вложения и парични средства. Оборотния капитал като съвкупност от оборотни фордове в парична форма участват в процеса на възпроизводството в различни негови стадии в различни форми. Финансирането на инвестициите в оборотния капитал е за сметка на основния капитал. Инвестициите в основния капитал са нарастналите увеличени средства които са необходими за текущата дейност на предприятието минус краткосрочните задължения. Тази разлика представлява чистите инвестиции на оборотните активи. Оборотния капитал е излишък на основния капитал по отношение на текущите задължения. Или оборотния капитал е равен на разликата между краткотрайните активи и текущите задължения на предприятието. Оборотния капитал има съществено значиние за дейността на предприятието което може да се обясни със следните характеристики. 1во – връзката между продажбите на стокити и услугите и оборотния копитал е право пропорционална т.е.оборотния капитал нараства или намалява заедно с обена на продажбите. Води до увеличаване положителните парични потоци, доходите и печалбата на стопанските субекти. 2ро – процеса на текущата дейност на предприятието възникват редица източници на парични средства които не водят до парични разходи. Това са безлихвените краткосрочни задължения на предприятието към други субекти. 3то – оборотния кредит се характеризира с висока ликвидност на текущите активи. Това означава че инвестициите са обратими, защото след продажбите са налице нови постъпления на парични средства които съответстват на първоначални правилни разходи. Оборотния капитал се намира в постоянен кръгообрат. Преминава в три фази: 1во – пари-стока – движението на оборотните средства в трите фази на възпроизводството се нарича обръщаемост. Показателят обръщаемост на оборатния капитал характеризира ефективността на работа на предприятието, защото с увеличаването на скоростта на обръщаемост намалява потребността от средства и се съкращават разходите за енергия, суровини и др. Оборотния капитал се образува за сметка на собствени заемни средства. Наличието на собствен оборотен капитал е гаранция за финансова устойчивост и условия за оперативно самостоятелност на предприятието. Източниците за формиране на собствени оборотни средства са уставния капитал, допълнителните вноски, отчисленията от реализирана печалба. Чуждите финансови средства осигуряват допълнителни потребности на предприятието от оборотните средства.

Структура на оборотните средства.

Техния обем се определя от специфични особености на всяко предприятие. 1во – отраслови принадлежности – показва че характеризира различни черти на отрасловите дейности, имат определящо въздействие при решението за необходимото ниво на оборотните средства. 2ро – катогория на стопанските субекти – съществуват малки, средни и големи предприятия които имат различни схеми на управление и различни перспективи. 3то – ритмичността в реализацията на стоките, продуктите или услугите. Има два основни подхода. Агресивен подход – основни характеристики са - до очаквана максимална възвръщаемост на инвестициите на капитала. 2ро – запазване на сравнително ниско ниво оборотната стойност. 3то – бързция цикъл на обръщение на паричния капитал.

Управление на материалните запаси.

Материалните запаси включват суровините, материалите, горивата, енергията, стоките и услугите, незавършеното произвоство. За да се снабдят с материални запаси предприятието извършва парични разходи и плащания на своите доставчици. В своята дейност всеки мениджър се стреми за определено количество продажби да се извършат минимални инвестиции на ОК съответно в материални суровини. По този начин целта е да се постигне максимална възръщаемост на вложените парични ресурси, да се реализира по-висока печалба. В процеса на финансиране и управление съществено място има тяхната оценка. Тя е основа за определяне на разходите и включването им в цените на стоките или услугите, а от тук тя е важна и за формирането. Материалните запаси могат да се оценяват по цена на придобиване, по фактическа себестойност и по тяхната продажна цена. В практиката се използват следните методи. 1во – метода първо входяща, първа изходяща цена. 2ро – последна входяща, първа изходяща зена. 3то – средна претеглена цена. 4то – конкретно определена цена. За да бъде ефективна дейността на всяко предприятие следва да се спазва принципа на нивото на оптимизация на материалните запаси. В тази връзка можем да разделим оборотните средства в две групи. 1ва група – оборотните средства чиято необходимост трябва да се планира за кратък период от време-вземания, краткосрочни фин инвестиции. 2ра група – оборотните средства за по дълъг период от време. Определянето на количеството капитали за закупуването на материални запаси се извършва с помоща на нормиране на оборотните средства. Нормата на материалните запаси е тяхното минимално количество, което е икономическо обосновено за ефективната дейност на фирмата или предприятието, за конкретен период от време и често е задължително според някои държавни изисквания. От финансова гледна точка нормата на материалните запаси се определя от оптималния размер на разходите за тяхното придобиване от условията за тяхното доставяне, съхраняване и използване, а специфичните изисквания. Определянето на оптималните размери на материалните запаси е съществен елемент в управлението и този факт се обуславя от наличието на положителни и негативни явления при поддържането на големи запаси от материали, суровини и др. Отрицателни последици за предприятието от поддържането на високи нива на материални запаси. 1во – предприятието има високи разходи за съхраняване, складиране. 2ро – разваляне на негодността на материалното остаряване на материалните запаси, кражбите. 3то – предприятието се лишава от възможноста да инвестира капитали за инвестиционни цели. Положителни последици. 1во – предприятието има възможност да предлага високо разнообразие на стоки и услуги. 2ро – заявки и получаване на по-големи материални запаси води до определени конкретни предимства пред други предприятия, а те са – по-ниски разходи за поръчките, по-високи търговски отстъпки, сравнително постоянни цени на крайните продукти, стоки или услуги. 3то – отстраняват се причините за забавянето или оскъпяването на производствения цикъл поради недостиг на материални запаси. Определяне на необходимия оборотен капитал инвестиран в конкретните елементи на оборотните средства е подчинено на анализа на следните фактори. 1во – стабилност и сигурност в доставките. 2ро – сезонност и рентабилност на производствената технология. 3то – точитане н фактора време. 4то – прилагане на контрол върху незавършеното произвоство. 5то – преценяване на моралната и физическата годност. 6то – тясна връзка между рекламата, маркетинга и производството. 7мо – отчитане на модните тендинции в потреблението. 8мо – влиянието на конкуренцията, инфлация.

