Преглед на домашна работа

анализ и тълкуване на "Хайдути"

Трябва ми спешно анализ и тълкуване на "Хайдути" намерих някои неща,но не са достатъчно.

2

отговора

61

посещения
Отговори (1-10 от 2)
Активност в домашните:
Надежност:
77%
Одобрение:
14%
Постижения: » виж всички
0 точки

„ХАЙДУТИ” 1.Сюжет Замисленият сюжет на „Хайдути” е осъществен само частично.Написано е въведението и една основна част, която включва пряко представяне на героя, както и епизод, съдържащ разговор между Чавдар и майка му. Поемата започва с лирическо обръщение на поета във формата на народен запев, в което поетът герой се кани да възпее борците за народна свобода. Основната част започва с прослава на Чавдар войвода, след което е описана срещата между майка и син.От диалога между тях се разбира, че малкият Чавдар иска да отиде в дружината на баща си, известния хайдутин Петко Страшника.Разговорът между двамата е задушевен, предаден е с топлота.Въпреки, че вижданията и чувствата на сина и на майката са различни, межд, тях цари пълно доверие.Накрая майката обещава, че ще пусне сина си при баща му в гората.Докато Чавдар бурно се радва, че ще отиде на хайдушкото сборище, тя е скръбна и ридае.Текстът прекъсва с думите за плача на майката. 2.Жанр „Хайдути” е лиро-епическа поема.Поемата е стихотворно произведение със сравнително голям обем.Тя може да бъде епическа, когато съдържа повествование за някакви събития, или лирическа, когато представя размисли, чувства и настроение.Специално „Хайдути” е лиро-епическа поема, защото запевът и въведението към основната част, която съдържа възхвалата на Чавдар войвода, са лирически, а в останалата част присъства разказ за съдбата на момчето и описание на разговора между Чавдар и майка му. 3.Композиция Поемата „Хайдути” има интересна композиция.Във въведението поетът герой говори за вдъхновението си и желанието си да изпее песен за „Чавдар войвода”, след което започва самата песен.Въведението има характер на запев, на подготовка за пеене.Така цялата поема всъщност представлява песен за песента, а основната и част е песен в песента. 4.Героите Главен герой на поемата е Чавдар.Той е разкрит по два различни начина – чрез пряка възхвала и в основната част.Във въведението е направена обща характеристика на героя като хайдутин – страшен борец срещу турци и чорбаджии и закрилник на „клети сюрмаси”.Освен пряката характеристика, направена от поета, Чавдар е представен и чрез песента, която е на поета – герой, но и на народа, тъй като в нея е изразена народната признателност.Възхвалата на хайдунита е всеобща /”да чуят моми и момци/ по сборове и по седенки / юнаци по планините, / и мъже в хладни механи”/.Чавдар войвода е показан като национален герой. Чавдар е представен и в диалога с майка си.В думите, с които се обръща към нея, се проявява характерът му – неговата нетърпимост към личното унижение и към страданието на народа, както и решимостта му да бъде борец за справедливост. Равностоен по значение е поетът герой / или лирическият говорител/.Неговият характер е много подобен на този на Чавдар.Той също не понася робското унижение и копнее за свобода, той също е изпълнен с любов към онеправданите и омраза към насилниците. Важна роля в поемата има и майката на Чавдар.Нейните вълнения, тревогата за съдбата на чедото и, силата на майчината любов служат като контрастен фон на решимостта на Чавдар да поеме пътя на борбата.Драмата на майката е в това, че - от една страна – тя го е възпитала да не се примирява, а същевременно иска от него да се примири, за да не стане хайдутин.Ролята и е важна и с това, че именно тя е връзката между Баща и Син, тя е тази, която прави възможна приемствеността между двете поколения. 5.Темите Основна в поемата е темата за свободата.Свободата се мисли както като лична, така и като обща – социална и национална.Личната свобода е представена чрез поета герой и Чавдар.