Преглед на домашна работа

трагичната обреченост на човека в "децата на града" (Тема)

трагичната обреченост на човека в "децата на града"

1

отговор

16

посещения
Отговори (1-10 от 1)
Активност в домашните:
Надежност:
87%
Одобрение:
12%
Няма публикувани домашни
Постижения: » виж всички
+1 точка
от 1 глас

виж тук: http://download.pomagalo.com/231529/sydbata+na+ ...

Познал мизерията от личен опит, израснал сред хората на труда, Смирненски усеща твърде рано несправедливостта и противоречията на обществото. В стихотворенията от циклите “Децата на града” и “Зимни вечери” поетът представя потиснатите и обезличени хора, жертвите на социалната неправда. Техните изнурени лица и разбити мечти са живо свидетелство за жестокостта на една несправедлива социална наредба. За тях Смирненски пише с дълбоко чувство на обич. С мъка и пламенно негодование той подчертава безнравтствеността на едно общество, което допуска да има гладни и голи деца, чийто копнежи остават винаги празни. Несправедливото устройство на света поетът художествено представя чрез символно обобщения образ на града. Той е не само географско и битово пространство, но и център на бедност и мизерия, на социална несправедливост, въплъщение на обобщената представа на живота и неговата полюсна противоположност. В циклите “Зимни вечери” и “Децата на града” Смирненски пресъздава особено трогателна картина на бедността и страданието в “каменния“ бездушен  град.

“Децата на града” – бедните гаврошовци, слепият музикант, работникът, вълкът, уличната  жена са една истинска галерия от социални типове - страдалци, отхвълрени от света на блясъка и разкоша.. Особено силно изпъква детската нерадост на фона на шумния празничен град и потъналите в разкош витрини. Те са изпълнени с “безброй жадувани неща”, но малките несретници, невръстните гаврошовци никога няма да се докоснат до тях. Те са изоставени от съдбата на безмилостния живот, който малко по малко ще ги погубва. В бездушния каменен град красотата и невинноста се превръшат в разменна монета. Такава е историята на уличната жена, от която дори смъртта няма какво повече да вземе. Оказва се, че животът всевластник вече е ограбил душата й. В настоящето на уличната жена се оглежда печално бъдеще на малката цветарка. Бедността и мизерията бавно ще отнемат младостта и красотата и ще ограбят всички светли пориви в душата.

Ограбващият живот в каменния град е по-силен от надеждата за младост и обич.Той не подминава и “бледата девица”, върху чието чело “жълтата гостенка” е начертала “смъртен знак”. Както всички други онеправдани, така и тютюноработничките  “безбройните робини“ стават  невинни жертви на суровата действителност. Незаслужена и нежелана, но неизбежна гостенка в света на обезправените от живота е смъртта.

Разтърсващ е възгласът  “О въздух, въздух! Светлина.” Жадни за въздух, светлина и живот, младостта и красотата загиват, поразени от жълтия призрак на смъртта. Стихотворението “Жълта гостенка” е вик за милост и протест срещу “безредието” и несправедливостта на живота.

Поредното нежелано “дете” на големия град е и немощният старец – самотен, бездомен, безпомощен, беззащитен. Той е ослепеният в рудника и изхвърлен на улицата миньор (“слепият”), или пък старият цигулар от ст. “Старият музикант”, чиято цигулка горчиво припява рефрена за трагедията на човека.

Цикъла “Децата на града” е обобщение на представите за трагичната човешка орис, за неправдата в света, чиято жертва са именно хората от крайните градски квартали, бедните, болните, босите, децата, старците. Изразяват протеста на автора за несправедливото социално устройство, което отнема правото за щастлив и пълноценен живот на хората.

..........................................................................................................................................................