Финансови коефициенти за обрущаемост.

Управления на вземанията. Това са парични суми които стопанските субекти очакват да получат от свои клиенти в резултат от продажбата. Вложените ресурси във вземанията по принцип са отклонени средства от оборота на предприятието, което създава необходимост от данъчни финансови ресурси и може да доведе до финансови затруднения. Всяко предприятие се стреми инвестираните средства във вземания да бъдат минимални за определен обем продажби за да се намали т.нар.ликвиден риск. 1во – предприятията могат да увеличават срока на вземания от клиенти или бизнес партньори. 2ро – трябва по-често да прибягват до застраховките на своите вземания. 3то – основния принцип колкото се може по-малко вземания и колкото се може по дълъг период на паричните ресурси. Управление на паричните ресурси. Всяко едно предприятие преди още да планира реализация на печалба трябва да планира правилно паричните средства с които разполага. Краткосрочни финансови вземания – капитали на предприятието вложени в ценни книжя, срок на падежа до 1 година. Характеризира се с монго бърза ликвидност. Краткосрочни задължения – елемент на външното чуждото финансиране на оборотните средства. Те са обект на особен анализ от страна на собствениците. Включват – задължения към доставчици, соц осигуряване, персонал и др. Собствения капитал и дългосрочни привличания – капитала се нарича във фин баланст постоянен капитал и той се използва за закупуване на основни фондове на предприятието. Парични капитали – използват се за покриване на оборотните потребности на предприятието. Отчет за собствения капитал – увеличаване на собствени средства. Използват се като база на финансови показатели.

Печалба и рентабилност на предприятието.

Печалбата е паричен израз на натрупванията създадени от предприятията. Като икономическа категория печалбата харктеризира фин резултат от дейността на стопанските субекти. Тя е показателя който най-пълно отразява ефективността на произвоството, обема и качеството на произведените стоки и услуги, състоянието на производителността на труда, нивото на себестойността. Печалбата оказва въздействие върху предприятието. Счита се за основен факторен показател. Печалбата е един от основните показатели в плана на предприятието и за неговата оценка на дейността. За сметка на печалбата се осъществява финансирането на икономиката и техническото развитие на стопанските субекти. Увеличават се различните фондове на предприятието. Тя не е само източник за покриване и развитие на вътрешно фирмените потребности, но има съществено значение за формиране на бюджетните ресурси и благотворителни фондове, като краен резултат от дейността на предприятието. Печалбата е разликата между общата сума на доходите и разходите за производството и реализация на продуктите и стоките.печалбата се формира в резултат на въздействието на много на брой различни компоненти. Може да се формира на основата на ефективна стопанска дейност на базата на изменението на продуктите, стоките и услугите, а също така е в резултат на необусновано увеличаване на цените. За реалтата оценка на нивото на печалбата се използват методите на комплексния анализ на положителния финансов резултат по икономо-технически характер. Тези методи се използват и от данъчните органи от кредиторите, а също така и от др субекти които си взаимодействат. Комплексния анализ се провежда в определена последователност. Брутната печалба се анализира по основните елементи главния от които е печалбата от реализацията на стоките и услугите. Факторите, които влияят са следните: 1во – технико-икономически фактори за намаляването или за увеличаването на разходите за единица продукт или услуга. 2ро – измененията в състава и структурата на реализираната стока или услуга. 3то – изменение в цените на материалните запаси. 4то – изменение в цените на продадените стоки. 5то – съпоставяне нивото на материалните разходи с разходите които собствениците правят за заплащане на работните заплати на предприятието. Печалбата като главен резултат от дейността осигурява потребностите не само на предприятието но и на държавата. Трябва да се анализира и разпредели състава на печалбата. Общия обем на печалбата на предприятието е брутната печалба. Върху величината брутна печалба оказват въздействие както вътрешни така и външни фактори. Фактори които зависят от дейността на предприятието са следните: вътрешни – обем на произведени стоки и услуги, намаляване на себестойността, повишаване печалбата, подобряване на асортимента, повишаване ефективността на използване на производствените фордове, увеличаване производителността на труда. Външни фактори – държавното регулиране – данъчната политика, инвестиционната политика на държавата. Въздействието на прироните, географските, климатични условия, транспортните условия на предприятието. В състава на брутната печалба се включва печалбата от всички видове дейности на предприятието. 1во – основна част от брутната печалба е печалбата от продажбите на стоки. Изчислява се като от общата сума от приходите от продажбите се приспадне ДДС и разходите за производство и реализация които са включени в себестойността. 2ро – печалбата от реализация на услугите, които са резултат на спомагатилната дейност на производството. 3то – елемент от брутната печалба е и печалбата от реализация на основните фондове или продажбите на друго имущество. 4то – печалбата от извън реализационни доходи-приходи от различни глоби, неустойки. 5то – печалба от продажбата на ценни книжя и други финансови инструменти.

Облигации – ценни книжa които удостоверяват правото на тяхния притежател да получава лихвени плащания и главницата по съответната облигация, когато настъпи срока на нетния падеж. Облигациите са дългови финансови институции.

Облигации имат определени базови характиристики.

1во – номинална стойност на облигациите нарича се още лицева стойност.

