Преглед на домашна работа
Активност в домашните:
Няма отговори

Подборен преразказ на тема "Милостивото сърце на Серафим"(Серафим от Йордан Йовков)

Много ще съм ви благодарна ако ми помогнете!!!

Задължителни за преразказване моменти:

-Серафим седи на пейката пред кръчмата,когато идва Павлина

-Разговорът между Павлина и Еньо

-Серафим пита Еню за непознатата жена

-Серафим се приготвя да пренущува

-Разговърт между Еню и Серафим на сутринта

1

отговор

64

посещения
Отговори (1-10 от 1)
Активност в домашните:
Надежност:
100%
Няма публикувани домашни
+1 точка
от 1 глас

Един странен човек, нито селянин, нито гражданин отивал към Енювото кафене. Самият Еню, седнал пред кафенето не можел да познае кой е. В тая страшна жега посред лято, този човек си бил навлякъл с дълго зимно палто, но главата си бил нахлупил смачкано бомбе, а краката му били обути с цървули. Най-често обаче, очите на Еню се връщали на палтото на непознатия. Едно време сигурно ще е било синьо и от един плат, ала сега нищо не му личало – било оръфано, навред кърпено, разнищено. Между безбройните, разноцветни кръпки имало две-три по-големи. Сякаш били взети от чувал или от обикновена аба, а след това просто зашити с едър шев и избелели конци. Човекът отишъл няколко крачки по-напред и спрял. Той разбрал, че Еню не може да го познае, и малко обиден се оставил да го гледа и зачакал. Мъжът бил мършав, дребен, изгубен в окърпеното палто като в пашкул. Лицето му било сухо и черно, с рядка брада. Очите му, като у пияниците или у хората, които не са си доспали, били замъглени и влажни. Еню продължавал втрещено да го гледа, а непознатият се усмихвал все повече. Най-после Еню се сетил и питал човека дали той е Серафим. Непознатият отвърнал, че е това е той. Еню казал, че го помислил за таласъм или плашило. Серафим се засмял тихо и безшумно, поклащайки глава. Без да бърза той подпрял на пейката тоягата си и свалил чувалчето, което носел на рамото си. Всяка година, а понякога и през година-две, той се появявал по тези места. Серафим билот града, но търсел работа по селата. Можел да работи само лека и маловажна работа, например да пасе един-два добитака. След малко Еню го попитал къде е бил туй лято, че още преди да си дойдат щъркелите се е върнал. Серафим казал, че бил в Белица. Пазел керемидите на кермекчията Панайот. Рекъл също, че понеже лятото било сухо, реколтата била добра. А българите щом имали пари – къщи строели, затова всичките керемиди свършили. Тогава Панайот казал на Серафим, че вече не се нуждае от него, така че е свободен. След като разказал на Еню това, Серафим се усмихнал и съблякъл палтото си. Така, без него, бил малък и слаб. Щом оставил палтото си на пейката, Серафим започнал да се попипва над кръста, по пазвата. Еню разбрал, че там някъде е сложил парите си. След това му казал да иде да си купи ново палто. Серафим казал, че ще си вземе, цащото неговото вече само за музей ставало. Еню го поканил в кафенето да седне, да си почине. Колкото можело да се види през вратата, в кафенето било дълбоко и хладно. То било проста сграда, като плевник, нямало таван – двете стрихи се срещали нависоко. Между върлините, наслагани начесто, се виждало сеното под керемидите. Серафим, гологлав с посивяла коса, седнал на пейката, рязъл си по малко от хляба и сладко дъвчел сухите залъци. Две-три врабчета подскачали около него и той се мъчел да не мръдне, за да могат да вземат някоя троха. Една жена влязла в кафенето, но Серафим не й обърнал внимание. След малко жената заприказвала високо и той дал ухо. Казала на Еню, че вече всичко било скъпо. Нямало какво да купят с две-три яйца, дето гисъбирали сутрин от кокошките. Рекла, че едвам си взималисол и сапун да перат. Искали да са живи, здрави… Там Еню я прекъснал с я попитал как е сега мъжът й Иван. Отвърнала жената, че лежи. От тая болест не можел вече седем месеца никаква работа да върши. Всички й казвали да го заведе в болницата, ама за болницата трябвали пари. След това казала, че умряла онзи ден биволицата им. Изкарали я сутринта здрава, а вечерта умряла. Добавила и,че не взели нито кожата, нито месото, защото имало болест по животните. След малко жената започнала да шепне. Изведнъж Еню се извикал, че нямал пари, отде да и даде. Жената се помолила да не я отпраща без да й даде. Но Еню се разкрещал и й казал да го остави. Жената се разплакала и си отишла. Ядосан, Еню се показал на вратата и погледнал надалеч. Серафим прибрал хляба си и попитал дали жената е искала пари. Еню му обяснил, че трябвало да заведе мъжа си в болницата, а нямала пари, но той да не е банка. Серафим малко работел, но не обичал да стои без работа. Пред къщата на Еню имало, кой знае от кога, разхвърлени дърва. Той ги прибрал и ги подредил. После отишъл за вода, а след това измел пред кафенето. Вечерта Серафим останал на гости на Еню, но отказал да спи в кафенето. Той започнал да си приготвя легло пред него. Еню му казал да легне на пейката, ако иска, но гостът отказал. Еня го гледал как се попипва по пазвата и си мислел, че Серафим го е страх да не го оберат. Той затворил кафенето и си отишъл вкъщи. На другия ден Еню закъснял и късно отворил. Той заварил Серафим седнал на пейката да си реже хляб с костуракат си. Попитал го какво е направил, а мъжът кротко отговорил, че не е направил нищо особено. Еню му казал, че е дал пари на Павлина, оная дето снощи била там и искала пари. Той бил у тях и тя му казала. Еню попитал госта си как може да дава пари на човек, когото не познава – може да не ги върне. Серафим казал, че ще ги върне, нека лекарите помогнели на мъжа й. А пък за парите той не бързал. Еню рекъл, че сега няма с какво да си купи ново палто. Гостът отвърнал, че си има палто – хубаво нищо не му било. Серафим се усмихвал и леко поклащал глава, сякаш брой кръпките или си спомня нещо. Десет и повече госини се канел да си купи палто. Докато бил млад, каквото изкарал го изпивал. Сега вече не пиел, защото бил зле със здравето, ала често давал пари назаем, както тази сутрин на Павлина. Серафим продължавал да говори на Еню, но не го погледнал. Той пуснал палтото на коленете си, позагледал се пред себе си и се усмихнал.