С големия град е тясно свързана съдбата на новите герои, с които Смирненски разширява изобразителния обхват на поезията ни – работникът, бездомните деца, отчаяната улична жена, малката цветарка, умиращата от туберкулоза тютюноработничка, старият музикант, банкерът, чиято душа „звучи с единствената своя струна от злато”... Някои от тях са художествено обобщени като „деца на града” в едноименния цикъл, включващ пет от най-популярните стихотворения на поета: „Работникът”, „Вълкът”, „Братчетата на Гаврош”, „Стария музикант” и „Уличната жена”. Цикълът „Децата на града” е истинска галерия от социални типове: заглавията – лаконични, конкретни, с членувана форма на съществителното или прилагателното име – звучат като наименования на картини от изложба; изображението съчетава пластично-живописния външен портрет и точната употреба на детайла, характерни за изобразителното изкуство. Смирненски насочва своето внимание изцяло към малките хора, към страдалците, отхвърлени от света на блясъка и разкоша. Дълбоко съчувствие, нежност и искрена болка той влага в образите на стария, болен музикант; на малките „одрипани” бездомници, които с жадни очи се взират в бляскавите витрини, „обсипани с безброй жадувани неща”; на уличната жена, чиято съдба е толкова жестока, че дори не можем да я укорим за неморалния є живот... Тяхната неимоверно трудна борба за оцеляване, драматизма на онеправданото им съществуване, трагичната им обреченост Смирненски превръща в обвинение срещу несправедливото устройство на света, в протест срещу бездушието и безчовечността.
Връзката между символистичната традиция и стилистиката на Смирненски се изявява особено силно в лиричните пейзажи на града. Като цяло в поетичния рисунък на Смирненски преобладават елементи, присъщи на художествения метод на символизма: сложни двусъставни епитети („стозвучний рев”, „мълнекрил, ведролик великан”, „огнедишащи”, „бледолики”, „лунносребърни”, „огнеструйни”), характерни образи („храма на вековните заблуди”, „теменужен остров в лунносребърни води”, „прокудена русалка”) и меланхолични пейзажи (първите две строфи на „Жълтата гостенка”). Обикнатите от символистите изображения на природните явления и стихии (бурята, вихърът, вулканът, северното сияние, мъглата) в поезията на Смирненски се превръщат в символи на епохалните социално-политически събития, на огромния исторически потенциал на народните маси.

В „Децата на града” поетичните образи, използвани многократно от символистите в описанията на природни картини, се подчиняват на нова идейност и така придобиват непознато досега обаяние и изобразителна свежест:

Когато в ранна утрин изток се топи 
море от пламък златоален – 
върви той редом с бледоликите тълпи 
и сам пламти от гняв запален.
(„Работникът”) 

Нощта повдига бавно траурния креп,
поръсен с утринни сълзи
и в синята мъгла пълзи 
поток от труженици, поели път за хлеб.
(„Вълкът”) 

Привечер. Спуска се траурен здрач
ситен снежец завалява, 
спира цигулката горестен плач – 
стареца немощно става.

Там – от скованата в мраз висина – 
мигом през тънкия облак 
хвърля му поглед печална луна
фосфорно бледа и обла.*
(„Стария музикант”) 

Сродна с идейно-художествената система на символизма е преди всичко сгъстената драматичност на емоционално-психологическите преживявания, болезненото усещане за социална предопределеност на страданието. Разривът между блян и действителност поражда в поезията на българските символисти психологическия драматизъм, чувството за трагична безнадеждност и дълбока неудовлетвореност от битието. Същата напрегната емоционалност и усещане за безутешна обреченост срещаме и в поезията на Смирненски:

Бурно край него живота кипи 
в грижи и горести вечни 
и пъстроцветните шумни тълпи
все тъй са зли и далечни.*
(„Стария музикант”)

А там виси, уви, над масичката прашна 
портретче на дете 
и в ясний поглед на невинност някогашна 
сегашният ти ужас се чете.
(„Уличната жена”) 

Мотивите, образите и сюжетите от „Децата на града” Смирненски доразвива и в забележителния лиричен цикъл „Зимни вечери” (1923). В него са обособени седем ритмично-тематични части. Среднощният пейзаж постепенно ни въвежда в общата миньорна тоналност: градът е „пуст и мрачен” като „черна гробница”, сградите равнодушно и зловещо се взират в самотния човек със своите „жълти стъклени очи”, дори снегът „хрупка с вопъл зъл и глух”. Реалистично-пластичното изображение, пестеливите, но експресивни психологически детайли и „анонимността” на образите наподобяват на документална кинолента, върху която са запечатани многото лица на мизерията, страданието и унижението.