2ро – емисионна стойност – цената при първоначалното пласиране на облигация. Но се продава под номинална стойност с дисконт или над номиналната стойност т.е.с премия. 3то – фундаментална стойност – показател който включва макро и микро икономически фактори върху цената.

4то – пазарната стойност – определено от търсенето и предлагането на фондовите борси. Влияе се от спекулативното участие.

5то – обезпечението на облигациите – излишно опомената част от имуществото на емитента, когато липсва такава уговорка.

6то – купон – форма на периодично изплащане на дохода на притежателя на облигациите. Той е предварително фиксирана стойност или се изчислява на базата на основния лихвен процент.

7 мо – матуритет – срока на облигациите или периода до нейния падеж. Облигациите са най-ниско рисковите книжa. Риска зависи от много фактyри.

Видови рискове.

1во – общ основен риск – пазарен или не преодолим риск. Върху него влияят всички условия които възпират икономическата инициатива. 2ро – инфлационен риск – повишаването на инфлацията която намира израз в повишаване ръста на потребителските цени, поражда увеличаване на данъците и на всички останали разходи на предприятието и на финансовите разходи. В случаите когато предприятието не може да се справи с инфлацията възвращаемостта на капиталите в финансови активи не отговарят на темпа. 3то – специфичен риск – за отделни предприятия е и известен като диференциален, непреодолим, непазарен риск. Има няколко компоненти – бизнес риск, финансов риск, ликвиден риск, емисионнен риск.

Основни фактори които влияят върху печалбата и относителния дял на нейните елементи подлежат на детайлно изучаване и анализ.

Върху обема на печалбата влияе изменението на остатъците от нереализираните продукти и услуги. Величината на непродажбените продукти зависи от редица причини свързани с търговската дейност и с условията на реализация. Детайлизиран анализ на елементите на печалбата и фактори. 1во – увеличаване на продажбите. Продажба и реализация на продуктите и услугите. 2ро – изменянията в нивото на себестойността – връзката между обема на печалбата и величината на разходите е обратнопропорционална. Себестойността и нивото на разходите са под влиятие на различни причини. 3то – измененията в цените – установяват от конкретното предприятие зависи от конкурентноспособността от стоката и услугата, в зависимост от търсенето и предлагането. 4то – изменения в структурата на произведените и продадените стоки и услуги. 5то – в състава на брутната печалба се включват печалбата от продажбата на стоки или услуги от т.нар.спомагателна дейност. 6то – част от брутната печалба може да се формира от приходите получени в резултат на продажбите на излишъците на материалните запаси, но и от продажбата на част от основни фондове. 7мо – извъноперационните доходи – постъпления получени от неустойки, от курсови разлики по валутни сметки, дялово участие, доходи от наем. Важен финансов показател за ефективността на продукта е рентабилността – изчислява се в абсолютна сума. Сумата на печалбата се разделя на сумата на дълготрайните активи. Рентабилността на продажбите – чистата печалба се разделя на нетния приход от продажбите.

Капитал на предприятието.

Същност – частта от фин ресурси включени в оборота на предприятието, която част осигурява неговия доход се нарича капитал. Капитала определя съвкупната стойност на материалните, паричните и нематериалните средства, инвестирани в активите на предприятието, поради което капитала е и главната икономическа основа за възникването и развитието на стопанските субекти. В резултат на използването на капитала се гарантират интересите на собствениците, на персонала, кредиторите и партньорите на предприятието както и интересите на държавата. От тази гледна точка капитала е основен обект на финансово управление на предпр, а ноговото ефективно използване е една от най-съществените задачи на това управление.

Видове капитал. Критерии за класификация.

1ви критерии – по принадлежност – в зависимост от принадлежността. Имаме собствен, заемен/чужд/ капитал. Собствения капитал – стойността на средствата на предпр които му принадлежат по право на собственост. Елементи на собствения капитал – установения капитал – да гарантира жизнеспособността на предпр, той е елемент от собствения капитал. Допълнителен капитал – източници за неговото формиране са нови допълнителни вноски на съсобствениците, както и за сметка на част от неразпределената печалба. Предназначение – да усъвършенства дейноста на предпр, да се заделят средства за модернизация на базата. Резервен капитал – два варианта – законови резерви – има нормативни изисквания, предимно за акционерни дружества. Задължителни резерви – законодателно са определени резервите до които може да достигне този фонд 1:10 основен капитал. Източници за формиране – части от печалбата, емисия от акции, амортизационно отчисление. Предназначение – да гарантира интересите на собствениците да гарантира загуби в бъдещ период. Печалбата – положителен финансов резултат от дейностите на дадено предпр за определен период от време. Финансов резултат – три варианта – положителен, загуба, нулев. Разновидности на печалбата. 1во – брутно – разликата между сумата на приходите и разходите. 2ро-облагаема – онази част която подлежи на данъчно облагане. 3то – нетна – положителен финансов резултат-разликата между брутната печалба и данъците и таксите, които трябва да плати предприятието. Заемния капитал – чужди финансови средства които са временно на разположение на предпр които то ползва срещу лихва и да ги възтанови след определен период от време. Към него спадат и текущи задължения на предприятието. 2ри критерии – по обект на инвестиране. Два вида капитал – основен – капитал инвестиран или вложен в извъноборотни активи. Характеристики – капитал вложен в дълъг период от време. Оборотния капитал – финансови ресурси или капитала инвестиран в краткотрайни активи или в оборотни средства. 3ти критерии – в зависимост от целите на използване. Три вида капитал: Производителен – фин средства инвестирани в опереционни активи които се използват ежедневно. Лихвоносния – средства вложени на депозит в банкови институции вложен в закупуване на облигации. Спекулативен – влрожев във финансови операции основани на разликата в покупната и продажната цена на съответно финансовите инструменти. 4ти критерии – по форма в кръгооборот. Видове капитали – капитал в парична форма – инвестират се в оборотните и извъноборотните средства на предприятието. Капитал в производствена форма – капитала вече приема т.нар.стокова форма. Процес на кръгооборота – стоковия капитал преминава отново в паричен капитал. В това движение на капитала се изменя и формата и неговата сумарна стойност на капитала.