 
от veronika.stoyanova_fb , потребител на 31
Активност в домашните:
Няма публикувани домашни
Няма отговори

това вярно ли е?

от selena99selena на 14 години преди 159 дни , на 19 май 2014 (пн)
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 6-ти клас по Литература
Тест по литература за 6-ти клас на тема "Човекът и другите"
междинен тест по Литература за Ученици от 6 клас
Тестът е междинен и съдържа 21 въпроса - всеки от тях има само един верен отговор. Предназначен е за ученици от 6-ти клас по литература.
(Лесен)
21
127
1
1 мин
17.07.2013
Тест по литература
междинен тест по Литература за Ученици от 6 клас
Тест по литература за 6 клас. Задължително избираема подготовка - български език и литература.
(Лесен)
10
574
1
02.11.2011
» виж всички онлайн тестове за ученици от 6-ти клас по литература
Mатериали в помощ на домашната
 

Малкия принц

14 дек 2008
·
125

Малкият принц Вчера видях Малкия принц.Не приличаше съвсем на онзи от илюстрациите,но почти съм сигурен,че беше той.Ще си кажете: Този пък какво се прави на интересен,нали всеки знае,че световноизвестният герой на Екзюпери отдавна е заминал за своята...
 

Tопосите в българската литература от христо ботев до димитър талев


Tопосите в българската литература от Христо Ботев до Димитър Талев...
 

Преразказ на "Серафим"


Един човек отишъл към Енювото кафене, а Еню седял сам пред кафенето си и го гледал. Не можал да го познае кой е от първия път. Човекът тръгнал, прави две-три крачки и се спрял....

Потърси помощ за своята домашна:

Намери частен учител

Лиляна Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  30 години
25

Ирина Лалева
преподава по Литература
в град София
с опит от  24 години
1 65

виж още преподаватели...
Подобни домашни
Последно разгледали домашната
Сродни търсения