виж тук: http://download.pomagalo.com/367670/tragichnata ...

от Dima555 , потребител от София
Какъв е твоят отговор ?
Онлайн Тестове за Ученици от 12-ти клас по Литература
Тест по литература за 12-ти клас върху творчеството на Димчо Дебелянов
междинен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Междинен тест върху творчеството на Димчо Дебелянов. Обхваща стихотворенията от задължителната подготовка за ДЗИ. Необходимо е задълбочено познание на материята. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
10
42
1
1 мин
12.07.2013
Тест за 12-ти клас върху творческия и жизнен път на Гео Милев
тематичен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Тест по литература на тема "Творчески и жизнен път на Гео Милев", предназначен за ученици от 12 клас. Съдържа 18 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
18
3
1
10 мин
09.04.2014
» виж всички онлайн тестове за ученици от 12-ти клас по литература
Mатериали в помощ на домашната
 

Проблемът за изхода от социалната обреченост в поезията на Смирненски

-
·
05 май 2006
·
2,501

Страданието,породено от социалната обреченост е основна тема в творчеството на христо смирненски. Предопределената участ на героите бездушието на обществото,в което милосърдието, любовта към ближния и добротата са заменени от безразличие
 

Съдбата на „децата на града” в поезията на Христо Смирненски

afit
·
12 дек 2008
·
595
·

В поезията на Смирненски „децата на града” са тези хора, които са страдащи, онеправдани, угнетени, отхвърлени. Той ги нарича „деца на града”, защото са невинни жертви на големия чудовищен град, на социалната несправедливост. Тяхната съдба е очертана...
 

Творчеството на Алеко Константинов

daniela_002
·
16 фев 2009
·
131

Мрачната и позорна епоха на първоначалното натрупване на капитали, потъпкването на възрожденските идеали и трагичната обреченост на всичко добро и честно намират своя съдник в лицето на Алеко Константинов...
 

Образът на света и човека в лириката на Христо Смирненски "Деца на града"


Най-честото определение за Хр.Смирненски е "дете на града". Наистина той израства в една действителност, която всекидневно ражда страданието на човека и атакува неговата самоличност, но в творчеството на поета...
 

Социалната предопределеност на страданието стихотворението на Смирненски "Децата на града"


Заглавието на цикъла има обобщен характер, “децата” се разглеждат в най- широк смисъл. Това са всички онеправдани, чиито съдби са предопределени от влиянието на града и зависят изцяло от него. Не случайно героите от цикъла “Децата на града” не са...
 

Образи и картини от крайните квартали на града в стихотворението „Зимни вечери”

Aslan94
·
07 мар 2009
·
97

Образи и картини от крайните квартали на града в стихотворението „Зимни вечери”
 

Градът в поезията на Смирненски


Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) (17 септември 1898 — 18 юни 1923) е роден в град Кукуш, днешна Гърция...
 

Уилям Шекспир - "Хамлет" или трагичната обреченост на тъсещия човек

smile_toni
·
30 апр 2011
·
50

Шекспировата трагедия “Хамлет” е художествено отражение на една нравствено заболяла действителност и в същото време – философско обобщение на интелектуалната драма на търсещата личност, опитваща се да се откъсне от нея....
 

Човекът и градът в творчеството на Смирненски


Релацията "Човек - град" е проблемно ядро в поезията на Смирненски. Двата образа имат двумерен идеен строеж. В социалните му елегии човекът е разкрит като жертва на несправедливата действителност, а градът – като вместилище на злото...
 

Tопосите в българската литература от христо ботев до димитър талев


Tопосите в българската литература от Христо Ботев до Димитър Талев...

Потърси помощ за своята домашна:

Намери частен учител

Татяна Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  24 години
11

Магдалена Ананиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  16 години
152 6

виж още преподаватели...
Подобни домашни
Последно разгледали домашната
Сродни търсения