Активи и пасиви

Пасив – капитала в парично изражение на предприятието. Пасив – финансов ресурс и капитала в парична форма не носят изискваният от предприятията доход а само маркират своето съществуване. От втора страна пасив в буквален смисъл означава възпиране, неприемане на действия които съответно да формират необмислени задължения и тези задължения да застрашават цялостта на собствения капитал. И с идеята за контрол за използваните чужди капитали, кредиторската задлъжнялост на предприятията се отбелязва в отделен раздел в баланса. На трето място пасив означава – изясняване посочване, аргументиране на обстоятелствата, кой или кои са собствениците на предприятието, както и същността и значението на всички източници на финансиране в бизнеса на предпр. Пасивите в баланса се отбелязват в зависимост от продължителността на използването им в оборота на стопанските субекти, в зависимост от срока на използване и от степента на плативността на капитала и фин ресурси според формата на собственост. Активите – те показват стойностното парично изражение на маретиалните, нематериалните средства, паричните цености и имуществените права, които са на разположение на предприятията и се използват в тяхната дейност. Активи – действия, енергични, предприемчив. Тяхната класификация е на основата на различни принципи: 1ви – по форма на функциониране – материални, нематериални и фин средства. 2ро – по характер на участие в произв процес – оборотни или текущи активи и извън оботни активи. 3то – в зависимост от източниците на формиране – брутни или нетни активи. Брутни активи – цялата съвкупност от стопански средства. Нетни активи – чиито източници са собствения капитал на предприятието. 4то – в съответствие с правото на собственост: собствени активи – постоянно владеене и разпореждане. Чужди активи – на временно разположение на стапанските обект. 5то – постепен на ликвидността. Бързоликвидни активи – краткосрочни фин активи, закупуване на ценни книжя с падеж до 1 година. Абсолютно ликвидни активи – парични средства. Средно ликвидни – някои от материалните запаси, които седят на склад. Слаболиквидни. Неликвидни активи – загуби от отписаните вземания на предприятието. Ликвидност – степента или бързината на трансформиране на един актив в друг. Активите в баланса се вписват по степен на увелечаване на ликвидността.

Основен капитал. Форми на капитала, основен и оборотен капитал.

Състав на извъноборотните активи. 1во – основните средства – машини, съоръжения, сгради, оборудване, земя, стопански инвентар. Те имат натурално веществена форма, използват се продължителен период от време в работата на предприятието. 2ро – незавършено капиталово строителство – дълготрайни активи в процес на изграждане. 3то – дългосрочни финансови инвестиции – инвестиции на капитали на предприятието в дялове или съучастия в собствеността на други стопански субекти. От тези вложения предприятието очаква да поличи доход под формата на лихви и дивиденти. 4то – нематериални активи – нямат материално веществен характер но също така се използват продължителен период от време. Срок на полезно използване на извън оборотните активи е важен акцент в управлението на предприятието. Този срок съответно се определя от собствениците или мениджърите на базата на следните съображения: 1во – в съответствие с очакваната производителност на труда. 2ро – в зависимост от физическото износване на извъноборотните, най-вече материални активи, която се има предвид че физическото износване зависи от режима на работа, експлотационния режим, климатичните естествени условия, планираните ремонти. 3то – от правно нормативните ограничения. Различия в извън оборотни активи – техническо оборудване и особености на технологията. Класификация на основните средства. 1ви критерии – в зависимост от участието на извън оборотните активи в производствения процес – говорим за производствени оборотни средства, директно участващи в произвоствения процес. Непосредствени основни средства – в имуществото оперирани в границите на нематериалните средства. 2ри критерии – по ролята в производството на продуктите и услугите. Активни основни средства – транспортни средства, средства за оборудване, изчислителна техника те са също и производствени. Пасивни основни средства – сгради и съоръжения. Оценка на основните средства. – използват се няколко вида парични оценки което произтича от същността на основните средства. Тяхната същност е че те функционират продължително време. Видове парични оценки. 1во – първоначална стойност на основните средства – включва фактическите разходи направени за придобиване на съответните основни средства. 2ро – възтановителна стойност – ме стойността на осн средства постепенно се възтановява в продължение на полезния срок на използване чрез ежемесечни амортизационни изчисления. 3то – остатъчна стойност – тази стойност която не е пренесена върху новите продукти, стоки и услуги, различията между първоначалнаа стойност и начислената амортизация. При оценката ефективността на вложения капитал на основните средства се отчитат следните моменти: 1во – функционалната полезност на осн средства – тя се запазва в продължителен период от време, затова и разходите за тяхното придобиване и разходите за използването се разпределят във времето. 2ро – физическата замяна на осн средства на съвпада с времето на тяхното стойностно възтановяване в резултат могат да възникнат загуби, които да занижат фин резултат на предприятието. 3то -. Ефективността на използването основните средства се оценява по различен начин в зависимост от техния вид, характера на участие в производството. При тяхната оценка следва да се има в предвид влиянието не само на финансово икономичиски производствени фактори но и на социални и екологични фактори. Основни коефициенти. 1во – рентабилност на основните средства се изчисляват като нетните приходи от продажбите за определения период от време се разделят на сумата на основните средства включени в производствения процес. 2ро – амортизация – основни източници за формиране на основни средства. Амортизацията е паричното изражение на основните средства в процеса на тяхното съответно износване. Всяка стопанска организация трябва да има своя собствена амортизационна политика, изразяваща неговата отраслова принадлежност. Тя е съобразена с изисквания за закона на счетоводството. Всяко предприятие изготвя амортизационната програма със следните елементи: 1ви елемент – срок на използване на активите – този срок през който стойността на активите се обезценяват и се извеждат до нула. Срока се фиксира въз основа на оптималната технологична експлоатация на основните средства както и срока на използване се определя под въздействието на конкуренцията т.е.в зависимост от потребностите на предприятието да внедрява нови технологии и начини. 2ри елемент – амортизационната сума – стойността на активите, която подлежи на обезценяване. Изчисляване – от отчетната стойност на активите се изваждат тяхната ликвидационна стойност им на годност. 3ти елемент – амортизационната норма – процента който показва дяла на амортизационната сума на актива който се обезценява. 4ти елемент – амортизационната квота – част от общата амортизационна сума, с която част ежегодно се намалява актива и е разпределена между отчетните периоди. Зависи от специфична дейност на предприятието и от избраните методи на амортизация. Методи на амортизация. Линеен метод – амортизационната квота се разпределя по равно за целия амортизационен срок. Нелинеен метод – два варианта дегресивни и прогресивни. Дегресивни линейни методи – амортизационната квота намалява за целия амортизационен срок. Прогресивни – амортизационната квота се увеличава за целия амортизационен срок.