И за двамата свободата означава незачитане на потискащата чужда воля и противопоставяне на унижението и на бездействието.Общата свобода се мисли като отхвърляне на социялния гнет и на чуждото потисничество. Тясно свързана с идеята за свободата е и темата за нравствения избор.За Чавдар постигането на свободата е резултат на трудно решение.При него се борят свободолюбивият порив, който го тегли към гората, при дружината на героичния баща, и жалостта към майката, чиято тревога отеква в неговото сърце. Изключително важна в „Хайдути” е и темата за песента.В поезията на Ботев тази тема се явява като основна.В много негови стихотворения се говори за песен и за пеене. В тази поема песента играе огромна роля.Тя е възможност за възхвала на достойните и е средство да се запази памет за националните герои, за най- значителното в националната история. Песента обединява територията на поробената родина / „Затуй му пее песента / на Странджа – баир гората, на Ирин – Пирин тревата; / меден им кавал приглаша / от Цариграда до Сръбско, / и с ясен ми глас жътварка / от Бяло море до Дунав - / по румелийски полета ... Да чуят моми и момци / по сборове и по седенки / юнаци по планините / и мъже в хладни механи ...”/.Песента за известността на Чавдар обхваща цялото родно пространство – както вертикално / високо и ниско: планини / полета/, така и хоризонтално: / север – юг: Дунав – Бяло море; и изток – запад: Цариград – Сърбия/.Към природното, териториално определено пространство се прибавя и човешкото – сборовете и седенките с моми и момци; механите, където се събират мъжете; планините, където бродят юнаците.Националното пространство се предствавя като единство на територия и народно присъствие. Песента е израз на свободолюбие и лична сила – поетът – герой бяга от тъгата на робския живот в пеенето / „- пък ще си викна песента!”/.Песента е и лечителка на душевните страдания / „Тъжно ми й, дядо, жално ми й, / ала засвири – не бой се - / аз нося сърце юнашко ... и тъгата ми ще мине / тъгата, дядо, от сърце”/. Песента за подвига на Чавдар войвода е предпочетена от поета герой пред други видове песни – любовни или страдалчески.На същата тема е изградено стихотворението „До моето първо либе”, което започва с думите „Остави таз песен любовна”. В „Хайдути” важна роля играят реторичните форми.Особено силно е въздействието на реторичните въпроси / „Кой не знай Чавдар войвода, кой не е слушал за него?”/. Специфична особеност на поемата е употребата на постоянни епитети, характерни за народното поетическо творчество: песни юнашки, хайдушки; страшен хайдутин, вехта войвода, хладни механи, черни ядове, сърце юнашко, глас меден загорски и др.Постоянните епитети присъстват и в описанието на малкия Чавдар: „... гледа си в очи Чавдара, / във очи черни, големи, / глади му коса къдрава...”. В „Хайдути” се срещат и метафори, например в стиха: „Ала за клети сюрмаси / крило бе Чавдар войвода”.Метафората прилича на сравнението./ Същото съдържание би могло да се предаде с израза: Чавдар войвода е като крило за сиромасите./Метафората е с по-силно преносно значение от сравнението, тъй като качествата на крилото /закрилата/ са пряко пренесени върху героя. Своеобразна кулминация на поемата представляват стиховете: Какви е деца раждала, / раждала, ражда и сега / българска майка юнашка; какви е момци хранила, / хранила, храни и днеска / нашата земя хубава. Силата на стиховете се определя както от патриотичния възторг на поета, ката и от тяхната постройка.характерната повторителност в стиховете „раждала, ражда и сега” и „ хранила, храни и днеска” внушава идеята за непреходност на националните ценности.От друга страна, паралелизмът между двете тристишия, започващи с думите „Какви е деца раждала и какви е момци хранила”, поставя знак на равенство между „ българска майка юнашка” и „ нашата земя хубава”.За литературата на Българското възраждане и особено за поезията на Ботев отъждествяването на родината с майка е много характерно.