Доходи, разходи, печалба.

Доходи – в условията на пазарно стапанство главен фактор за развитие на предприятието е повишаване на постъпленията и съответно превишаване на тяхната стойност на паричните плащания. Фактори за повишаване на дохода са следните: 1во – увеличаване обема на производството и респективно увеличаване на реализацията на продукцията. 2ро – увеличаване на производителността на труда, което се случва благодарение на научно техническите новости. 3то – намаляване на себестойността – съкращаване на разходите. 4то – подобряване на качеството на произведените продукти и оказаните услуги. Основен източник на доходи – приходите от реализацията на стоки и услугите. По конкретно това е тази част от тях, което остава след приспадане на материални, нематериални и трудови разходи за производство и реализация. Задачи на финансовото управление – оптимален режим на икономии в изразходването на средствата и най-малки парични разноски. Приходите от реализация се изчисляват в действащи пазарни цени. Важен и съществен показател който се използва във финанасовото управление. Този показател създава материална заинтересованост в поведението не само на собствениците но и на мениджърите. По отношение приходи за реализация – необходимо е да се изучава всички пазарни условия, фактори, които въздействат върху предприятието. В състава на приходите от продажби влизат всички постъпления от реализацията на продуктите, стоките и услугите, ценните книжя на определени имуществени права. Приходите от реализация – определят се в зависимост от реда на признаване на доходите. Два основни метода – метод на начисляването и касов метод. Извън реализационни доходи – това са доходите от дялови участия, от операциите от покупката или продажбата на валута, приходите получени от неустойки и глоби, от дадено под наем имущество, от лихвени проценти. В случаи когато предприятието е дало паричен заем от минали години, положителната разлика от преоценка на имуществото от стойносттта на т.нар.излишъци на стопанските средства. Приходи от авансови плащания – авансови плащания от клиенти, бизнес партньори, приходи от погасената дебиторска задлъжнялост. Приходи от инвестиционна дейност на предприятието – формират се от продажбата на основни фондове и нематериални дълготрайни активи, получените дивиденти, лихвите от дългосрочни финансови вложения на предприятието. Приходи от финансова дейност – доходи от емисия на акции, облигации и други ценни книжя т.е.дългосрочните финансови вложения на предприятието. Парични потоци – паричните постъпления и съответно паричните плащания, които извършва предприятието. Паричния поток се формира главно от основната дейност и финансовата дейност и инвестиционната дейност. Обема на дохода от реализация като главен вид доход зависи не само от количеството и качеството от продадените стоки и услуги, но и от нивото на цените. Проблема ценообразуването има огромно значение. Има 2 вида цени – цена на едро – включва пълната себестойност на продукта плюс печалбата която предприятието си планира плюс ДДС плюс съответните акцици. Цена на дребно – включва цената на едро плюс търговската отстъпка. Методи на ценообразуване – традиционен – нивото на цените при този метод показват всички разходи по производството и реализацията и осигурява процент печалба. Пазарен метод – освен разходите тук се отчита и нивото на конкуренция, обема продажби, еластичност на потребителското търсене и др. Увеличаването на доходите зависи от избора на конкретен метод на ценообразуване. Разходи – това е намаляване стойносттана определени стопански средства и/или увеличаване на задълженията на конкретно предприятие. Разходите за производство и реализация на услуги и продукти, които определят себестойността включват стойността на използваните произвоствени ресурси, суровини, основни и спомагателни материали, горива, енергия, трудови ресурси и др. Състава и структурата на разходите зависят от характера и условия на производството, от съотношението между трудовите и материалните разходи и от редица други фактори. Разходи за производство – един от най-важните качествени показатели за дейността на предприятието. Контрола и ефективното управление са най-важните. Класификация на разходите на предприятието. 1во – в зависимост от икономическото си съдържание т.е.икономическите елементи на разходите които формират себестойността на базата на това има разходи за материали, работна заплата, амортизационни разходи и т.нар.други разходи. В процеса на финансовия анализ се отчита относителния дял на всеки елемент от разходите в общата сума на себестойността като се изхожда от спецификата на отрасъла, както и от нивото на т.нар.извън реализационни разходи т.е.тези които не са свързани директно с произвоството. Извънреализационни разходи – включват разходи по емисия за ценни книжя, по оценка на имуществото, по ликвидация, свързани с глоби, санкции, врагуване на стопански средства или загуби в следствие природни бедствия. 2ро – разходи по функционално и целево предназначение. Основни разходи – това се свързани с реализирана текуща и оперативна дейност, за суровини, основен материал, горива, работна заплата на персонала. Режийни разходи – по управление и обслужване на предприятието. Преки разходи – имат непосредстено отношение към производството. Косвени разходи – те са свързани с няколко продукта и услуги и могат да се разпределят мужду тези услуги и продукти косвено на основата на определен базов показател. Разходи за постоянни и променливи. Променливи разходи – парични разноски на предприятието, които се свързани с промяна на обема на производство. Постоянни разходи – не зависят от обема на произведените стоки и оказаните услуги за материали, суровини, за работна сила. Делението на постоянни и променливи разходи си взаимодейства с преки и косвени разходи. Класификацията на разходите, формиращи себестойността на продуктите е най- важният компонент при определяне печалбата на стопанските субекти.

Основни фактори които влияят върху печалбата и относителия дял на нейните елементи подлежат на детайлно изучаване и анализ. Върху обема на печалбата влияе изменението от остотъците на нереализирани продукти и услуги. Колкото по-големи са тези остатъци толкова по-малка е печалбата. Величината на непродадените продукти зависят от редица причини, свързани с търговската дейност и с условията на реализация. За ефективното фин управление предприятието трябва да се опитват да намаляват влиянието на отрицателни фактори върху печалбата. Детайлен анализ на елементи на печалбата, фактори които влияят върху обема на печалбата. 1во – изменението в обема на предлагането и респективно па производството. 2ро – изменение в нивото на себестойността – връзката между обема на печалбата и величината на разходите е обратнопропорционална. Себестойността е под влияние на редица причини затова в анализа трябва да се изследват конкретни причини за нейното увеличаване или намаляване. 3то – изменението в цените – те се определят от конкретното предприятие в зависимост от конкурентноспособността на стаката и услугата, от търсенето, предлагането на стоки заместители от други предприятия, количеството. 4тио – измененията в структурата на произведените, а след това и продадените стоки и услуги. 5то – в обема на брутната печалба се включват приходите или печалбата от продажбата на стоки и услуги от т.нар.спомагателна дейност. 6то – част от брутната печалба може дасе формира от приходите получени в резултат на продажбите на излишъците на материалните запаси, продажба на част от основните фондове. 7мо – извън реализационните доходи – това са постъпления от неустойки, курсови разлики по валутни сметки, при дялово участие в други стопански субекти, дивиденти. Важен финансов показател е рентабилността – тя се изразява в абсолютната сума, изчислява се сумата на чистата печалба като се раздели на сумата на активите. Рентабилност на приходите – изчисление – нетната печалба се разделя на нетния размер на приходите от продажбите. Рентабилност на разходите – изчислява се – нетната печалба се разделя на разходите които се включват в себестойността.

Планиране на печалбата.

Определянето на печалбата е гаранция за успеха. Пределянето на планираната печалба трябва да е икономически обосновена за да може преди да финансира своите инвестиции да се изплащат работна заплата, да се увеличават оборотните средства. Печалбата се планира по видове дейност. Методите са два, които се използват за планиране на печалбата. Пряк – използва се при неголям асортимент. Същност – печалбата се изчислява като между приходите от продажби по действащи в този момент цени и съответно пълнат себестойност след като се приспаднат даникъ п ДДС. Този метод е елементарен за използване, но не позволява да се вземе под влияние на отделните фактори върху структурната печалбата. Аналитичен – при по-голям асортимент от стоки. То е допълнение към първия метод и се използва за проверка на резултата от първия метод и за контрол. За да се планира и прогнозира макс. висока възможна печалба за планирания период от време трябва да се съпоставят приходите от реализация с постоянните и променливите разходи. Прираста на печалба зависи от относителното намаляване на постоянните и променливите разходи. Във фин.управление се използва така наречения ефект на операционния лост. Този ефекте такова явление при което с изменение обема на продажбите т.е. прихода от реализаия настъпва по-интензивно изменение на печалбата в еднта или друга посока. При увеличаване на постоянните разходи или при равни други условия темповете на прираст на печалбата намаляват. За да се определи степента на въздействие на операционния лост от обема на продажби трябва да се изключат променливите разходи, а резулатта да се раздели на сумата на печалбата. Разликата м/у обема на продажби и променливите разходи се нарича принос за покритие. Количественото въздействие на операционния лост в/у печалбата се изразява с формула при която приноса за покритие се разделя на печалбата. Показателят на операционния лост има важно практическо значение. Увеличаването или намаляването обема на продажби, този резултат умножен по операционния лост се използва за предварително уточняване дали се намалява или увеличава печалбата. От определянето на влиянието на структурите на разходи върху печалбата с помоща на въздействието на операционния лост може да се направи следния извод. Извод: колкото по-висок е относитлния дял на постоянните разходи и съответно по-нисък относителния дял на променливите разходи при неизменен обем на продажби, толкова по-силно е влиянието на операционния лост. Ако се увеличат постоянните разходи, и то безконтролно, то нараства риска за стопанските субекти, защото при съкращаване обема на продажби ще се реализират загуби. При анализа на постоянните и променливите разходи се открива така наречената критична точка – точката в която опира прага на рентабилността, или производството в тази мъртва точка е без загуби. критичната точка съответсва на такъв обем на продажби, при който се покриват всики постоянни и промернливи разходи и не се реализира печалба. С помоща на критичната точка се определя прага над който съответния обем продажби осигурява рентабилност. С тази точка мове да се прогнозира финансовата стабилност на предприятието и развитието в перспектива. И съответно да се насочва излишъка към различни други дейности.