от - , потребител от Варна
0 точки

фбцб цжбцбцж цжхфдбцгхгжнжхгнгнжгнфгнфгнфгнфгнфгнфгнфгнфгнфгнфгнфгнфнфнггнфгнфнгфнфнгфгнфгнфнгфгнфнфгнфнфннжбнгнфгнжнгнжнжгнжгнгфгхжгнбдгх

ъгйгйгъйхжйъгу,гх,гкухг,хук.гк.гъугогъ.ъгиъ.гъуи.гуи.гъи.ъгги.гъи.гигиг..гкййг./х.

от gogo_98_abv_bg , ученик на 14 от Пещера
Активност в домашните:
Няма публикувани домашни
Няма отговори

ако са казваш Румен напиши ДА

от Ivan466 на 18 години преди 161 дни , на 13 апр 2014 (нд)
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 7-ми клас по Литература
Тест по български език и литература - 7 клас
входен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тестът е предназначен за проверка знанията на учениците от 7 клас върху материала по литература.
(Лесен)
18
864
23
06.10.2011
Годишен тест по БЕЛ за 7-ми клас
изпитен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тест с въпроси по български език и литература за 7 клас. Включени са задачи за наклонение на глагола, пунктуация на сложно изречение, видове сложни изречения. Съдържа 25 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
25
3
2
9 мин
25.08.2014
» виж всички онлайн тестове за ученици от 7-ми клас по литература
Mатериали в помощ на домашната
 

П. Яворов - "Градушка"

24 апр 2006
·
3,643

Има предели на радостта и страданието, на величието и падението, отвъд които човешката реч става като че ли безсилна и тя изразява потреса от тях с драматично противоречивото определение „неизразимо".
 

Особености на Елин-Пелиновия разказ

10 юни 2007
·
597

Елин Пелин е майстор на късия разказ в литературата ни. Той довежда българския разказ до класическото разбиране за сюжет и композиция, което в най-голяма степен отговаря на формулата „запетая плюс „но”.
 

Истината за тишината и спокойствието в Неновия дом

11 сеп 2007
·
100

Относно 4-та глава на "Маминото детенце" от Любен Каравелов.
 

"Моята молитва" Христо Ботев

02 ное 2007
·
1,812

"Моята молитева" е една от емблематичните творби на Христо Ботев.
 

Разумът на безумието (от Исак Паси)

28 ное 2007
·
391

С "Дон Кихот" Сервантес съхрани за поколенията рицарския дух на Испания. В 1553 г. Карл V издаде закон, с който се забраняваше печатането на рицарски романи в американските владения на Испания, две години по-късно кортесите настояваха за забраняването..
 

Как е изразил Алеко Константинов впечатленията си от Ню Йорк в пътеписа “До Чикаго и назад”

29 ное 2007
·
126

Първите впечатления на Алеко Константинов за пътуването му до Америка, изгражда у читателя образна и ярка представа за смисъла на човешкия живот, на пътя на мечтите и копнежите.
 

„На Острова на блажените" и културните асиметрии на ранния български модернизъм

29 ное 2007
·
183

Досега българското литературознание и критика са обсъждали „На Острова на блажените" преди всичко като документ на един титаничен културен персонализъм.
 

Защитеното право на лично щастие в разказа ”Дервишово семе”

06 дек 2007
·
61

На този кръстопът тъпча и не виждам де да хвана”. Финалните изречения в разказа на Николай Хайтов метафорично представят суровата дилема, пред която може да бъде изправен човекът ...
 

"Приказка за стълбата" от Христо Смирненски

10 мар 2008
·
464

"Приказка за стълбата" е едно от последните произведения на Христо Смирненски, което той създава в края на живота си. Въпреки младостта си поетът има достатъчно поводи за размисъл върху живота и отношенията между хората...
 

Обаянието на първоучителя в пространното житие

06 май 2008
·
326

Текстът на житието дава достатъчно доказателства, че авторът му е близък следовник на Свети Константин философ, много добре познаващ „житието”, и свидетел на много от „деянията” му.

Потърси помощ за своята домашна:

Намери частен учител

Мария Желязкова
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  2 години
84

Канелия Божинова
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  17 години
18

виж още преподаватели...
Подобни домашни
Последно разгледали домашната
Сродни търсения