Разпределение на печалбата.

Дохода на предприятието подлежи на следното разпределение: 1.Приходите от дрйността; 2.Разходи от дейността; 3.Доход от дейността(приход – разход); 4.Извънредните приходи или доходи; 5.Приходи от лихви; 6.Извънредни разходи; 7.Доходи преди лихви и данъци(3+4+5-6); 8.Разходи за лихви: 9.Брутна печалба преди данъчното облагане(7-8); 10.Корпоративния данък(данък върху печалбата); 11.Нетна печалба(9-10); 12.Изплатени дивиденти(ако предприятието не е акционерно-доход за собственика); 13.Остатъчен доход(11-12). Част от брутната печалба отива под формата на данъци в държавния бюджет, а друга част се разпределя м/у собствениците или изцяло се връща в производствения цикъл. Ликвидност – показатели. При ликвидността знаменателя е един и същ, това са текущите задължения. 1.Коефициент на абсолютна ликвидност – сумата на паричните средства на предприятието се разделя на сумата на текущите задължения; 2.Коефициент на незабавна ликвидност – паричните средства се събират в инвестициите на краткосрочните финансови задължения; 3.Коефициент за бърза ликвидност – към паричните средства и краткосрочните инвестиции се включват краткосрочните вземания и цялата сума се разделя на текущите задължения. 4.Коефициент за обща ликвидност – сумата на оборотните средства се дели на текущите задължения.

-spa5�0ny0w P:v � По време на войните стопанството е в много трудно положение. Забранява се износа, ограничава се свободната търговия и се регулират цените на стоките. Приема се закон през 1915г. за обществената предвидливост, който има за задача да осигури икономиката във военно време и да гарантира изхранване на населението. Тогава се въвежда купонната система .

Селското стопанство изпитва остър недостиг от работна ръка, добитък, превозни средства и това води до намаляване на земеделското производство. Тогава изпъкват слабите страни на българската промишленост – зависимост от внос на машини и съоръжения, висок дял на вносни суровини. Поради това голяма част от предприятията бездействат, а 1/3 от тях са военизирани.

През този период има и някои положителни процеси – увеличава се Камено добива, изменение на транспорта.

По време на войните българската икономика е военизирана, тя обслужва военните цели на държавата, което води до спад на гражданското право, намалява продукцията на селското стопанство.

12 Въпрос :

България след Първата световна война до 1944г. : След войната икономическото състояние на България е разруха, разстроено е селското стопанство, промишлеността, търговията, кредитите и държавните финанси. Производството е спаднало далеч от военното ниво. Страната е изпаднала в продоволствена криза, продължава купонната криза. Много тежка е и политическата обстановка, Фердинанд е принуден да абдикира на 03.10.1918г.

При управлението на цар Борис и ръководените от него правителства се започва успешна работа по възстановяването на икономиката, стабилизира се кредитната система, държавата и частния капитал насочват към транспорта, корабоплаването и за преодоляването на продоволствената криза, като се стимулира селското стопанство. През това време до Втората световна война в България се построяват редица нови предприятия, за машиностроенето, електро добиването, химическата промишленост, модернизира се текстилната промишленост и има много активно железопътно строителство, тогава в голяма степен се построява сегашната Ж.П. мрежа.

Разбира се икономиката на България не е достигнала нивото на високо развитие като западните страни, но върви по възходящ път. Селското стопанство, което е в частни ръце увеличава производството и се преодолява продоволствената криза.

В навечерието на войната България в значителна степен е възвърнала своята мощ, макар и на ограничена и оскъдна територия.

По време на войната българската икономика е поставена на военно временни релси и България е един от силните съюзници на Германия, тя има окупационни войски в Югославия и Гърция, но не праща войски на източния фронт.

13 Въпрос :

България след 1944г. : След 1944г. в България настъпва радикална промяна на икономическата система. Тръгва се по пътя на социалистическото развитие, предприемат се мерки и се осъществява пълна национализация на промишлеността, предприемат се мерки за коопериране на земята, а по-късно тя се и одържавява. Въвежда се централизираното планиране.

Българската икономика има сериозни успехи, които извеждат страната в списъка на средно развитите държави. Земеделската продукция задоволява нуждите и голяма част от нея е ориентирана към износ. Военната промишленост е на световно ниво. България е един от основните износители на оръжие. На нарушаването на икономическите закони, липсата на конкуренция довеждат до срив стопанството.

 

от Noreta Andreeva , ученичка на 16 от Плевен
Активност в домашните:
Няма отговори
погасителен план при които анюитетните вноски са еднакви .. търся решен погасителен план с формулите с които се решава !!! :) ... [целият коментар]
от Veronika Georgieva на 20 години на 12 яну 2013
Активност в домашните:
Надежност:
62%
Одобрение:
11%
Няма публикувани домашни
Постижения: » виж всички
-1 точка

и какво за нея? Ето инфо от "Моите пари":

Месечната вноска е сума от вноската по главницата и лихвата за съответния месец при избрания погасителен план.

Изборът на погасителен план е от особено важно значение, поради което на него ще обърнем повече внимание. За пример използваме 20-годишен ипотечен кредит за сума от 50 000 лв. и размер на лихвата 8,25%, такса за управление 1,5%, годишна такса управление след първата година 0,1%.

Анюитетни вноски - размерът им е един и същ за целия период на кредита. Поради това този погасителен план е по-известен като погасителен план с равни месечни вноски. При него с времето вноските по лихвите намаляват, но по главницата растат със същия размер, поради което вноските се изравняват.

Ако се вгледаме в такъв погасителен план ще видим нещо, което е характерно само за анюитетните вноски: В началото на погасителния план размера на вноските по лихвите е значително по-висок (343,75 лв.) от размера по главницата (82,28 лв).

Колкото повече наближава краят на срока на кредита (падежа), толкова по-ниска става вноската по лихвата и по-висока по главницата. Така в края на периода вноската по лихвата е 2,92 лв., а по главницата е нараснала до 423,11 лв.

С просто изчисление можем да установим, че размерът на месечната вноска в началото на погасителния план е точно толкова, колкото в неговия край - 426,03 лв.

В разглеждания пример общата изплатена сума при равни месечни вноски е 102247,20 лв.

При намаляващите вноски очевидно става въпрос за суми, които с времето стават все по-малки. За по-голяма яснота ще се вгледаме в структурата на погасителния план. За този тип погасителни планове е характерно, че вноската по главницата е фиксирана, а вноските по лихвите намаляват. Така за срока на кредита намаляват и месечните вноски (като сума от погашенията по главницата и лихвата) и освен това стават по-малки по размер от тези при анюитетен план.

За сравнение - в началото на плана с намаляващи вноски, месечната вноска е 551,75 лв. и с постоянно намаляване достига до 209,98 лв. в края.

В разглеждания пример общата изплатена сума при този план е 91407,60 лв.

Като цяло, за българския пазар на кредити е характерно ограничено търсене на кредити с намаляващи погасителни вноски. Една от причините за това е изискването за по-висока платежоспособност на кредитополучателите - да получават относително високи доходи.

Това се налага от факта, че банките съпоставят месечния доход на кредитоискателя с месечната вноска по кредита.

Погасителен план с намаляващи вноски е примамлива оферта, но съветът на "Моите пари" към кредитоискателите е добре да преценят размера на желания кредит, тъй като с нарастването му расте месечната вноска, при това осезаемо. Именно с това е свързано изискването на банките за висока платежоспособност при кандидатстване за кредит с такъв погасителен план.

Препоръката на "Моите пари" е да бъде предпочетен погасителен план с намаляващи вноски в случаите, когато кредитоискателят отговаря на изискванията на банките за висока платежоспособност. За заематели, чиито доходи са недостатъчни за кандидатстване за кредит от този тип, е най-удачен кредит с равни месечни вноски.

от sylvia_staneva , потребител на 51
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Студенти от 3-ти курс по Финанси
Тест по финансово посредничество
междинен тест по Финанси за Студенти от 3 курс
Тест по финансово посредничество за студенти в икономически университети с цел проверка на знанията им по тази дисциплина. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
40
13
1
35 мин
11.09.2013
Тест по международни финанси
тематичен тест по Финанси за Студенти от 3 курс
Тест по международни финанси. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
30
47
1
2 мин
14.08.2013
» виж всички онлайн тестове за студенти от 3-ти курс по финанси
Mатериали в помощ на домашната
 

Финансиране на фирмата

orhidea111
·
16 юни 2007
·
779

Облигационните заеми са важен елемент на финансовата структура на фирмата,в която определящо значение имат постоянните капитали и краткосрочните дългове.
 

Финанси на фирмата

pyrsho
·
17 мар 2008
·
558

Икономическа категория процес на разделяне на паричната форма на труд и специфичните финансови отношения които се пораждат по повод формирания бюджет на фирмата...
 

Кредитоспособност на фирмата

majd
·
28 май 2009
·
157

Кредитоспособност – възможност на фирмата да връща своя един или повече кредити...
 

финанси на фирмата

emi8710
·
07 ное 2009
·
132

предприятие- според ТЗ е съвкупност от права - финанси...
 

Финанси

nikolaytrifonov
·
25 май 2010
·
336

Финанси на фирмата. Обект на макроикономиката на националнмата икономика като цяло, а неиния предмет – наи-общо казано – е поведението на националната икономика, както и взаимодействието между съставящите я сектори и съвкупни величини ....
 

Финанси на фирмата

tedenceto_9490
·
29 сеп 2010
·
286

В лит. сведения финансовия баланс на фирмата се представя като таблица, в която е отраз. всичко, което фирмата притежава (активи) и всичко което фирмата дължи (пасиви) към опр.момент. Баланса на фирм.е средство...
 

Избор на капиталова политика и стратегия на фирмата

lil_vania
·
08 дек 2010
·
64

Целевата капиталова структура отразява предимно мениджърската преценка за теоретично оптималния коефициент на дълга. Вземането на решения относно политиката на капиталовата структура се позовава на пълен анализ на бизнес риска на фирмата....
 

Мобилизиране на дългосрочен капитал чрез кредита

Poison86
·
26 ное 2007
·
160

Доклад по финанси на фирмата. Описва начините на мобилизиране на дългосрочен капитал чрез кредит, облигационен заем и емисия на ценни книжа.
 

Финанси на фирмата

nudeto
·
29 авг 2010
·
105

Показатели за ликвидност. под ликвидност на фирмата трябва да се разбира, нейната способност да покрива краткосрочните си задължения т.е. чрез тях може да се определи дали ще бъдат достатъчни паричните наличности за разплащане...
 

Предназначение на фирмените финанси

elena_gt
·
24 окт 2010
·
30

Съществуват различни разбирания за това, какво представляват финансите на фирмата. Финансите на фирмата най-често се разглеждат като парични отношения при набавяне капитала на фирмата и неговото влагане в реални активи...

Потърси помощ за своята домашна:

Подобни домашни
Последно разгледали домашната
Сродни търсения